Общото благо като камуфлаж на унищожението – държавната биологична програма

Фразата „за доброто на всички“ звучи като обещание за солидарност и грижа, но в контекста на социалното инженерство тя може да се превърне в най-опасното заклинание. Под прикритието на общото благо се крие механизъм за обезличаване на индивидуалния инстинкт за самосъхранение и за подчиняване на човека на колективната колония. Историята показва, че когато държавата започне да претендира за право върху тялото, тя постепенно придобива власт и върху кръвта, органите и самата биология на индивида.

Разрушаването на суверенитета на тялото

Началото винаги е с иглата – символичен и реален инструмент, който пробива бариерата на личната автономия. Приемането на идеята, че държавата има право да инжектира, означава приемане на това, че тя е собственик на биологичните процеси. От този момент нататък границата между лична свобода и държавна власт се размива, а индивидуалната биология се превръща в ресурс за управление.

Генетична стандартизация

Модификацията на генома не се представя като стремеж към здраве, а като процес на унифициране. Целта е да се премахне уникалният „код на Бога“ – естествената индивидуалност – и да се замени с патенти, контролирани от корпорации. Така човекът се превръща в продукт, чиято биология е лицензирана и управлявана.

Управление чрез стерилизация и евтаназия

В тази визия стерилизацията и евтаназията не са медицински практики, а методи за управление на „инвентара“. Хората, които не произвеждат и не консумират, се разглеждат като излишни. Те губят правото си да заемат пространство. Това не е медицина, а ветеринарен контрол върху популацията, при който индивидът е сведeн до статистическа единица.

Социалното инженерство като ритуал

„Общото благо“ е риторичен инструмент, който обезоръжава критичното мислене. Когато човек повярва, че жертвата му е за доброто на всички, той доброволно се отказва от личната си защита. Така се създава колективна хипноза, в която индивидуалната свобода се разтваря в масата.

Илюзията за грижа

Въпросът, който остава, е дали хората ще продължат да вярват, че държавата се грижи за тях, или ще осъзнаят, че са администрирани като добитък. Под прикритието на биологична програма се крие система за контрол, която превръща човека в ресурс, а живота – в управляем процес.

Заключение

Общото благо може да бъде истинска ценност, когато е изградено върху доброволност и уважение към индивидуалната свобода. Но когато се използва като камуфлаж за унищожение, то се превръща в инструмент за подчинение и обезличаване. Държавната биологична програма не е обещание за здраве, а код за управление на живота.