Исус и трите вида същества: само един може да влезе в Монадата
В гностическите предания има едно учение, което е толкова дълбоко, толкова смущаващо и толкова трансформиращо, че през вековете е било систематично заличавано, пренаписвано и скривано. Това учение твърди, че Исус е разделил човечеството на три вида същества, не за да създаде разделение, а за да разкрие различните нива на съзнание, които съществуват в света. Тези три вида не са социални класи, не са морални категории, а вътрешни състояния на съзнанието. Те определят не какъв е човек външно, а какво е способен да разпознае вътрешно. Гностиците ги наричат хилици, психици и пневматици.
Според тези учения хилиците са съществата, които са напълно обвързани с материята. Те живеят чрез сетивата, чрез желанията, чрез страха. Техният свят е физическият свят. Те вярват, че реалността е това, което могат да докоснат, видят и притежават. Те не са по-низши, но са ограничени. Тяхното съзнание е насочено навън. Те търсят сигурност, притежание, признание. Те са част от системата на Демиурга, защото не виждат нищо отвъд нея.
Психиците, наричани понякога носители на души, са съществата, които усещат, че има нещо повече. Те имат вътрешен живот, търсят смисъл, задават въпроси. Те усещат, че светът е по-голям от това, което виждат, но не знаят как да преминат отвъд. Те са разделени между материята и духа. Те усещат привличането на Монадата, но все още са обвързани с желанията, страховете и привързаностите на света. Те са в преход. Те са търсачи, но не са пробудени.
Пневматиците са третият вид. Те са пробудените. Те са съществата, които носят искрата на Монадата в себе си и я разпознават. Те не се чувстват у дома в света, защото не са от него. Те усещат, че реалността е по-дълбока, по-широка, по-тиха от всичко, което сетивата могат да предложат. Те не се идентифицират с тялото, нито с ума, нито с историята си. Те усещат, че са съзнание, което е влязло в света временно, за да се пробуди и да помогне на другите да си спомнят. Пневматиците са единствените, които могат да влязат в Монадата, защото те вече принадлежат на нея.
Гностиците твърдят, че Исус е преподавал това учение на вътрешния си кръг. Той не го е споделял с множествата, защото множествата не са били готови. Той е знаел, че хилиците ще го отхвърлят, психиците ще го търсят, а пневматиците ще го разпознаят. Той е знаел, че само тези, които носят искрата, ще почувстват истината в думите му. Затова това учение е било предавано тихо, скрито, от съзнание на съзнание.
Гностиците описват пет признака, по които човек може да разпознае, че е пневматик. Първият е чувството за отделеност от света. Това не е отчуждение, а спомен. Пневматикът усеща, че светът не е неговият дом. Вторият е копнежът за нещо повече. Това не е амбиция, а зов. Третият е неспособността да се задоволи с повърхностни отговори. Пневматикът търси дълбочина. Четвъртият е чувствителността към истината. Той разпознава лъжата, дори когато е красиво облечена. Петият е пробуждането. Това е моментът, в който човек започва да усеща, че е съзнание, а не форма.
Гностиците твърдят, че има една единствена грешка, която може да приспи пневматика отново. Това е идентификацията с света. Когато пневматикът започне да вярва, че е тялото си, че е историята си, че е страховете си, той забравя. Забравата е най-големият враг на пневматика. Не страданието. Не грехът. Не провалът. Забравата. Защото забравата го връща в системата на Демиурга. Исус е учил, че пневматикът трябва да пази спомена. Спомена за това кой е. Спомена за това откъде идва. Спомена за това накъде се връща.
Гностиците описват как човек може да стабилизира пробуждането си. Това не е практика, а състояние. То започва с наблюдение. Когато човек наблюдава мислите си, без да се идентифицира с тях, той се приближава към Монадата. След това идва тишината. Тишината не е отсъствие на звук, а присъствие на съзнание. В тази тишина пневматикът започва да усеща себе си. След това идва разширяването. Това е моментът, в който човек усеща, че е повече от тялото, повече от ума, повече от историята си. Това е моментът, в който той започва да вибрира в честотата на Монадата.
Гностиците твърдят, че системата се страхува от пневматиците. Не защото те са опасни, а защото те са свободни. Свободният човек не може да бъде управляван чрез страх. Не може да бъде манипулиран чрез вина. Не може да бъде контролиран чрез обещания за спасение. Той вече е спасен, защото е пробуден. Той вече е свободен, защото е разпознал себе си. Той вече е недостъпен, защото вибрира в честотата на Монадата.
Това учение не е философия. То е спомен. То е зов от вътрешността на съзнанието. То е напомняне, че човек не е част от света, а е гост в него. Че човек не е създаден от Демиурга, а е излъчване на Монадата. Че човек не е изгубен, а е заспал. И че пробуждането е неговата истинска природа.
Така това учение се превръща в покана към разпознаване. Ако човек усеща, че не принадлежи на света, това не е недостатък. Това е знак. Ако човек търси дълбочина, това не е слабост. Това е спомен. Ако човек усеща, че има нещо отвъд, това не е въображение. Това е истина. И когато човек започне да разбира това, той осъзнава, че е пневматик. Че е фрагмент от Монадата. Че е тук, за да се пробуди. И да помогне на другите да си спомнят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар