ЦРУ УБИ АСТРОНОМ ЗАРАДИ НИБИРУ

Откриването на загадъчната планета, която някои учени наричаха Десетата, а други свързваха с древни шумерски легенди, започна като обикновено научно търсене, но постепенно се превърна в история, която повече прилича на заплетен роман, отколкото на академично изследване. Още през 1821 година внимателните наблюдения на Алексис Бувард върху орбитата на Уран показаха, че нещо невидимо влияе върху движението на планетата. Тогава науката познаваше само седем планети, но астрономите усещаха, че има още едно тяло, което остава скрито. Когато по-късно бяха открити Нептун и Плутон, аномалиите не изчезнаха, а напротив – станаха още по-очевидни. Това подхрани идеята за Планетата Х, масивно тяло, което се движи по необичайна орбита и оставя следи в движението на другите планети.

През 70-те години на XX век двама американски специалисти по небесна механика – Робърт Харингтън и Том ван Фландерн – започнаха да анализират данните от орбитите на Уран и Нептун. Те откриха, че отклоненията не могат да бъдат обяснени с известните тела в Слънчевата система. Компютърните модели, които създадоха, показаха, че трябва да съществува масивен обект, три до четири пъти по-тежък от Земята, движещ се по силно издължена орбита. Това тяло според тях е оставило следи и върху движението на Плутон и неговия спътник Харон.

През 1982 година НАСА официално призна възможността за съществуването на подобна планета. Това даде кураж на Харингтън да продължи изследванията си. Той започна да сравнява данни от космическите апарати Пионер 10 и Пионер 11, които след изстрелването си през 1972 и 1973 година започнаха да се отклоняват от курса си по един и същи начин. Отклонението беше малко, но необяснимо, и се повтаряше с такава точност, че не можеше да бъде случайност. Харингтън беше убеден, че причината е гравитационното влияние на огромно тяло, което се намира отвъд орбитата на Плутон.

Когато се запозна с трудовете на изследователя на древни текстове Захария Ситчин, Харингтън откри поразителни съвпадения между научните данни и описанията на древните шумери за планета, която се появява периодично и предизвиква промени в природата. Двамата се срещнаха през 1992 година и обсъдиха възможността Планетата Х и Нибиру да са едно и също тяло. След тази среща Харингтън беше още по-убеден, че трябва да насочи телескоп към южното небе, където според изчисленията му се намираше търсеното тяло.

Той подаде заявка за използване на телескоп в Нова Зеландия. Това беше моментът, в който всичко се промени. Малко след подаването на заявката здравето му започна да се влошава. Първоначално изглеждаше като обикновено заболяване, но състоянието му се влошаваше с необичайна скорост. Лекарите не успяваха да намерят причина, а симптомите се развиваха така бързо, че никой не можеше да реагира.

Когато астрономът почина през януари 1993 година, колегите му бяха потресени. Някои от тях започнаха да шепнат, че смъртта му не е случайна. Други предпочетоха да мълчат. Историята за това, че е бил убит, за да бъде спрян, започна да се разпространява сред хора, които следяха темата за Планетата Х. Те твърдяха, че методът, по който е починал, напомня на случаи, при които болестта се използва като средство за елиминиране на неудобни личности.

След смъртта му други астрономи също започнаха да изчезват или да умират при странни обстоятелства. Някои от тях твърдяха, че са открили необичайни промени в небето, други предупреждаваха за засилена сеизмична активност и промени в климата. Имаше учени, които твърдяха, че са били заплашвани или че им е било предложено убежище в подземни съоръжения, ако се съгласят да мълчат.

Слуховете за приближаването на мистериозната планета започнаха да се засилват. Хората твърдяха, че небето променя цвета си, че се появява втори източник на светлина, че природните бедствия зачестяват. Някои вярваха, че това са признаци за приближаването на огромно тяло, което може да предизвика промени в земната ос, в климата и в геоложките процеси.

Историята за астронома, който се опита да разкрие истината, продължава да се разказва. Тя се превърна в символ на търсенето на знание, което някои смятат за опасно. Независимо дали човек вярва в съществуването на мистериозната планета или не, историята остава като предупреждение за това как науката, страхът и неизвестното могат да се преплетат в разказ, който хората помнят дълго.