КАК ДА СЕ ЗАРЕДИМ ЕНЕРГИЙНО ОТ СВОЯ РОДЕН ДОМ

Поети и писатели често пишат спомени за родния си дом. Там където е минало детството им. Образът на родния дом за цял живот остава в паметта им.

Всички ние добре помним родния си дом. Може да не е родителският дом, а домът на бабите и прабабите ни.

Родният дом е древен, могъщ архетип. Той може да изчезне, може да се разруши. В него може да живеят чужди хора. Но в паметта ни той задължително остава. Домът е нашата обител.

Това е нашият род, нашето убежище, нашият храм, той е самите ние. Образът на нашето тяло, в което живее душата ни.

В тежки минути можем да си спомним родния дом. Мислено да се върнем към него, в него, да поискаме убежище и защита. В древността по този начин постъпвали. В чужд край, в опасен път, далеч от роднини и близки хората молели покровителството на домашните божества. Тогава смятали, че те пътешестват заедно с човека, не го напускат и го поддържат.

Спомените за дома, топлата представа за него, добрият спомен дават сили и защита.

Образът на дома е апотропей, символ на защитата от зло.

Понякога е достатъчно мислено да се върнем вкъщи, за да получим енергия, а някои хора, както в старите времена, носят със себе си домашна вещ. Като памет и свързващ символ… Лъжичка, чашка, верижка…

Понякога най-обикновените ключове от дома е превръщат в положителен образ, източник на умиротворение и енергия.

Можем просто да си спомним дома на своето детство. Дома, в който сме били защитени, въпреки всичко. Дома, в който са ни чакали, дома, в който са ни отгледали…

Това е обикновен образ, но той е много мощен. Спомняйте си своя роден дом. Благодарете му, кажете му мислено хубава дума. Помолете го за защита. Това са все образи, но и поезия и метафори. Както казват, душата също е метафора.

И изчезналият дом продължава да живее в душата ни. И ни помага, когато сме безприютни и уморени…

Анна Кирьянова