Кратер, образуван от изпускане на вода. Един от източниците на древния потоп в Иран?

Оказва се, че все повече намирам примери, които потвърждават хипотезата, че в някакъв момент (с голяма вероятност, в исторически времена) са се случили глобални геоложки събития, които са довели до изтичане на вода от дълбините. Друг пример от планинския район на северозападен Иран е провинция Западен Азербайджан.

Недалеч от град Текаб се намират руините на крепостта Тахт-е Солейман.

Официална историческа информация можете да намерите на връзката: https://travelask.ru/blog/posts/24026-pochemu-drevniy-tah-e-suleyman-nazyvaetsya-tronom-solomona Датата на първото заселване на това място е 5 век. Датата на разрушаването на града е 627 г. сл. Хр. За разрухата се обвиняват само завоевателите. За темата на тази статия този град е интересен, защото се намира в калдерата на древен вулкан. В центъра на който се предполага, че се натрупва вода. За историците и геолозите всички вулкани са еднакви. Водата не може да избяга от устието на вулкан. Те не могат да предположат, че кратерът се пълни с вода, защото е бивш древен кален вулкан. Или източникът на изхода на водата - Воклюз. А сега е просто езеро с подземно презареждане.

По бреговете се виждат находища на полезни изкопаеми. Превърнат в камък. Вероятно вода с високо минерално съдържание. Дадох пример за подобно каменно покритие в статията: Загадките на геологията. Метална стълба, покрита с камък във водата Водата от езерото изтича през малък поток. Ако се вгледате внимателно в първата снимка в тази статия, можете да видите висок хълм на ръба на това плато. Това е още един уж древен вулкан, от който се е появило библейското име на града (Соломоновият трон).

От разстояние няма нищо необичайно в този хълм, докато не погледнете отгоре или отидете до ръба. Ясно е, че вътре в хълма има дълбока дупка, дълбока калдера:

В близост до хълма има останки от сгради и се виждат бразди, излизащи от него. Някои експерти приписват обекта на пресъхнал естествен изход на артезианска вода и е логично да се предположи, че това са канали, отклоняващи се от склоновете. Височината на хълма е 100 м, дълбочината е 80 м. Диаметърът е 60м. Вътре изглежда така:

По скалата личат следи от водна ерозия. Съдейки по факта, че калдерата се отклонява към върха, водните потоци са излезли под налягане. Кратерът не е покрит с ерозионни продукти или пясък, което означава, че е млад. Съвсем наскоро в него все още имаше вода.

Защо такива геоложки характеристики изсъхват? Мисля, че налягането в подземния слой се облекчава или локалното образуване на вода спира, когато се въведат дълбоки течности. Газовият мехур е изчерпан, ако газът е от силановата група. Тези модели не съществуват в геологията. За тях водата в дълбините е идвала от повърхността. Не обратното. Дори изригването на кални вулкани се обяснява смътно от геологията. И не позволява различни механизми.

След около 100 години ерозията ще превърне тази дълбока калдера в обикновен хълм: арките ще се срутят и тя ще се напълни с пръст. И нищо няма да се каже за това скорошно изпускане на вода в историческото време.

Представете си, че такива огромни източници някога са започнали да се образуват едновременно. Заедно те биха могли да доведат до изчезването на древни цивилизации. Защото реките излязоха от бреговете си и се превърнаха в потоци от течна глина.

Разкопки на шумерския град Нипур 

След като мащабните водни потоци приключиха, хората дойдоха при изворите. Защото това бяха места с чиста вода. На това място са построени крепост и град. Ако има вода, можете да държите обсадата на крепостта за дълго време.

 Голям горещ артезиански басейн под Австралия като възможна причина за пустинята на този континент

На пръв поглед заглавието на статията е парадоксално: как водата под земята е причината за пустините на този континент? Но на първо място.

Всеки знае, че по-голямата част от Австралия е пустинна територия. Ако имаше вода на повърхността и редовни валежи, щеше да има растителност. В Австралия само северът и изтокът имат по-добър климат и растителност. В рамките на континента няма дори постоянно течащи реки, покрай които е възможна селскостопанска дейност. Само на югоизток има реките Дарлинг и Мъри, чието ниво е силно зависимо от валежите.

Оказва се, че в североизточната част на континента има огромни запаси от подпочвени води. Там се намира така нареченият Голям артезиански басейн на Австралия (GABA).

Отлаганията на подземни води тук заемат почти 23% от площта на Австралия (1,7 милиона km2). Дълбочината на водоносните хоризонти е до 2000 m. Обемът на водата се оценява на 64 900 km3. Температура на водата: от 30 до 100 градуса. Тези. На места това са геотермални извори.

Освен БАБА, на континента има и по-малки запаси от артезианска вода.

Геологията няма ясен отговор как се е образувал такъв огромен подземен източник. Има само предположение, че някога Австралия е била под морското равнище, водата се е натрупала в пясъчниците в низините и след това континентът се е издигнал. Но няма обяснение защо водата се нагрява. И какво е това натрупване на седиментен слой с дебелина 2000 м? Смята се, че БАБА се захранва с вода от изток, от Голямата вододелна верига.

Там, където се правят кладенци, има живот. Използва се за битови нужди от фермери. На втората снимка се вижда, че водата е пара, защото излиза с температура близо 100 градуса. До 1915 г. са пробити повече от 1500 кладенци. В момента има 23 3000 самотечни кладенци. Източник: https://vk.cc/ca6OPu Първият артезиански кладенец в Големия артезиански басейн е пробит през 1878 г. в района на езерото Ейр, където водата излиза на повърхността като минерални извори. Водите на БАБА са слабо минерализирани. Съдържа много флуор и сяра и не навсякъде става за пиене и напояване. Най-прясната вода е по краищата на басейна. Най-високата температура на водата е 110 градуса - в сондажа Springlate в Куинсланд. Там дори работи геотермална централа.

Какви други хипотези има за произхода на огромното подземно захранване с топла вода? И това резерват ли е? Може би водата в дълбините непрекъснато се образува? Слоевете от пясъчник, които са водоносни, може да показват, че този пясък не е образуван от изветрянето на древни планини (дълбочината все още е 2000 m), а че пясъкът е продукт на натрупване от друг процес. Например от окисляването на силани, силициев диоксид (SiH4) – газове, отделяни при обезгазяване от подземния слой. Тези газове не се намират в атмосферата, защото незабавно се окисляват от кислорода, за да образуват вода и силициев диоксид (кварц, пясък).

Представете си, че силаните се издигат през слоеве с достатъчна пропускливост за газове и срещат определен минерал, който съдържа много оксиди. Те го възстановяват, като отнемат кислорода и образуват пясък и вода. Според мен това е по-логичен модел от натрупването на вода в низините преди милиони години.

В минали геоложки епохи дегазирането можеше да бъде по-значително, да се образува повече вода и налягането от литосферните размествания и разломи да се освобождава чрез изпускането на вода на повърхността. Или така: магматични маси проникват в този басейн, водата кипи, налягането се увеличава и гореща вода се излива на повърхността на континента. Температурата на басейна е 100 градуса. говори за наличието на този процес в остатъчното явление. За всичко това може да говори следното наблюдение.

В южния край на Големия артезиански басейн е пресъхващото езеро Ейр и редица други езера: Торенс, Гарднър.

Езерото Ейр е центърът на регион на австралийския континент с геоложки пейзажи, които показват мощна водна ерозия. На север от това място, отгоре, можете да видите ивици, които очевидно са образувани от потоци вода:

Те изглеждат като лентови борови гори в района на Барнаул, само че не са скрити от растителност. При внимателно разглеждане на този район се създава впечатлението, че по едно време много вода е излязла от дълбините и се е вливала в мощни потоци в океана. Измити всички гори. А горите са свързани с атмосферните валежи. Територията остава пустиня. Освен това водата беше солена, така че дори трева не можеше да расте в тези почви. Флората никога не се е възстановила в централните райони на континента от онези времена.

Подобни образувания от пясъчник също показват изтичане на вода.

Планината Улуру. Намира се в самия център на континента, където няма подземни източници. Но те можеха да са в миналото. Образува се от отделянето на кални маси.

Друго интересно място в Австралия се намира в северната част на пустинята Танами – кратерът Улф Крийк:

Диаметърът на кратера е 900 m. Дълбочината е 60м. Предполага се, че е с метеоритен произход. Кратерът е открит едва през 1947 г. от самолет. Но вътре в него има солено блато, което показва, че там е изпускана вода. Кратерът може да се е образувал от експлозия на газ по време на дегазация. А фракцията силани от тях в дълбините доведе до образуването на вода.

Не твърдя, че тази информация е вярна, но тази хипотеза за образуването на водата и нейните изтичания трябва да се изследва на ниво практическа геология, като се вземат проби, сравняват фактите от полеви наблюдения. Но, за съжаление, в геологията всички са доволни от всичко. Геологията дори не изучава калните вулкани. И ако има въпроси в геологията, те се отнасят само до прогнозите за обема на минералните находища.

 Масивни разломи и кратери, унищожили древна цивилизация в Сахара

Тези, които се интересуват от древна история, са се натъкнали на древни карти, където северната част на Африка, сега пустинята Сахара, е показана като процъфтяващ регион с голям брой градове (дори в рамките на континента) и пълноводни реки, които вече не съществуват.

Всички стари средновековни карти показват всичко друго, но не и пустиня. Регионът беше проучен и бяха идентифицирани много градове по бреговете и във вътрешността. Ако сравните стари карти, направени преди началото на 18 век, оставате с впечатлението, че регионът е бил доста добре познат на европейските картографи. Въпреки че учените твърдят, че тези територии са се превърнали в пустиня преди хиляди години и картите са логически погрешни или фалшиви. Те правят това заключение по една причина: за тях историята е линейна и в нея няма място за глобални катастрофи, когато загиват цели континенти.

Обърнете внимание на река Нигер. На старата карта тече много по на запад и се влива в Атлантическия океан на западния бряг на Сахара. Изворът му е в центъра на Сахара. Днес изворът му се е преместил в платото Фута Джалон, почти в Атлантическия океан, и се влива в Гвинейския залив. Древните картографи не биха могли да грешат толкова много.

Моето мнение е, че през Средновековието Африка, и по-специално нейният северен регион Сахара, е претърпяла геотектонична катастрофа, която преформатира целия континент. Това, между другото, важи и за всички останали континенти в различна степен. Мисля, че там, където сега виждаме следи от древни култури, тези региони са пострадали най-малко. Имаше много, които успяха да оцелеят там. Останалите бяха изтрити от процеси, които бяха подобни на нашите представи за Великия потоп. Не знаем точната причина за това (има само хипотези), но можем да наблюдаваме картините на последствията.

В науката има доказателства за мащабно изчезване на животни. Това се случи няколко пъти. Има данни за петте най-разпространени: - Ордовик-Силурийско изчезване (преди 450-440 милиона години - 60% от гръбначните животни са измрели);

- Девонско изчезване (преди 374 и 359 милиона години – 50% от морските животни са измрели);

- Пермско изчезване (най-голямото, настъпило преди 250 милиона години - 70% от сухоземните животни и 95% от всички морски животни са измрели);

- Триаско изчезване (преди 200 милиона години – 50% от всички животни са измрели);

- Събитие на изчезване от периода креда-палеоген (настъпило преди около 65 милиона години – 15% от животните са измрели) Аз съм много скептичен относно датирането и геохронологията в съвременната наука. Например, аз вярвам, че на Земята не е имало карбон. А самите находища на въглища са последствията от същите тези бедствия. Има факти и цифри в подкрепа на това.

Но ако оставим настрана датировките, става ясно, че на Земята са се случвали мащабни катастрофи. За мен е възможно в исторически времена.

Но да се върнем на Сахара. Очевидно катастрофата, която се случи в Африка, не беше само глобално наводнение и водни потоци. Това бяха вулканични изригвания, планински образувания и появата на различни флуидолити с вода, глина, пясък и др. Сега ще говорим за тези следи на територията на Сахара, като последици от минала катастрофа.

Един от читателите сподели линк към интересни обекти в Сахара.

Той каза, че има връзки към Google Maps на обекти с необичайна коритообразна структура, наподобяваща стена. Те се намират в центъра на пустинята Сахара в Мали:

Той дори изпрати kml файл. Намира се в моята група в секцията с документи: име на файл „Sahara faults.kml“. Групата е посочена в описанието на канала.

По на юг има друга „стена“:

„Стената“ се простира на много километри. Един бърз поглед разкрива следните версии: - заровен акведукт или някаква стена от времето, когато не е имало пустиня, но е имало градове.

- пукнатина, през която кални маси са изцедени и превърнати в камък.

Има места, където перпендикулярни "издънки" идват от основната праволинейна структура:

Може ли счупването на кората да продължи по такава права линия?

Друго място, където "стените" се пресичат:

Вече се появяват съмнения за акведуктите и някои изкуствени стени.

Тук има цяла мрежа от по-малки "стени".

Според мен тези стени изглеждат като разломи и разкрития на пластични скали с последващо вкаменяване. Магмата ще се разпространи в района. Въпреки това, механизмът на образуване на стена ще бъде обсъден по-долу.

В тази област има и малки изгаснали вулкани, които показват мощна литосферна активност някъде в миналото:

Фактът, че това наистина са разломи, е показан от вулкана, разположен на "стената".

Не намерих никакви снимки на тези места, въпреки че по-рано в програмата Google Earth имаше чудесна панорама за фото услуги. В продължение на много години потребителите добавят свои снимки от всички краища на Земята. Той беше обвързан с картите. Беше затворено без обяснение. Линковете към малка част от снимките останаха работещи, тоест самата база съществува.

Оказва се, че подобни „стени“ не са единствените места на Земята. Подобен обект се намира в Северна Америка: Winged Rock. Ню Мексико.

Картината на разломите е много подобна на сателитни снимки на места в Сахара.

Мисля, че тази стена е образувана така. В земната кора се появи разлом (мрежа от разломи), които бяха запълнени с флуидолити. Образува се дига. Не е задължително да се пълни с магма.

Вероятно студени минерални туфи. Скалите се вкаменили. Това беше последвано от втория етап на геотектонична активност с избутването и повдигането на тези „стени“ над повърхността.

Освен това на някои места се образуват вулкани и кални вулкани с излизащи огромни количества вода, кал и пясък. Това предположение се потвърждава от информацията по-долу.

Никога не съм чувал информация за вулкани, дори и загаснали, в пустинята Сахара. Те се намират в източната част на континента, където глобален разлом минава през целия континент от север на юг. Но какво да кажем за пустинните равнини, в уж геологически спокойни места?

В допълнение към тези „стени“ и малките изгаснали вулкани, разположени до тях, в Сахара има огромни по обем и дълбочина кратери:

Това не са лунни или марсиански пейзажи – това е Сахара.

Те се намират в Република Нигер, също в Сахара, но на изток от „стените“, показани по-горе. Диаметрите им са огромни - над 1 км

Диаметърът на кратера в долната дясна снимка е повече от 7 км. Тези не приличат на вулкани. Породата не е тъмна на цвят. А някои нямат конус над земята, т.е. не излъчва магма или пепел. Мисля, че от тези кратери са излезли водно-кални маси с пясък и са го отмили, образувайки пустиня. Именно тази катастрофа, чиито следи виждаме в тези промени, унищожи цялата средновековна цивилизация и култури на Сахара. Само малък брой африканци оцеляват. Мисля, че берберите и амазахите, които отидоха в планините на северозападна Африка, също имаха късмет. Това е бялото население на Африка, чиято култура в облеклото и орнаментите е много подобна на древните славянски модели. Но това е отделна интересна тема.

Подобни кратери има и на Арабския полуостров.

Някои ще попитат: ако това се е случило поради изпускането на вода заедно с глина и пясък, тогава откъде идва толкова много вода в дълбините? Отговор: Учените са установили, че под пустинята има морета от прясна вода и вероятно подземни океани. По време на управлението на М. Кадаафи в Либия са открити няколко огромни подземни езера и оттам е добивана вода, създавайки оазиси и доставяйки вода на градовете чрез водопроводи. Под Сахара има много вода.

Какъв извод може да се направи? Възможно е култури да са съществували в тогавашната процъфтяваща Сахара и старите карти не лъжат. Имаше катастрофа, която доведе до скок на геотектонската активност във всички възможни вариации, и това беше катастрофа в близкото минало, която доведе до появата на тези марсиански пейзажи в Сахара.

 Пресъхнали големи реки в пустините. Следи от някогашен климат в Сахара

На старите средновековни карти географията на Африка е изобразена по съвсем различен начин. С различен речен отток и наличие на вече пресъхнали реки. С много градове, от които не е останал и помен.

Например, нека увеличим мащаба на фрагмент от една такава карта в района на Сахара и да видим, че градовете са били разположени не само на брега, но и в центъра на пустинята.

Тази картина е изобразена от почти всички картографи от онова време. Съвременната наука смята, че това са техни изобретения или грешки, базирани на неверни разкази на пътници. Това по принцип не би могло да се случи в нашето историческо време.

А, но преди хиляди години – напълно възможно е тогава климатът в Северна Африка да е бил различен, да е имало повече дъждове, да текат реки, да растат гори и саваната да е била разположена там, където сега има безкрайни пясъци. Смята се, че друг, по-влажен климат е съществувал в Северна Африка преди 3-5 хиляди години. Пустинята е заемала много по-малка площ.

Няма отговор защо всичко се промени. Няма и ясен отговор откъде идва толкова много пясък. Скалите са унищожени и това е цялото обяснение.

За това, че климатът в Сахара е бил различен, говорят пресъхналите реки. Ето някои примери.

Място на изток от Нил.

Тези сухи реки в Сахара се наричат ​​"вади". От повърхността на земята те изглеждат така:

От самолет вади изглежда като огромна, пресъхнала речна система. Често тези следи се образуват от потоци дъждовна вода и нямат връзка с древните реки.

Можем да кажем, че това са каньони със следи от водни течения. В наши дни заливните равнини се пълнят с вода само след обилни валежи. В пустинята също вали, но много рядко.

Неотдавна с помощта на сателитни радарни наблюдения беше установено, че в Западна Сахара има мощна, пълноводна речна система - река Таманрасет, която отвежда водите си в Атлантическия океан. Приблизителната дължина на реката и нейните притоци се оценява на 500 километра.

Останките от тази речна система все още са съществували преди около 2 хиляди години, а самият плитък процес е започнал преди около 5 хиляди години.

Днес тази част на Африка е дом на реките Сенегал и Нигер. И дори те трудно могат да се нарекат пълноводни.

Древната река Таманрасет е минавала през територията на съвременна Мавритания, но всичко, което е останало от древната река, е "вади", коритото на реката се запълва само при проливни дъждове. Вадито също се нарича Таманрасет, но само бегло прилича на пълноводния си предшественик. Мащабът вече не е същият.

А Нил имаше вече пресъхнал ляв приток - Жълтият Нил. Това също е достоверно установено.

Причините за случилото се със Сахара, защо климатът се промени и тук се появи толкова много пясък.

Това са земни язовири. Някои от тях нямат нищо общо с античността и са направени съвсем наскоро.

За да разберем, че много вода може да падне в Сахара и че големи количества остатъци могат да доведат до катастрофални разрушения, достатъчно е да си припомним наводнението в Либия през 2023 г.:

По някаква причина районите с гол пясък и почва винаги страдат от наводнения. Там, където има растителност и гори, това се случва изключително рядко.

Но в Сахара има и наистина древен язовир. На около 40 км югоизточно от Кайро, близо до град Хелуан, се намират руините на язовир Сад ел-Кафара, огромен земен язовир, за който историците смятат, че е построен преди около 3700 години.

Язовирът се намира в Wadi Al-Gharawi, една от многото сухи заливни низини източно от долината на Нил. Първоначално дължината на язовира е била 113 метра, ширината е 14 метра, ширината на основата е 98 метра, а ширината на билото е 56 метра. Язовирът беше пръстен, облицован с блокове. Днес са останали само ръбовете на язовира от двете страни на вади. Централната част е отнесена, оставяйки яма с ширина около 50-60 метра.

Язовирът е открит през 1885 г. от немския археолог Георг Швайнфурт. Смята се, че язовирът Sadd al-Kafara е построен не за напояване, а за борба с катастрофалните наводнения.

Обемът на конструкцията на обекта е сравним с египетската пирамида. Има много малко информация за язовира. Защото, ако древните са решили да предприемат това мащабно строителство, потокът вода в "вади" по време на дъждовете вероятно е направил живота много труден. Такова грандиозно строителство може да бъде извършено само от гъсто населен район с голям брой жители и наличие на ресурси. Това показват древните карти. Но някакво масивно наводнение все пак разруши този язовир. Случи се нещо, което промени Сахара и я превърна в пустиня.