Вярата във властта е вяра в робството!

И така, направих това видео, за да говоря за другата страна на човешкото състояние, която ни държи в робство. Вече имаме дълбоко заложеното спасително програмиране, но също така и присъщата ни вяра във властта и правителството е причината за проблемите. Човешката свобода започва в ума и всички ние сме били под контрол на ума си от ранна възраст с тези погрешни вярвания.

 Вярата във властта е вяра в робството

Човешката история е изпълнена с примери за общества, които са поставяли властта над свободата. От древните империи до модерните държави, хората са били обучавани да вярват, че властта е необходима, че тя е спасителна и че без нея няма ред. Но тази вяра – вярата във властта – е всъщност вяра в робството. Тя е психологическа конструкция, която държи човека в подчинение, като му внушава, че свободата е опасна, а властта е единствената гаранция за сигурност.

Спасителното програмиране

Още от ранна възраст ние сме подложени на „спасително програмиране“. Това е идеята, че някой друг – било то държавата, институциите или лидерите – ще ни спаси от хаоса, от бедността, от несигурността. Тази програма е дълбоко заложена в културата и образованието. Децата се учат да се доверяват на авторитети, да приемат заповеди и да вярват, че властта е доброжелателна. Така се изгражда психологическа зависимост, която по-късно се превръща в автоматично подчинение.

Вярата във властта като корен на проблемите

Истинската свобода започва в ума. Но когато умът е програмиран да вярва във властта, свободата става невъзможна. Вярата във властта означава отказ от лична отговорност, отказ от самостоятелно мислене и отказ от вътрешна автономия. Хората, които вярват във властта, всъщност вярват, че някой друг има право да управлява живота им. Това е същността на робството – доброволното предаване на свободата в името на илюзията за сигурност.

Контролът на съзнанието

Властта не се поддържа само чрез закони и институции, а чрез контрол на съзнанието. От ранна възраст сме обучавани да приемаме авторитети без въпроси. Образователната система, медиите и религиозните институции внушават, че властта е естествена и необходима. Така се създава култура на подчинение, в която свободата се възприема като заплаха, а независимостта – като бунт.

Робството като психологическа конструкция

Робството не е само физическо – то е преди всичко психологическо. Когато човек вярва, че властта е необходима, той вече е роб. Той е роб на собствените си убеждения, на страха от хаоса и на илюзията за сигурност. Истинската власт не е в институциите, а в ума. Когато умът е свободен, човекът е свободен. Когато умът е подчинен, човекът е роб, независимо от политическите условия.

Пътят към освобождение

Освобождението започва с осъзнаването, че вярата във властта е вяра в робството. Човек трябва да се научи да мисли самостоятелно, да поема отговорност за живота си и да отхвърли илюзията, че някой друг може да му даде свобода. Свободата не се дава – тя се взема. Тя е вътрешно състояние, което не може да бъде наложено отвън.

Заключение

Вярата във властта е най-голямата илюзия на човечеството. Тя е коренът на робството, защото внушава, че свободата е опасна, а властта е спасителна. Истинската свобода започва в ума – в отказа да се вярва във властта и в осъзнаването, че човекът сам е господар на живота си. Само когато се освободим от тази психологическа зависимост, можем да изградим общество, основано на автономия, отговорност и истинска свобода.