„Проект 3307“. Съветски физици и инженери изпратиха ли момиче в бъдещето?

„Трябва да сме първите, които ще постигнат напредък в тази област. Ако американците ни изпреварят и в пътуването във времето, можете ли да си представите удара върху самочувствието на съветските учени?“

„Абсолютно прав сте, другарю Капустин. Считам вашата кандидатура за най-приемлива. До края на деня ми подгответе списък с тези, които бихте искали да видите във вашата работна група, за предпочитане измежду присъстващите. Ще обсъдим останалите въпроси по-късно. Всички сте свободни да си тръгвате.“

Най-важните решения винаги са се вземали при закрити врати. Много от тях остават при закрити врати, никога не ставайки публично достояние. Приблизително с този диалог започва разработването на устройство за транспортиране на хора в бъдещето. Работата продължава над 10 години в един от най-секретните съветски изследователски институти. Леонид Михайлович Капустин събира около себе си група от най-интелигентните физици и инженери. Изследователите предлагат голямо разнообразие от варианти за изпълнение.

Експериментът с пътуване във времето се превръща в дело на живота на физика.

Самият Леонид Михайлович е бил привлечен от работата с вълнови кванти, които според него притежават универсален набор от свойства за преминаване както през времето, така и през пространството. Това му позволява да отваря портали и тунели, както и да влияе на околното пространство, като се потапя в негова изкривена версия. В това променено състояние той може да пътува както в миналото, така и в бъдещето. Въпросът е двоен: как да се върне обектът назад във времето? И как да се определи желаната година?

Крайният срок наближава, но не може да се разработи доказан и ясен алгоритъм за действие. Сякаш изобщо не съществува. Асистентката на Леонид Михайлович, Настя Давидова, се предлага доброволно да бъде тестовият обект. За нея е разработен специален костюм. Когато идва ред на експеримента „Проект 3307“, тя го облича и се потапя в специален разтвор. С помощта на доста сложна и високотехнологична установка, течността е била планирана постепенно да се насища с молекули на желаните съединения, след което оборудването ще бъде включено на пълна мощност, произвеждайки достатъчно енергия за отваряне на квантов портал.

За наблюдателите не се е случило нищо необичайно. Момичето изглеждало сякаш се намира в структура, подобна на басейн, и след това изчезнало. Връзката с Настя била незабавно загубена. След няколко минути обаче, очевидно преминавайки през междуизмерен коридор, тя била възстановена и гласът на момичето пробил тишината на очакването. Субектът твърдял, че се е озовал на непознато място. Очевидно в стая.

Сградата била изоставена и порутена. Костюмът трябвало да я предпазва от всякакви външни влияния. Няколко минути по-късно момичето тревожно обявило, че е видяло нещо светещо. Тя започнала да крещи. Нещо я преследвало. Някак си успяла да се скрие под метални листове и тавани. Съществото, или нещо друго, се втурнало покрай нея.

„Това е нещо враждебно. Не мога да кажа с какво се сблъсках.“ Изглеждало заплашително.

„Опитай се да разбереш в колко часа си пристигнала и къде си. И най-важното, не забравяй, че определено ще те измъкнем.“

„Да, Леонид Михайлович, не се съмнявам.“

Убедена, че заплахата е отминала, момичето се изкачи и с кратки тичания стигна до изхода на сградата. Улицата изглеждаше напълно пуста. Всички сгради бяха разрушени, наоколо — пустота. Нямаше хора никъде. Нямаше птици, животни, дървета, трева — нищо живо.

Руините на сгради, които сякаш стояха там от десетилетия, постепенно се рушаха. Изведнъж нещо голямо, наподобяващо космически кораб, прелетя над покривите. От него се появиха десетки малки устройства и се насочиха към земята. Те се разпръснаха и започнаха да оглеждат околността.

Момичето участваше в експеримент.

Настя пропълзя под останките на поредната разрушена сграда. Нямаше табели, банери, вестници или нещо, което да ѝ каже къде се намира или коя година е. В един момент едно от малките устройства я засече и сигнализира. Момичето започна да крещи, за да я върнат бързо. Според легендата, Леонид Михайлович успя, но асистентката му се върна едва жива. Травмите бяха несъвместими с живота.

До последния момент тя се опитваше да опише какво е видяла. Според нея в онзи свят нямало хора и всичко наоколо се контролирало от някакви устройства. Когато намерили момичето, веднага я сканирали, след което я изложили на някаква радиация. Тя усетила, че нещо я гори отвътре.

СССР не посмял да оповести публично експеримента и резултатите от него. По време на друга закрита среща Леонид Михайлович настоял за прекратяване на подобни експерименти. Човечеството не е готово да се изправи пред бъдещето, така че е по-добре да се работи с настоящето, за да се направи бъдещето по-добро.