„ГОРЧИВИТЕ БИЛКИ НА ЗДРАВЕТО”

Четете за лечебните свойства на пелина, белия равнец, жълтия и червения кантарион, глухарчето, лайката и други горчиви, но целебни билки

ГЛУХАРЧЕТО

ЛЕКУВА МНОГО БОЛЕСТИ

Глухарчето е многогодишно тревисто растение от семейството Астрови. Коренът му е много дълъг, навлизащ дълбоко в почвата – до един метър, близо до повърхността се разклонява в хоризонтална посока, образувайки коренище. Листата му са едри издължени, назъбени по краищата. Стръковете му са пълни с млечно съдържание, завършват с единична кошничка, в която влизат хиляди малки жълти листенца; глухарчето цъфти през май. Листата му се събират през есента и се изсушават под навеси или в помещения с добра вентилация.

Глухарчето е над 1000 вида; то вирее в студени и топли субтропически зони, но е особено разпространено в Европа и Азия; в България расте навсякъде, най-често около пътища, градини, ливади, полета, често е смятано за бурен.

Листата на глухарчето се използват за храна от много народи. Днес те са препоръчителни в пролетното хранене, тъй като човешкият организъм има огромна нужда от витамини. От изпечените корени може да се получи безкофеиново кафе, а от цветовете му се получават мед, сладка и вино.

Листата на глухарчето съдължат каротин, витамин С, Е, В2, РР, калций, калий, манган, желязо и фосфор; с този набор то влияе благотворно на храносмилателните жлези, бъбреците, черния дроб и жлъчния мехур.

Всички части на растението отстраняват токсини от кръвта в организма. Сокът от листата му е ефективно пикочогонно средство, богато на калий, който е важен при задържането на течности, особено при болести на сърцето и разстройства на пикочната система. Сокът тонизира храносмилателните органи и черния дроб, подмладява и активизира обмяната на веществата, съдържа флавоноиди, които влияят върху състоянието съдовете, дишането, психиката; те извеждат радионуклидите от организма.

Съвременната наука потвърждава факта, че глухарчето има антиатеросклеротично и холеретично действие; то потиска всмукването на холестерина, стимулира образуването на жлъчка.

Пресният сок от глухарче (получен от корените и листата), смесен със сок от ряпа и моркови, помага при болести на костите, укрепва зъбите и предпазва от пародонтоза.

Сока от глухарчето наричат “еликсир на живота” заради богатия му микроелементен състав, който е в усвояема от организма форма; той съдържа двата горчиви гликозида – тараксацин и тараксацерин, които засилват секрецията на вътрешните жлези.

Лечебните свойства на глухарчето се използват в лечението на анемия и слабост в организма; то поддържа работата на сърцето и нервната система.

Препаратите от глухарче се използват и на прах, мазила, отвари, настойки и чайове.

Как глухарчето въздейства на човешкия организъм

- Стимулира отделянето на секреторни течности в организма – има жлъчегонен ефект, засилва образуването на стомашен сок, затова облекчава и подобрява състоянието при хепатит, холецистит, жлъчнокаменна болест, гастрит; при жлъчнокаменна болест успокоява болките и премахва възпалението, предпазва от образуването на нови камъни, възбужда апетита;

- Възстановява клетките на черния дроб, понижава кръвната захар, т. е. има антидиабетичен ефект;

- Стимулира отстраняването на течностите от организма; действа пикочогонно, отхрачващо, потогонно, засилващо лактацията, ефективно при цистит, възпаления на бъбреците, при бъбречно-каменна болест, за отхрачване при бронхит, при възпаления на белия дроб и бронхиална астма, за засилване перисталтиката на червата и отслабване. Потогонният му ефект се отразява върху намаляването на температурата при простудни и възпалителни заболявания;

- Сокът на глухарчето е антиканценогенен; той извежда токсините и канцерогенните вещества, обезврежда отровите в организма;

- Има антисклеротично действие – глухарчето увеличава еластичността на съдовете благодарение на разтварянето на отложенията на стените им;

- При болести на сърцето е важно извеждането на течностите от организма, затова глухарчето е лекарство за сърдечно болни. Важна особеност в пикочогонния ефект на сока му е съдържащия се в него калий;

- Антибактериално действие – проявява се в засилена изработка на лимфоцити и потискане на гнилостните процеси в червата и устната кухина;

- Горчивината осигурява глистогонното му действие;

- Противоартрозният ефект се стимулира от гликозидите.

Тараксацинът стимулира синтезирането на колаген, еластин и други елементи, които образуват хрущялната тъкан. Сокът от глухарче може да помогне да се възстановят хрущялите и ставите; той помага при артрози, остеохондрози, болки в гърба и гръбначния стълб, отоци на ставите;

- Предпазва и разтваря тромби и съсиреци;

- Витаминният и минералният му състав стимулира кръвотворенето, затова глухарчето е полезно при анемия и рахит; оказва противовъзпалително въздействие върху кожата, намалява обриви, акне, фурункули;

- Успокояващият му ефект се изразява в отстраняване на спазми и частичното обезболяване на спазмираната част от организма. В големи дози глухарчето е сънотворно.

Настойката от корените се използва като кръвопречистващо и потогонно средство. Тя помага при екземи, анемия, болки в стомаха, венерически болести, запек, хемороиди, болести на кожата, алергични обриви, болести на жлъчния мехур, белодробни болести.

Настойката от корените на глухарчето помага да се подобри обмяната на веществата и да се облекчи състоянието на болни от склероза и атеросклероза.

Настойката от глухарче оказва стимулиращо действие върху стомашно чревния тракт, намалява кръвното налягане и лошия холестерин. Тя се използва като пречистващо средство при подагра и екзема.

Настойка от корените: една супена лъжица счукани корени се залива с 200 мл гореща вода; сместа престоява на тъмно място един час; пие се по една трета чаша, три пъти на ден, 30 минути преди ядене. Лечебният курс е седем дни.

Корените на глухарчето са полезни за диабетици, тъй като имат захаропонижаващи свойства. Те според специалисти са най-добрият стимулатор на черния дроб (използва се настойка от пресни корени).

При болести на ставите помагат препарати с глухарче вътрешно и външно под формата на компреси .

Глухарчето е особено полезно и при болести на щитовидната жлеза.

Полезните качества на глухарчето трудно могат да се изброят. Освен изброените лечебни свойства, глухарчето има и свойството да потиска размножаването на туберкулозния бацил, някои вируси и паразити и някои групи ракови клетки.

Лечебни освен корените са и надземните части на глухарчето.

Салата за витаминизиране на организма

при пролетна умора

100 грама млади листа от глухарче се държат половин час в студена подсолена вода; след това се накълцват на ситно и се смесват с дребнонарязан зелен лук – 50 г, и 25 г магданоз; сместа се подправя с растително масло и се посипва с копър.

Рецепта за лечение на цистит и възпалени бъбреци

Един корен глухарче се настъргва на ситно ренде. Приема се една щипка от него половин час преди ядене, два пъти на ден.

Пикочогонно средство

Сокът от листата се пие по една чаена лъжичка, три пъти на ден.

Хронична коронарна недостатъчност

2-3 пъти на ден се приема по една щипка сух счукан корен от глухарче и се изпива по половин чаша вода.