Произход на диаманти в кимберлитови тръби. Официални и алтернативни модели

Диамантът, въпреки че се състои изцяло от въглерод, е най-твърдият минерал на Земята. Всичко това се дължи на неговата кристална структура. Диамантите не се срещат в огромни кристали като кварц (силициев диоксид) - условията от техния произход са им попречили да нараснат до големи размери.

Най-големият бижутериен диамант в света е звездата на Африка. Теглото му беше 3106,75 карата (621,35 грама), размерите - 100x65x50 мм. Намерен през 1905 г. в Южна Африка. Диамантът е разделен на 9 части. Най-големият, с тегло 530 карата, украсява скиптъра на английския крал.

Но няма да говорим за бижута и бижута от диаманти, където те са намерили своето приложение (както се казва, поради оптичните си свойства). Произходът на диамантите е интересен. Все още няма недвусмислен модел как и при какви условия са се образували диамантите.

Някои учени смятат, че скъпоценните камъни падат на Земята заедно с метеоритите, в които се намират. Но моделът, който изглежда по-убедителен е, че диамантите са се образували след удара на „космически обект“ върху повърхността на нашата планета, което е довело до освобождаване на значителни количества енергия (висока температура и налягане). И при тези условия от графит са се образували диамантени находища.

След като са били на големи дълбочини известно време през геоложкия период, диамантите са се издигнали на повърхността в скала, наречена кимберлитова магма по време на вулканични изригвания. Това място е така наречената кимберлитова тръба.

Кимберлитовата тръба е кръстена на града в Южна Африка (Кимбърли), където започва активен добив на диаманти. Тези тръби не са често срещани в разпространението си на повърхността на Земята. Тези зони определено не са свързани с астероидни удари, защото... Според този модел трябва да намерим диаманти в зони на вулканична активност или в зони на астроблеми (древни кратери от падането на големи тела). А местата, където се добиват и намират диаманти, изглеждат така:

Скалните тръби се добиват чрез добиване, раздробяване и пресяване на скали, съдържащи диаманти. Мястото на каменната кариера изглежда така отгоре:

Добив на диаманти в Якутия

Когато наземният метод за добив стане невъзможен, кимберлитовата тръба се разработва с помощта на метода за добив и изработките могат да преминат дълбоко.

Друг модел за произхода на диамантите казва, че метеоритите и астероидите нямат нищо общо с това. Кристалите се образуват от графит, който е бил изложен на екстремни физикохимични процеси в условия, включващи стопяване на значителни дълбочини в мантията на Земята. Процесът на кристализация на диаманта протича в земната мантия на дълбочина около 140–200 километра. За образуването на кристали са необходими високи налягания, достигащи 4,5–6 GPa, както и температури от +1100 до +1400 °C.

Но във въздуха диамантът гори при температура само 850–1000 °C, а в поток от чист кислород той изгаря при температура 720–800 °C, като напълно се превръща във въглероден диоксид. Оказва се, че диамантите могат да се появят там, където няма окислителни процеси.

Този модел се потвърждава от технологията за производство на изкуствени диаманти. Но те не растат големи. И дори да успеете да получите големи диаманти, те не са с толкова високо оптично качество.

Вече не е толкова скъпо да се получи диамантен пясък в промишлени инсталации. Можете да се уверите в това, като разгледате цените на режещите дискове с диамантен прах за електрически инструменти.

Те знаеха как да получат изкуствени диаманти още през 19 век. Ето откъс от списание от онова време:

Диамантите са направени от въглерод, открит в разтопения чугун. И когато се дегазира с хлор, кристалите от тези скъпоценни камъни растат. Колко големи и с какво качество не се уточнява.

Оказва се, че според този модел диамантите някога са могли да се образуват в природата в кимберлитови тръби. Тогава кимберлитовата скала не е отстраняването на диаманти от дълбините в стопилката на магматична скала. Това е образуването на диаманти в разтопената скала на древен вулкан (тръба) по време на дегазирането на тази скала от газове.

Диамант в основна скала

Има версия, че метанът участва в коалификацията на въглищните пластове. Води до образуването на така наречения пиролитичен графит. Всичко, което е необходимо, е семе под формата на въглеродни отлагания и допълнителен въглерод вече е отложен върху тях, превръщайки въглищата в антрацит. Метанът е именно изходът на газове от подземния слой, а не изходът на газ от въглищните пластове. Семената (първоначалният център на кристализация) също са необходими за отглеждане на изкуствени кристали.

Науката също подценява обезгазяването на водорода при образуването на метални отлагания. Тази посока е слабо развита в геологията. У нас е известен само Владимир Сивороткин, който установи, че водородът също е виновен за разрушаването на озоновия слой (това не е човешка дейност, както се смята в останалия свят).

Също така дегазирането на разтопена магма на повърхността може да доведе до образуването на диаманти по време на периоди на активни геоложки процеси на Земята.

 Може ли вулканичната пепел да е източникът на много метри глина на Земята? Модел, който липсва в геологията

Всеки знае много добре какво е глина. Глината е фино диспергирани частици от различни минерали. Скалообразуващият минерал в него е каолинитът. Състои се (тегловно): 47% силициев оксид (SiO2), 39% алуминиев оксид (Al2O3) и 14% вода (H2O). Това е основният, макар и не единственият минерал в глината. Приблизително 10% са железни съединения (особено железен оксид). Именно железните оксиди му придават червен, жълт или кафяв цвят.

Глината съдържа минерални частици с размери от 0,0001 mm до 0,1-2 mm. Смята се, че глината е продукт на изветряне и разрушаване на скалите. И глината е разделена на първични и вторични находища. Във втория случай отлагането му е свързано с водна ерозия или пренасяне на разрушени скали от ветрове.

В същата статия ще разгледаме една от възможностите за образуване на глина - нейната загуба след мащабни вулканични изригвания. Но почакайте, ще каже читателят, продуктът на вулканичните изригвания е или магма, или пепел. Последният обикновено е сив на цвят, по-скоро като цимент.

В защита на тази версия първо ще дам няколко примера. Първият пример: слоеве пепел върху снега след изригването на вулкана Шивелуч в Камчатка през 2023 г.

Цветът на пепелта е много подобен на глината. Очевидно поради съдържанието на железни оксиди. Снегът ще се стопи и водата ще се смеси с пепелта, образувайки малък слой глина. Вулканичното изригване продължи няколко дни. Но представете си, ако изригването продължи месеци? Какви слоеве пепел са се образували? Вероятно не 10 см дебелина, но до 1 метър и повече. Тук на снимката по-долу е моментът на събиране на пепел за анализ в лабораторията. Е, защо не глина?

И ако такова изригване в региона е по-мащабно, ще се събудят десетки вулкани и ще се образуват нови? Ще падне много повече пепел.

Вулканът Безимянни изригва през 2022 г.

Стълбът пепел от изригването на вулкана Шивелуч в Камчатка по това време се простираше само на 230 км на югоизток.

Изригването на вулкана Ключевская сопка, снимано от космическата совалка Endeavour през септември 1994 г.

Според геоложки данни за 2024 г. само на полуостров Камчатка има около 300 вулкана, сред които 30 са активни, като редовно изхвърлят пепел по време на изригвания. Представете си, че няколко десетки или стотици такива вулкани са се събудили едновременно в миналото. Стълбът от емисиите на пепел може да покрие половината от земното полукълбо. И за няколко месеца от такова изригване няма да падне дори метър пепел, а много повече.

Не винаги е възможно да се оцени мащабът на емисиите на пепел от повърхността на земята. И от космоса всичко е много ясно.

Най-вероятно слоевете почва върху леда и вечната замръзналост в Арктическата зона също са паднала пепел след такива катастрофални събития на едновременни изригвания на десетки или стотици вулкани.

Възниква аналогия със слоевете пепел, като след изригването на вулкана Шивелуч. Само това може да обясни натрупването на пръст върху леда. Откъде идва в снежната пустиня, освен ако не изпадне от атмосферата.

При разкопки често се откриват пластове пепел. Те могат да бъдат ясно идентифицирани, въпреки че цялата друга глина наоколо може да е същата пепел. Само в някои периоди от падането му например не е имало дъжд и пепелта не се е окислявала и е оставала суха. И последвалите паднали пластове го запазиха.

"Разкопки в Костенки.

 Възможно е такива катастрофални едновременни изригвания на множество вулкани да са унищожавали древни култури и цивилизации. До този момент никой не е обяснил как мексиканската пирамида Чолула се е оказала затрупана под огромни пластове глина."

Сега е разкопана само част от пирамидата. В Мексико има дори повече вулкани, отколкото на Камчатка.

И фактът, че идолите на Великденския остров бяха до шия във вулканична пепел, също не се признава от науката. Въпреки това, на острова има няколко изгаснали вулкана.

По същия начин всички древни сгради и храмове, погребани в глинени слоеве, също са последствията от вулканични изригвания в някои региони. И пепелта се разнесе на стотици и дори хиляди километри от местата на изригването. Такива места с много вулкани включват средиземноморското крайбрежие, Турция и Кавказ. В Италия има супервулкан.

Климатическото събитие „година без лято 1816“ в Европа включва изригването на връх Тамбора през 1815 г. Трудно е да си представим какво се е случило с климата по време на по-големи изригвания. Възможно е именно поради тази причина да са настъпили ледникови епохи с заледявания. Пепелта в атмосферата дълго време не позволява на повърхността на Земята да се затопли. Застудяването дойде бързо; животинският свят нямаше време да напусне обичайните си места на пребиваване. Така са умрели мамутите и вълнистите носорози.

Тази версия може да бъде потвърдена или опровергана от проучвания, сравняващи химичния и минерален състав на глината и пепелта от близките вулкани. Но по някаква причина никой в ​​науката не забелязва и не изучава тази очевидна връзка. защо мислиш

 Връзката между глобалното затопляне и вулканичната дейност. Тук индустрията и кравите са на последно място

Населението на Земята постоянно се плаши. Едно от тези ужасни явления е глобалното затопляне. Въпреки че това е добре за някои. За мен, като жител на Сибир, този процес носи само предимства. През зимата вече няма такива тежки и продължителни студове. А миналото лято беше истинско, с три месеца жега и жега, а не с 2-3 седмици, както обикновено. Защото според учените в северните ширини се затопля по-бързо, отколкото в други територии.

В арктическата зона средните годишни температури се повишават с +3 градуса. към нормалното. какво значи това Ледниците ще се стопят и нивото на световния океан ще се повиши, наводнявайки крайбрежните райони, където са разположени много гъсто населени градове и промишлени съоръжения, включително атомни електроцентрали. Но този процес не е бърз и можете да се подготвите за него, ако нивото на световния океан изобщо се повиши.

Съдейки по факта, че през лятото полярните ледове на север се топят наполовина повече, отколкото преди 2000 г., а покачването на морското равнище се усеща в рамките на нивото на грешка, всичко това може да се окаже мит.

И топенето на ледовете в Гренландия и Антарктида няма да промени значително морското равнище. И увеличението му с 0,5 м не е толкова критично. Между другото, никога не съм виждал подробни и визуални изчисления колко ще се повиши световният океан, когато такова и такова количество лед се стопи. Да, и има ли толкова много от него в ледниците на Антарктика? И без тези числа можем само да спекулираме за последствията.

Нека поговорим по-добре за причините за затоплянето. Как изобщо започна глобалното затопляне? В научните среди се говори за антропогенното въздействие на нашата цивилизация върху климата. Че отделяме твърде много парникови газове (по-специално CO2), твърде много емисии на въглероден диоксид от промишлени съоръжения и превозни средства и дори от селското стопанство.

Някои дори обвиниха кравите, че отделят твърде много метан по време на храносмилането и всички те трябва да бъдат генетично модифицирани. Това е поредното твърдение на Б. Гейтс. Затова се насърчават технологии, при които въглеродният отпечатък е минимален – зелена енергия и електрически транспорт.

Но има доказателства, че приносът на индустрията към обема на глобалните емисии е минимален. А основните емисии на CO2 и друг парников газ, метан, възникват по време на вулканични изригвания. Но те винаги са изригвали в историята на Земята и тепърва се затоплят. Някой гледал ли е колко се е променила вулканичната активност през последните 70-100 години?

От 1800 г. се наблюдава бързо нарастване на вулканичната активност. И досега всяка година се събуждат до 100 вулкана. Те отделят огромно количество газове, включително парникови (CO2+CH4). Едно мощно изригване ще покрие годишното производство на CO2 на една индустриализирана страна.

Може би по-рано, преди 200-300 години, не е било възможно да се води статистика за изригванията в отдалечени райони на планетата, но сега всичко се записва? Но статистиката през последните 120 години показва, че броят на изригванията нараства. И съответно емисиите на CO2 се увеличават, което води до затопляне.

Изригване на вулкана Етна

Мислите ли, че учените не знаят за тази връзка между затоплянето и вулканичната активност? Всички знаят много добре, но по някаква причина в политическите кръгове представят причините за глобалното затопляне по съвсем други причини.

Интересното е, че по някаква причина от 2017 г. насам температурните аномалии в потоците Ел Ниньо и Ла Ниньо достигнаха отрицателни стойности, а от 2020 г. те отново започнаха да се увеличават.

Увеличава се не само вулканичната активност, но и екстремните климатични условия и природните бедствия: урагани, наводнения, суши и земетресения.

Но има и обратен процес при мощни изригвания дори на единични вулкани. Температурата на Земята леко се понижава. Това е разбираемо; в атмосферата има частици пепел за дълго време, които закриват слънчевата радиация и земната повърхност не се затопля достатъчно. Като в облачно време.

Но ако нашият климат е толкова силно повлиян от вулканична дейност, какво води до скорошното му увеличение? Логично е да се предположи, че някои външни сили са гравитационно взаимодействие от конфронтацията с планетите и Слънцето или някакъв вид радиация. Може би слънчевата активност се е увеличила и това по някакъв начин се отразява на подземната повърхност чрез магнитното поле на Земята?

Сега преминаваме през друг максимум на активност на слънчево изригване. То ще падне до минимум до 2030 г. Това е така нареченият 11-годишен цикъл на слънчевите изригвания.

Последните цикли не бяха нещо феноменално. По отношение на броя на огнищата те са дори по-малки от предишните през 20 век. И защо нивото на вулканизъм на Земята се увеличава остава под въпрос.

Има мнение, че някакъв вид космическа радиация под формата на слабо реагиращи неутрино от дълбокия космос е увеличила интензивността си и това води до увеличаване на вулканичната активност. Вътре в Земята някои реакции с отделянето на топлина започнаха да се случват по-интензивно. Обемът на емисиите на CO2 от вулканите се увеличава и климатът се затопля.

Друго мнение казва, че климатът на Земята се връща към последния предледников период, когато северът е имал умерен климат и мамути са пасли. Или това е много дълъг процес на възстановяване, или топлият климат е бил съвсем скорошен.

В заключение ще изразя още една версия с възможен механизъм на затопляне и повишена вулканична активност. Ако погледнете картата на температурните промени на глобалното затопляне, има зона близо до югоизточната част на Южна Америка в Атлантическия океан, където средните годишни температури също се повишават.

И както знаете, Южноатлантическата магнитна аномалия се намира в този район. Тук може да се каже, че има дупка в магнитното поле на Земята.

На това място попада много повече радиоактивно лъчение. Това локално загрява атмосферата на определена надморска височина в това място. Известно е, че заредените частици се плъзгат през магнитното поле на Земята и се сблъскват с атмосферата в полярните региони. Затова виждаме полярни сияния предимно на север. Но напоследък те зачестиха след силни слънчеви изригвания, дори на ширина 50 градуса. Имаше случаи на наблюдения на полярни сияния на географската ширина на Крим и Кавказ.

Това може да означава, че магнитното поле на Земята е отслабнало и радиацията прониква в атмосферата не само в арктическите ширини. Повече радиация прониква в атмосферата - тя се затопля повече. Но според тази логика на северния магнитен полюс би трябвало да е по-топло, отколкото на юг. В Северния ледовит океан наистина понякога е по-топло, отколкото в северната част на Евразия, на континента. И трябва да е като в Антарктида със студове до -50 и по-ниски.

Ако всичко е така, то от тази информация следва, че антропогенното влияние на индустрията и селското стопанство (кравите) трябва да се постави на последно място след подобни механизми.

 В миналото е имало гигантски мечки, ленивци и маймуни. Причини за гигантизма в древната мегафауна

Съвременната наука съобщава, че съвсем наскоро, в плейстоцена, Земята е била обитавана от представители на мегафауната. Това е потвърдено от хиляди скелетни находки. Ерата на динозаврите отдавна е приключила, но гигантизмът присъства сред бозайниците и дори птиците. Плейстоценът е периодът от преди 130 до 11 хиляди години. Въпреки това някои учени смятат, че най-известните представители на мегафауната, мамутите, са изчезнали на острова. Врангел само преди 3,5 хиляди години.

Предлагам да преценя размера на някои представители на гигантския животински свят от онази епоха.

Гигантска мечка с късо лице

В палеонтологията има име - Arctodus simus. Височината му в холката достигаше до 3 м, а когато се изправи, височината на късата мечка достигаше до 4,5 м! Учените изчисляват, че младите мъжки са тежали средно 600 кг, а най-едрият от тях можел да достигне тегло над 1400 кг.

Гигантът е живял предимно в Северна Америка. Но има и братя на други континенти: Agriotherium africanus, Ursus maritimus tyrannus (Кралска полярна мечка), Arctotherium angustifolia и Ursus spelaeus (Пещерна мечка).

Гигантски ленивци

Гигантски ленивци също съществуваха в Северна и Южна Америка доскоро. Има находки, които показват, че на о. В Куба те са живели до холоцена и са изчезнали само преди около 4 хиляди години.

Научното наименование на този вид ленивец е Megatherium и Eremotherium. Някои индивиди достигат височина от 6 м и тежат повече от 4 тона.

Легендите на индианците от Южна Америка разказват за същество, наречено Mapinguari, което е описано като много подобно на гигантски ленивец. Повече от 100 фосилизирани следи от гигантски ленивец са открити в Националния парк Уайт Сандс в Ню Мексико (САЩ) и съдържат следи от хора, които очевидно са го ловували. Тези. древните хора са живели рамо до рамо с тези гиганти.

Гигантски бобър

Достига 2,7 m дължина, включително дължина на опашката от 1 m. Това е един от най-големите гризачи, живели някога на Земята. Първите останки от гигантски бобър са открити в торфено блато в Охайо, САЩ, през 1837 г.

Изненадващо, много голям брой мегафауни от плейстоцена бяха открити в Северна Америка. Климатът там очевидно беше напълно различен от сегашния.

Бях изненадан да науча, че представители на гигантски камили живеят в Северна Америка. Camelops (лат. Camelops) - те приличаха на съвременна едноверна камила, а височината им достигаше 3,6 m.

В момента най-голямото животно в Северна Америка е американският бизон. Може би това е единственото животно, оцеляло до нас от съществуването на мегафауна.

Гигантски голям елен

Megaloceros е представител на мегафауната на Евразия и Северна Америка. Последните представители са живели преди около 7000 години. Височината на възрастен индивид достига 2,3 м при холката и тежи 1400 кг. И рогата на мъжките имаха размах от 3,6 m.

През плейстоцена гигантски котки също са живели в Северна Америка и Евразия. Американският лъв е бил една трета по-голям от съвременния африкански лъв и е достигал дължина на тялото около 3,7 m. Както и саблезъби и пещерни тигри - смилодон и мегантереон.

През плейстоцена са живели и гигантски птици. Например, Teratornis на Merriam имаше огромни размери: размах на крилата от 3,5 метра, тегло от около 15 кг. Приличаха на кондори (лешояди), но бяха 2 пъти по-големи от съвременните.

Не пиша за мамути и вълнисти носорози от плейстоцена, защото ... това са най-известните представители на мегафауната. Може да се добави, че освен тях по това време са живели и мастодонти (древни слонове). В южните ширини на Северна Америка те също не бяха рядкост.

В Северна Америка сред флората са оцелели гиганти - секвои, които достигат височина над 100 м. Защо са останали само в източната част на Северна Америка е въпрос.

Гигантските торбести животни са живели в Австралия през плейстоцена. Дипротодони с маса до 2800 кг. Височината при холката достига 2 м.

Кенгурата също бяха по-големи и имаше няколко вида. Ето как би могъл да изглежда един от представителите на Procoptodon - кенгуру с лице на мечка или като коала.

Височината на Procoptodon е била 2-3 метра, а теглото му според палеонтолозите е 230 кг.

В Южна Америка сред гигантските представители на мегафауната могат да се разграничат Glyptodons - бозайник с черупка като костенурка. Тежаха до 2 тона и достигаха почти 3 метра дължина.

Какво ще кажете за растежа и размера на приматите през плейстоцена? Те не бяха изключение. По това време е имало гигантска маймуна (Gigantopithecus). Височината й беше до 3,5 метра с тегло 500 кг. Следи от присъствие са открити на територията на съвременна Индия, Китай, Тайланд и Виетнам.

Можете да го сравните със съвременния човек в следния пример:

Има мнение, че Голямата стъпка, Йети, е клон на Gigantopithecus, който по някаква причина е оцелял в отдалечени кътчета на континентите. И, съдейки по тяхната тайна, те превъзхождат по интелигентност и развити инстинкти всички животни и може би дори хората.

Във всеки случай този малък списък от мегафауна от плейстоцена повдига въпроса защо животните преди са били по-големи от съвременните си представители. И защо по това време неандерталците и кроманьонците са имали същия ръст като съвременните хора.

Да кажем, че налягането е по-високо и съдържанието на кислород е различно. Организмите са имали различен метаболизъм, който им е позволил да растат до такива размери. Имаше и достатъчно храна. Тогава нещо се промени и не само мамутите бързо изчезнаха. Но всички тези условия не са повлияли на растежа на човек от онази епоха, което е странно. Въпреки това, Gigantopithecus казва, че същото нещо трябва да се случи с древния човек, както и с други представители на мегафауната.

По-рано попадна следната информация:

Върховният съд на САЩ нареди предоставянето на института Смитсониън на класифицирани документи, датиращи от началото на 1900 г., показващи, че организацията е участвала в голямо историческо прикриване на доказателства, показващи, че десетки хиляди гигантски човешки останки са открити в цяла Америка и унищожени по заповед на високопоставени служители, за да се защити преобладаващата хронология на човешката еволюция, съществувала по това време. Източник:  https://mixstuff.ru/archives/70509

Това се признава за шега, но няма дим без огън. Възможно е да са събрани някои находки, защото всеки народ има легенди за великани. И биологията доказва, че гигантизмът сред мегафауната е бил норма буквално преди няколко хиляди години. И човекът, като вид бозайник, не би трябвало да е изключение от това.