Легендата за Сътворението на Света и Човека от Дървото на Живота

Сред най-древните митове, съхранени в българската народна памет, особено преди идването на християнството, се откроява легендата за Сътворението на света и човека от Дървото на Живота. Тя е изпълнена с дълбока символика, която отразява космическите представи на нашите предци за началото на вселената, за борбата между доброто и злото, и за мястото на човека в този вечен баланс.

Първичното море и Дървото на Живота

В самото начало не е имало нищо друго освен безкрайно, тъмно и студено първично море. То било хаосът, бездната, в която не съществувал ред. Над това море, в средата на нищото, растяло едно гигантско, световно Дърво на Живота.

То било огромно – корените му се спускали до най-дълбоките бездни, а клоните му докосвали небето. По клоните му висяли златни плодове, символи на вечността и божествената сила, а по корените му се движели странни същества – пазители на тайните на сътворението. Дървото било центърът на вселената, ос, която свързвала трите свята – небесния, земния и подземния.

Бог, Дяволът и началото на сътворението

Според легендата, под корените на Дървото спял Бог – наричан още Белият старец. От неговата сянка или от дъха му се появил негов брат – Дяволът, наричан още Черният или Драг. Той бил подобен на Бога, но изпълнен със завист и злоба.

Когато Бог се събудил и видял Дявола, казал: „Няма да сме сами. Трябва да създадем свят.“

Дяволът, горд и надменен, отвърнал: „Аз ще създам свят, по-добър от твоя!“

Така започнало сътворението. Дяволът се гмурнал в първичното море и изнесъл шепа пръст, за да създаде земята. Но пръстта била мека и се разпръсвала. Бог благословил пръстта и тя станала твърда. Така се появила земята – първият стабилен свят върху хаоса.

Създаването на земята и небето

От благословената пръст се образувала земята. Бог засадил семе от Дървото на Живота в тази пръст, и от него израснали всички дървета и растения.

След това, от диханието на Бога се появило небето, от неговите сълзи – реките и езерата, от искрите на очите му – слънцето и луната, а от къдриците на косата му – облаците. Така светът придобил форма и красота.

Създаването на човека

Когато Бог създал земята, небето и всички живи същества, решил да създаде и човека. Той взел малко пръст от земята, смесил я със сълзи и дъх, и така създал първия човек. Вдъхнал му живот и душа, превръщайки го в същество, което може да мисли, да чувства и да твори.

Дяволът, обзет от завист, опитал да създаде свой човек. Но неговото творение било лишено от душа – то било изпълнено само със злоба и завист. Бог трябвало да вдъхне душа и на този човек, за да бъде цялостен. Така се появила дуалността в човешката природа – доброто и злото, светлината и тъмнината, които съществуват заедно в едно тяло.

Дървото на Живота – вечният символ

Дървото на Живота останало като централен стълб на света. То свързвало земята, небето и подземния свят. От неговите плодове се хранели боговете, а неговите корени давали живот на всички създания.

В българската митология Дървото на Живота е символ на космическата хармония, на вечния кръговрат и на връзката между всички живи същества. То показва, че светът е единен и взаимосвързан, че доброто и злото са две страни на една и съща реалност, и че човекът е част от този баланс.

Символика и значение

Първичното море – хаосът, от който възниква редът.

Дървото на Живота – ос на света, връзка между трите измерения.

Бог и Дяволът – дуалността, противопоставянето, но и необходимото сътрудничество за сътворението.

Човекът – същество, което носи в себе си и светлина, и тъмнина.

Този мит е отражение на древните вярвания за космоса и човека. Той показва, че светът не е създаден само от доброто, но и от борбата между противоположности.

Заключение

Легендата за Сътворението на света и човека от Дървото на Живота е едно от най-дълбоките предания в българската митология. Тя ни напомня, че всичко в света е взаимосвързано, че доброто и злото съществуват заедно, и че човекът е носител на тази вечна дуалност.

Дървото на Живота остава вечен символ – корените му са в миналото, клоните му се простират към бъдещето, а плодът му е самият живот.