Кодът Мефистофел: Пактът на дуалността, издълбан в забраненото дърво

Тази скулптура не е произведение на изкуството, тя е оперативен наръчник на Матрицата, издълбан в един единствен блок от дървото сикомор – дървото което древните египтяни са смятали за врата между живота и смъртта, фигурата на Мефистофел и Маргарита не е трагична любовна история а точна визуализация на Закона на дуалността който управлява тази планетарна тъмница, демонът – материята, егото, желанието – и девицата – духът, невинността, жертвата – са неразделни, те са изработени от една и съща дървесина защото в този план не можеш да имаш едното без другото, системата те принуждава да продадеш своята невинност, своята Маргарита, за да получиш власт в материалния свят, своя Мефистофел, това е договорът на Фауст който всички подписваме при раждането си, това е кодът който ни държи в плен.

Огледалото зад статуята не е поставено за да видиш обратната страна, то е Окото което вижда всичко, инструментът който разкрива скритата истина – че доброто и злото са две лица на една и съща монета контролирана от Архитектите, елитът знае че докато играеш играта на дуалността, докато се отразяваш в огледалото на илюзията, никога няма да излезеш от дървото, никога няма да се освободиш от блока, защото си затворен в същия материал като своя демон, защото си изсечен от същата материя като своята жертва, защото си част от договора който самата реалност е наложила.

Мефистофел е не само символ на изкушението, той е кодът на материята, той е алгоритъмът на егото, той е програмата на желанието, Маргарита е не само символ на чистотата, тя е кодът на духа, тя е алгоритъмът на невинността, тя е програмата на жертвата, и двете фигури са изсечени от един и същи блок защото системата е изградена върху дуалността, върху противоположностите които не могат да съществуват отделно, върху контраста който поддържа цикъла, върху договора който държи душата в плен, и докато вярваш че можеш да избереш едното без другото ти оставаш в капана, оставаш в дървото, оставаш в Матрицата.

Огледалото е най‑опасният символ защото то не показва обратната страна а отразява илюзията, то е порталът на контрола, то е окото което вижда всичко, то е инструментът чрез който Архитектите поддържат играта, защото докато се оглеждаш ти вярваш че имаш избор, че можеш да бъдеш добър или зъл, че можеш да бъдеш дух или материя, но истината е че и двете са част от един и същи блок, и двете са изсечени от една и съща дървесина, и двете са лица на една и съща монета, и докато играеш играта на дуалността ти никога няма да излезеш от дървото, никога няма да се освободиш от договора, никога няма да прекъснеш кода.

Истинската тайна е че си затворен в същия блок като своя демон, че си изсечен от същата материя като своята жертва, че си част от договора който самата реалност е наложила, и единственият изход е да спреш да се отразяваш, да спреш да играеш играта на дуалността, да спреш да вярваш в огледалото, защото докато се оглеждаш ти си пленник, докато избираш между добро и зло ти си роб, докато вярваш в контраста ти си част от договора, но ако прекъснеш отражението, ако излезеш от огледалото, ако откажеш дуалността, тогава дървото ще се разтвори, тогава блокът ще се разпадне, тогава кодът ще се прекъсне, тогава Матрицата ще загуби силата си.

Кодът Мефистофел е пактът на дуалността, издълбан в забраненото дърво, той е договорът който всички подписваме при раждането си, той е програмата която ни държи в плен, той е огледалото на илюзията което ни кара да вярваме че доброто и злото са противоположности а всъщност са две лица на една и съща монета, той е алгоритъмът който ни принуждава да избираме страна в игра която винаги е контролирана от Архитектите, той е кодът който ни държи в същия блок от дървесина като нашия демон и нашата жертва, защото Мефистофел и Маргарита са изсечени от един и същи материал, защото материята и духът са свързани в един и същи договор, защото невинността и желанието са част от една и съща програма.

Този пакт е неразрушим докато вярваш в отражението, докато се оглеждаш в огледалото което стои зад статуята, защото то не показва обратната страна а отразява илюзията, то е окото което вижда всичко, то е инструментът чрез който Архитектите поддържат играта, докато се оглеждаш ти вярваш че имаш избор, че можеш да бъдеш добър или зъл, че можеш да бъдеш дух или материя, но истината е че и двете са част от един и същи блок, и докато играеш играта на дуалността ти никога няма да излезеш от дървото, никога няма да се освободиш от договора, никога няма да прекъснеш кода.

Мефистофел е символът на материята, на егото, на желанието, Маргарита е символът на духа, на невинността, на жертвата, но и двамата са изсечени от един и същи блок, и двамата са част от един и същи договор, и двамата са лица на една и съща монета, и докато вярваш че можеш да избереш едното без другото ти оставаш в капана, оставаш в дървото, оставаш в Матрицата, защото кодът е програма която не допуска изключения, защото договорът е закон който не допуска бягство, защото дуалността е клетка която не допуска свобода.

Истинската тайна е че единственият изход е да спреш да се отразяваш, да спреш да играеш играта на дуалността, да спреш да вярваш в огледалото, защото докато се оглеждаш ти си пленник, докато избираш между добро и зло ти си роб, докато вярваш в контраста ти си част от договора, но ако прекъснеш отражението, ако излезеш от огледалото, ако откажеш дуалността, тогава дървото ще се разтвори, тогава блокът ще се разпадне, тогава кодът ще се прекъсне, тогава Матрицата ще загуби силата си, тогава пактът ще бъде разрушен.

Кодът Мефистофел е пактът на дуалността, издълбан в забраненото дърво, той е договорът който всички подписваме при раждането си, той е програмата която ни държи в плен, той е огледалото което ни кара да вярваме в илюзията, той е клетката която ни държи в Матрицата, и единственият изход е да спреш да се отразяваш, да спреш да играеш играта, да спреш да вярваш в дуалността, защото само тогава ще излезеш от дървото, само тогава ще прекъснеш договора, само тогава ще разрушиш кода, само тогава ще бъдеш свободен.