ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ САДИЗЪМ

Шест признака на психосадизъм

Садизмът има няколко прояви. Той може да бъде не само физически и сексуален, но и морален. И тази особеност обединява „токсични“ приятели, роднини, домашни тирани, жестоки началници.

Психологическият садизъм (пси-садизмът) е форма на садизма, при която агресорът получава удоволствие от психологическите, морално-нравствени страдания на други хора.

Защо хората стават психологически садисти:

1. Първата причина – детски травми. Тези хора са подлагани на психологическо насилие и психосадизмът за тях е възможност да преживеят своите травми, „пренасочвайки“ страданията върху другите.

2. Втората причина – недостиг на емпатия. Психосадистите не могат пълноценно да съчувстват на други хора и да разбират емоциите им. Това може да е следствие от жестокост във възпитанието и обкръжението в детството.

3. Третата причина е потребността от власт и контрол. Болезнената самооценка, вътрешните страхове и тревоги могат да тласнат човек към психологическо насилие като начин да компенсира вътрешното си чувство на безсилие и непълноценност. Психосадизмът му помага да се чувства силен и значим.

4. Четвъртата причина - социалните модели на поведение. Върху развитието на психосадизма може да влияе средата, в която расте и живее човек. Това не са само роднини или приятели, но и жестокостта и насилието в различните социални групи и общества.

Признаци на психологически садизъм

Емоционално издевателство

За да се самоутвърди и да установи контрол над своята жертва, пси-садистът използва груби, но ефективни методи за манипулиране – унизителни забележки, насмешки и особено – неуместна критика. Това развива у жертвата чувство за непълноценност и я превръща в още по-лесна мишена за нападки.

Стремеж към контрол и власт

Постоянно сривайки самооценката на жертвата с издевателства и критика, пси-садистът се стреми да подчини волята й. Когато жертвата е достатъчно слаба, той може да контролира бита, работата, финансите, личния живот, възпитанието на децата и дори творчеството. Садистът раздава непоискани съвети и коментари, стреми се да склони жертвата към нужните решения, напълно да я ограничи социално и икономически, да я направи зависима от своята личност.

Емоционални манипулации

Пси-садистът може да не изпитва достатъчно съпреживяване, но добре да разбира човешките емоции, които може да потисне и да предизвика у жертвата чувството за вина, страх, срам и др. Той използва следните изрази: „Ти за всичко си ми длъжна. Ако не бях аз…“, „Ще те напусна (разведа), ще те вкарам в психиатрия, ще те уволня…“

Игнориране на личните граници

Психологическият садист често се държи нетактично и директно нарушава личните граници: влиза без разрешение на територията на жертвата, подслушва, следи, обискира вещите й, следи социалните мрежи или преглежда контактите в смартфона. Той може да проявява това поведение максимално явно, за да се наслади на чувството на неловкост и унижение на жертвата.

Използване на слабостите

Пси-садистът изучава жертвата, анализира поведението й и бързо открива уязвимите й места, в които може да удари: страхове, комплекси, мечти.

Емоционални контрасти

Умният пси-садист се старае да дозира критиката и похвалата, като притиска емоционално на различни полюси.

„Ау, колко си талантлива! Това е най-хубавото, което съм виждал!“ – „Знаеш ли, този път се е получило откровено грозно.“

„Ти си най-добрата, такава като тебе не съм срещал!“ - „Въобще коя си ти, на кого си нужна такава!“

Люшкайки се между критиката и похвалата, жертвата преживява следното:

Дискомфорт и тревога. Не може да се отпусне, постоянно следи как изглежда, дълго се подготвя за всяка нова среща.

Желание да „докаже“. Постоянно й се иска да впечатли този човек, да заслужи поредната похвала, струва й се, че той ще я оцени по достойнство и ще се окаже на едно ниво с него.

Чувство за незначителност. Постоянно самобичуване, натрапчиво търсене на своите недостатъци, неприятни диалози с пси-садиста. Размисли на жертвата за своята незначителност, некомпетентност. Тя смята, че не заслужава любов и уважение.

Ако сте разпознали псисадиста

Ако този човек не играе значима роля в живота ви, най-лесното решение е да скъсате или максимално да ограничите общуването с него. Ако той е ваш близък, замислете се дали си струва да съхранявате тези отношения, когато сте подложени постоянно на издевателства и унижения.

Ако този човек не ви е близък, но зависите от него по силата на роднинските или работни отношения, и не можете да прекъснете контакта, е важно да държите отбрана.

Откровение за откровение.

Отстоявайте границите си, говорете открито за своите мисли и чувства, игнорирайте опитите на пси-садиста да ви засрами или да ви застави да се усъмните в собствените си усещания и емоции. Лишете го от едно от най-важните му предимства – усещането за безнаказаност.

Концентрирайте се върху себе си.

Най-добрият начин да се защитите от нападките на пси-садиста е да повишите своята самооценка и да възпитате в себе си чувството за самодостатъчност. Ориентирайте се върху своите лични цели и интереси. Търсете причините за вашите страхове и комплекси, бъдете на ясно с емоциите и потребностите си. Вземайте решения самостоятелно, поемете отговорност за живота си.

Василий Шуров, психотерапевт