Исус предупреди Избраните: Архонтите се страхуват от „М“ на дланта ви — Използвайте това, за да влезете в Монадата

 Исус предупреди избраните: Архонтите се страхуват от „М“ на дланта — използвайте този знак, за да влезете в Монадата

В гностическите предания съществува едно учение, което е толкова необичайно, толкова дълбоко и толкова трансформиращо, че през вековете е било изтривано, пренаписвано, скривано и осмивано. Това учение твърди, че човек носи върху собствената си плът карта, която сочи към неговия истински произход. Не карта, която води към земя, град или храм, а карта, която води към източника на съзнанието. Според тези текстове Исус е разкрил на вътрешния си кръг, че линиите на дланта не са случайни, а са отпечатък от Монадата, поставен в тялото като напомняне за дома. Този отпечатък се проявява като форма, която прилича на буквата М. Гностиците я наричат Монадичен Подпис.

Според тези учения М не е буква, а символ на произход. Тя е знак, че човек не е част от света, създаден от Демиурга, а е фрагмент от безкрайната Монада, поставен в материята като искра, която трябва да си спомни. Гностиците твърдят, че Исус е показал този знак на учениците си в нощта преди разпятието, като им е обяснил, че това е доказателство за тяхната истинска природа. Той е казал, че Архонтите се страхуват от този знак, защото той напомня на човека, че не принадлежи на системата, която те управляват. Че той е тук временно. Че той може да се върне към източника.

Гностиците описват как Архонтите са се опитвали да накарат човечеството да забрави този знак. Те са внушавали, че линиите на дланта са случайни, че нямат значение, че са просто биологични форми. Те са карали хората да гледат навън, към небето, към храмовете, към авторитетите, вместо да гледат към собствените си ръце. Защото ако човек види М на дланта си и почувства, че тя резонира с нещо вътре в него, той започва да си спомня. А споменът е първата стъпка към освобождението.

Гностиците твърдят, че М е портална карта. Не в смисъл на физически портал, а в смисъл на честотен портал. Тя е символ на връзката между човека и Монадата. Когато човек се фокусира върху този знак, той активира вътрешна честота, която не може да бъде възприета от Архонтите. Това активиране не е магия, а пробуждане. То е процес, при който човек престава да се идентифицира с тялото и ума и започва да усеща себе си като съзнание, което е по-голямо от света.

Гностиците описват техника, която Исус е преподавал за активиране на М. Тя започва с наблюдение. Човек трябва да погледне дланта си и да види М не като буква, а като врата. След това трябва да насочи вниманието си към центъра на гърдите, към мястото, което гностиците наричат искрата. Когато вниманието се задържи там, честотата се променя. Тялото се успокоява. Умът се разширява. Човек започва да усеща, че М не е върху кожата, а вътре в него. Това е моментът на активиране.

Гностиците твърдят, че когато М се активира, човек започва да преживява четири знака. Първият е емоционалната свобода. Това не означава липса на емоции, а липса на привързаност към тях. Вторият е осъзнатите сънища, при които човек започва да вижда символи, които му напомнят за Монадата. Третият е появата на М в ежедневието, като знак, който се проявява в предмети, сенки, форми. Четвъртият е чувство за лекота, сякаш тежестта на света е намаляла.

Гностиците обясняват, че не всички хора имат ясно изразена М. Това не означава, че те не са част от Монадата, а че тяхната роля е различна. Те са част от света, но не са носители на искрата. Исус е учил, че избраните не трябва да се възгордяват от това, а да помагат на другите да се пробудят чрез собственото си присъствие. Когато М е активирана, тя излъчва честота, която влияе на околните. Тя не ги променя насила, а им напомня за нещо, което са забравили.

Гностиците твърдят, че Архонтите се страхуват от М, защото тя е знак за нещо, което те не могат да контролират. Те могат да манипулират ума, емоциите, желанията, но не могат да докоснат искрата. Когато човек активира М, той става невидим за тях. Не в смисъл на физическа невидимост, а в смисъл на честотна. Те не могат да го намерят, защото той вече не вибрира в техния диапазон. Той се издига над системата, която те управляват.

Това учение е било потискано, защото дава на човека сила, която не може да бъде контролирана. Ако човек знае, че носи карта към Монадата върху собствената си плът, той не се нуждае от посредници. Не се нуждае от ритуали. Не се нуждае от авторитети. Той се нуждае само от себе си. Това е знанието, което Исус е предавал на избраните. Знание, което не е за вяра, а за спомняне. Знание, което не е за подчинение, а за свобода.

Така това учение се превръща в покана към пробуждане. То учи, че човек може да намери пътя към Монадата, ако погледне към собствените си ръце. Че може да се освободи от системата, ако активира честотата, която носи от раждането си. Че може да си спомни кой е, ако престане да вярва, че е част от света, който го държи в забрава. И когато човек започне да разбира това, М престава да бъде буква и се превръща в врата. Врата към източника. Врата към дома.