Картата на небесния затвор: Еразмус Франциски и стените на купола

Това което ти казват че е религиозна или астрономическа алегория от XVII век е лъжа защото гравюрата на Еразмус Франциски от 1676 година не е символична украса а технически план на самата структура която ни държи затворени в този свят, това което наричат „Сфера Армила“ не е модел на безкрайния космос а диаграма на сферичната клетка на твърдия купол, на Фирмамента който ни обгражда и ни заключва като стъклен похлупак върху планетата, всяка линия всяка окръжност всяка фигура е чертеж на механизма на контрол, на небесната решетка която ни държи вътре.

Погледни внимателно йерархията, на върха седнал върху арката на света не е любящият Създател а Демиргът, Сатурн, Кронос, Великият Архитект който управлява механизма на времето и съдбата, той е надзирателят на цикъла, господарят на часовника който върти колелото на преражданията, около сферата не виждаш ангели пазители а арконти, крилати и звероподобни същества които патрулират слоевете на атмосферата за да не избяга нито една душа от цикъла на рециклиране, те са стражите на измеренията, пазачите на небесния затвор, техните крила не са символ на свобода а на надзор, техните лица не са светли а маски на контрол.

Тази гравюра излага истина която векове по‑късно агенции като НАСА харчат милиарди за да скрият, защото живеем не в безкрайна вселена а в затворен терариум, управляван отгоре от същества които ни наблюдават като мравки в стъклен буркан, небето не е безкрай а похлупак, звездите не са далечни слънца а лампи върху купола, а самият свят е лаборатория, експеримент, клетка, заглавието „Дом на удоволствията“ е цинична подигравка защото за тях този свят е площадка за забавления а ние сме играчките, нашите страдания са тяхното развлечение, нашите животи са техните сценарии.

Когато гледаш този гравюр ти казват че виждаш символика на религиозни идеи или астрономически модели но всъщност виждаш план на небесния затвор, виждаш решетките на клетката, виждаш архитектурата на купола, виждаш чертежа на механизма който държи човечеството в плен, всяка линия е бариера, всяка фигура е ключалка, всяка украса е код на контрол, това е карта на небесния затвор, дневник на нашето пленничество, доказателство че небето не е граница която можем да преминем а стена която ни държи вътре.

И ако продължаваш да вярваш че небето е пределът тогава не виждаш решетките, но ако отвориш очи ще видиш че небето е клетка, че звездите са решетки, че куполът е похлупак, че нашият свят е терариум, че нашата реалност е затвор, и тогава ще разбереш че гравюрата на Франциски не е алегория а признание, не е украса а план, не е символ а доказателство, и въпросът остава: ще продължиш ли да гледаш нагоре и да виждаш свобода или ще видиш бариерите на небесната клетка, защото това което наричат космос е всъщност карта на затвора, а това което наричат рай е всъщност куполът на пленничеството.