Исус и Монадата: забравеното учение за истинската молитва отвъд Бога на сътворението
В гностическите предания съществува едно учение, което променя самата основа на това как разбираме Исус, неговите думи и неговата връзка с божественото. Това учение твърди, че Исус никога не се е молил на Бога, както го представя традиционната религия. Той не е отправял молитви към божеството на Стария завет, нито към създателя на света, когото гностиците наричат Демиург. Вместо това Исус е общувал с Монадата, първоизточника, абсолютното съзнание, което стои отвъд всяка форма, отвъд всяко име, отвъд всяко божество. Това учение е било пазено в тайна, защото променя не само разбирането за молитвата, но и разбирането за самата природа на човека.
Гностиците описват Монадата като първичната реалност, която не създава чрез воля, а чрез излъчване. Тя не е личност, не е фигура, не е същество, а състояние на чисто съзнание, от което произлизат всички нива на битието. Демиургът, според тях, е само един от тези излъчени аспекти, създател на материалния свят, но не и върховният източник. Исус, според гностическите текстове, е знаел това и никога не е обърквал създателя с източника. Той е учил, че истинската молитва не е молба към божество, а връщане към състоянието, от което човек произлиза.
Това учение променя разбирането за думите му. Когато Исус казва, че Отец и Аз сме едно, гностиците твърдят, че той не говори за божество, което стои над него, а за Монадата, която е неговата собствена същност. Той не се е молил, за да получи, а за да си припомни. Не е търсил помощ, а съответствие. Не е разговарял с външен Бог, а се е връщал към вътрешния източник, който никога не е напускал.
Гностическите текстове описват молитвата на Исус като акт на съзнателно сливане, при който той не се обръща към нещо извън себе си, а разширява собственото си съзнание, докато достигне до първичната тишина, в която няма разделение. Това е молитва без думи, без молби, без посредници. Тя е признание, а не прошение. Тя е спомняне, а не търсене. Тя е връщане към Монадата, която е източникът на всичко, включително и на самия Демиург.
Гностиците твърдят, че именно това учение е било най опасно за институциите, защото премахва нуждата от посредници. Ако човек може да общува директно с източника, без свещеници, без храмове, без ритуали, тогава цялата структура на религиозната власт губи своята основа. Затова тези учения са били потискани, а гностическите евангелия – изключени от канона. Те описват Исус не като посредник между човека и Бога, а като учител, който показва, че човекът никога не е бил отделен от източника.
Това разбиране променя и молитвата Отче наш. Гностиците твърдят, че тя не е била предназначена като молба към божество, а като напомняне за произхода на човека. Думата отец, според тях, не означава фигура, а източник. Тя е символ на Монадата, която не управлява, а излъчва. Когато Исус казва да бъде волята ти, той не говори за подчинение, а за съответствие с първичната хармония. Когато казва хлябът наш насъщен, той не говори за храна, а за съзнание. Когато казва избави ни от злото, той не говори за външни сили, а за забравата, която отделя човека от източника.
Гностическата традиция описва пет стъпки, чрез които човек може да се върне към Монадата, но тези стъпки не са ритуали, а вътрешни състояния. Те започват с разпознаването, че молитвата не е разговор с външен Бог, а връщане към вътрешната тишина. След това идва освобождаването от образите, защото Монадата няма форма. Третата стъпка е разширяването на съзнанието, при което човек престава да се идентифицира с тялото и ума. Четвъртата е сливането, при което човек усеща, че няма разделение между него и източника. Петата е пребиваването, състояние, в което човек живее в света, но не е ограничен от него.
Това учение не е за религия, а за знание. То не изисква вяра, а спомняне. Гностиците твърдят, че Исус никога не е забравял, че е излъчване на Монадата, и че неговата мисия е била да напомни на хората, че и те са същото. Той не е дошъл да създаде нова религия, а да разкрие забравената връзка между човека и източника. Той е учил, че човек не трябва да се моли като просител, а да се връща към състоянието, в което няма нужда от молба, защото всичко вече е част от него.
Това учение променя разбирането за божествеността. То твърди, че човекът не е отделен от източника, а е негово проявление. Че молитвата не е действие, а състояние. Че Бог, както го описва религията, е само едно от нивата на реалността, но не и върховният източник. Че истинската връзка е вътрешна, а не външна. Че Монадата не изисква поклонение, а осъзнаване.
Гностиците вярват, че когато човек започне да се моли по този начин, животът му се променя. Той престава да търси отговори отвън и започва да ги намира отвътре. Престава да се страхува от божества и започва да разпознава собствената си природа. Престава да се чувства отделен и започва да усеща единството, което винаги е било там. Това е молитвата, която Исус е практикувал, според гностическите текстове. Молитва без думи, без молби, без посредници. Молитва, която не се отправя към Бог, а се връща към Монадата.
Така това учение се превръща в покана към вътрешно пробуждане. То не отрича религията, а я надраства. Не отрича Бога, а го поставя в контекст. Не отрича човека, а му напомня за неговия произход. И когато човек започне да разбира това, молитвата престава да бъде действие и се превръща в състояние на съзнанието, което знае, че никога не е било отделено от източника.
Няма коментари:
Публикуване на коментар