ДРАКОНИТЕ, РУСАЛКИТЕ, ЕЛФИТЕ, ФЕИТЕ, ЕДНОРОЗИТЕ И ЖРИЦИТЕ – ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ НА ДРЕВНИТЕ СЪЗДАНИЯ, ПРЕСЛЕДВАНИ, ИЗБИТИ И ИЗТЛАСКАНИ ОТ ЧОВЕШКИЯ СТРАХ 

В древни времена, много преди човечеството да забрави истинската си природа, светът е бил населен от могъщи същества, които днес наричаме приказни, но които някога са били реални, видими, живи и част от самата тъкан на Земята. Драконите са били пазителите на знанието, носители на мъдростта, същества от огън, светлина и древна сила, които пазели тайните на планините, на звездите и на самото време. Елфите били свързани с гората, с дърветата, с корените на живота, пазители на природата, лечители, магове на светлината, които можели да разговарят с дърветата и да лекуват земята. Феите били духове на цветята, на ароматите, на светлината, същества от прашец и сияние, които се грижели за всяко цвете, за всяка пъпка, за всяка капка роса. Русалките били пазителки на водата, на реките, на моретата, на дълбините, същества от течна магия, които можели да лекуват водата, да разговарят с рибите, да успокояват бурите. Еднорозите били символ на чистота, на светлина, на истина, същества, които можели да пречистват земята, да лекуват болести, да разпръскват тъмнината. Жриците били мостът между всички тези създания и човечеството – жени, родени със силата да виждат невидимото, да чуват духовете, да общуват с древните раси, да пазят знанието, да лекуват, да предсказват, да поддържат баланса между световете. Всички тези създания живеели в хармония, в свят, където магията била естествена като дишането, където дворците били изградени от светлина, от кристали, от живи дървета, където реките пеели, а планините пазели спомени. Но с времето човечеството започнало да се променя. Страхът се появил първо като шепот, после като огън. Хората започнали да се страхуват от силата на тези създания, от магията им, от знанието им. И страхът се превърнал в омраза. Драконите били първите преследвани. Хората искали силата им, знанието им, съкровищата им. Империи се издигали и падали в опит да уловят дракон, да го подчинят, да го използват като оръжие. Но драконите не служели на никого. Затова били избивани. Гнездата им били подпалвани, яйцата им – унищожавани, планините им – разрушавани. Елфите били следващите. Горите били отсичани, светилищата им – разрушавани, древните дървета – убивани. Елфите били преследвани като дивеч, защото хората искали магията им, знанието им, дълголетието им. Много от тях изчезнали, други се скрили в най‑дълбоките гори, трети преминали в други измерения. Феите били преследвани, когато хората започнали да унищожават цветята, поляните, билките. Те били твърде нежни, твърде светли, за да се защитят. Много от тях избледнели, други се скрили в цветята, трети преминали в светлинни измерения, където човешката ръка не може да ги достигне. Русалките били преследвани, когато хората започнали да замърсяват водите, да ловят без мярка, да разрушават морските царства. Те били обвинявани в бури, в наводнения, в бедствия, макар да били пазителки на водата. Еднорозите били избивани заради роговете им, които хората смятали за източник на сила, макар истинската сила да била в чистотата им. Жриците били преследвани като вещици, защото можели да виждат истината, да разкриват лъжите, да лекуват, да предсказват, да общуват с древните създания. И когато всички тези същества били избити, прогонени или изтласкани в други реалности, светът се променил. Магията избледняла. Природата отслабнала. Хората загубили връзката си със Земята, със звездите, с истината. И на мястото на древния свят се родил днешният – свят на контрол, на лъжи, на потиснати дарби, на забравени истини. Но древните създания не са изчезнали. Те просто са преминали в други честоти, в други измерения, в други реалности, където човешката алчност не може да ги достигне. Драконите все още пазят знанието. Елфите все още пазят гората. Феите все още пазят цветята. Русалките все още пазят водата. Еднорозите все още пазят светлината. Жриците все още пазят истината. И когато светът отново бъде готов, когато хората си спомнят кои са, когато сърцата се отворят, когато природата бъде уважена, древните създания ще се върнат. Защото те никога не са били мит. Те са били истината, която човечеството забрави.