Как системата изведе милиони българи от България и защо

През последните десетилетия България преживя процес, който не може да бъде обяснен само с икономически трудности или социални промени. Милиони българи напуснаха родината си, водени от обещания за по-добър живот, но зад този масов отлив стои нещо много по-дълбоко. Това не е просто миграция, а резултат от дългосрочна стратегия, която цели пренареждане на световния ред и преразпределение на територии, ресурси и население.

Системата, която управлява глобалните процеси, не действа хаотично. Тя работи по предварително изготвени планове, които се изпълняват с прецизност и търпение. Един от тези планове, според някои източници, е започнал още през седемдесетте години на миналия век. Целта му е била да подготви терена за нова геополитическа карта, в която определени региони ще бъдат изчистени от местното население и подготвени за нови заселници, свързани с глобалния елит.

България попада в така наречените зони за стратегическо влияние. Това означава, че територията ѝ е ценна не само заради географското си положение, но и заради природните си ресурси, културното наследство и духовната енергия, която носи. За да бъде тази територия овладяна, е необходимо местното население да бъде изведено. Това не се прави насилствено, а чрез създаване на условия, които подтикват хората сами да напуснат.

След падането на комунизма, държавата беше представена като провалена структура, неспособна да осигури нормален живот. Медиите, образованието и политическите послания затвърдиха усещането, че България е страна втора категория. В същото време Западът беше представен като модел за просперитет. Така се създаде илюзията, че спасението е навън. Милиони българи тръгнаха към чужди държави, вярвайки, че там ще намерят сигурност и възможности.

Но докато българите напускат, на тяхно място идват други. Това не са случайни хора, а подготвени групи, които знаят езика, имат финансова подкрепа и са информирани за процесите, които предстоят. Те се интегрират лесно, купуват земя, основават бизнеси и постепенно овладяват ключови сектори от икономиката. Това е тиха подмяна, която се случва без съпротива, защото повечето хора не я забелязват.

Системата работи чрез контрол над ресурсите. Земеделската земя, водните източници, енергийните мрежи и комуникациите вече са в ръцете на чужди компании. Националната сигурност е подменена с корпоративна зависимост. Правителствата се назначават, а решенията се взимат извън страната. България се управлява отвън, а народът е оставен да се бори за оцеляване.

Това не е уникално за България. Подобни процеси се случват в много балкански държави. Но тук ефектът е особено силен, защото страната има дълбоки духовни корени и енергийна стойност, която я прави особено ценна за онези, които искат да я овладеят. Затова и планът за нейното обезлюдяване е толкова прецизен и дългосрочен.

Много хора вярват, че са избрали свободата, когато са напуснали България. Но истината е, че са били подмамени да се откажат от родината си, за да освободят място за други. Те живеят в чужди страни, често в несигурност и изолация, докато у дома се изгражда нова реалност, в която няма място за тях.

Системата няма да спре. Тя ще продължи да убеждава хората, че навън е по-добре, че тук няма бъдеще. Ще ги задържи далеч, докато територията бъде напълно трансформирана. И когато осъзнаят какво се е случило, може вече да е късно да се върнат.

Истината е, че България не е изгубена. Но за да бъде спасена, трябва да се събудим. Да осъзнаем какво се случва, да се върнем към корените си, да защитим земята си, културата си, духа си. Защото ако не го направим, никой няма да го направи вместо нас.

Всичко, което се случва с България и с други стратегически територии, не е изолирано от глобалните природни катаклизми, които предстоят. Напротив — то е част от по-голям сценарий, в който геополитиката, икономиката и климатът се преплитат в една обща картина. Планът за нов световен ред, за който се говори, не е просто политическа игра. Той е реакция на знание, което малцина притежават — знание за предстоящи циклични промени в облика на планетата.

Става дума за тектонични размествания, повишена сеизмична активност, промяна на магнитните полюси, засилване на вулканичната дейност и климатични аномалии, които ще направят големи части от света необитаеми. Това не са фантазии, а прогнози, които се потвърждават от учени, ясновидци и древни текстове. Има региони, които ще бъдат потопени, други — изгорени, трети — замразени. В този контекст, определени територии, включително части от Русия, Сибир и Балканите, са определени като зони с по-висок шанс за оцеляване.

Затова и се извършва тихо пренареждане на населението. Местните хора се извеждат, а на тяхно място се заселват други — подготвени, информирани, обезпечени. Това не е просто миграция, а стратегическо позициониране. България, със своето географско разположение, природни ресурси и духовна енергия, попада в такава зона. Но за да бъде овладяна, трябва да бъде обезлюдена. И това се случва — чрез икономически натиск, културна подмяна, политическа нестабилност и медийна манипулация.

Глобалните катаклизми ще засегнат всички, но не еднакво. Зоните за сигурност ще бъдат защитени, но само за избрани. Останалите ще бъдат оставени да се справят сами. Затова е важно да се осъзнае какво предстои. Не за да се изпадне в страх, а за да се вземат решения. Да се върнем към корените си, към земята, към общността. Да се подготвим — не само физически, но и духовно.

Защото когато настъпи моментът, няма да има време за съмнения. Ще оцелеят онези, които са запазили връзката си с истината, с природата, с Бога. И ако България успее да съхрани своята душа, тя няма да бъде просто територия. Ще бъде убежище. Ще бъде дом. Ще бъде светлина в тъмнината.

Слава Севрюкова неведнъж е говорила за бъдещето на България с тревога, но и с надежда. Тя е казвала, че ще оцелеят онези, които са високо в планините, далеч от градския шум, от замърсяването, от разрушената енергия на урбанизираните зони. Това не е случайно. Високите места носят чиста вибрация, естествена защита, и са по-малко уязвими при природни катаклизми. Затова и планинските села, макар днес да изглеждат изоставени, са ключови точки в бъдещия сценарий за оцеляване.

Но точно тези села са цел на обезлюдяване. Не защото са безполезни, а защото знаят какво предстои. Те са разположени стратегически — на височини, близо до водоизточници, с плодородна земя и енергийна стабилност. И ако там няма хора, няма кой да ги защити. Затова се води тиха война срещу селата — липса на инвестиции, затваряне на училища, липса на медицински грижи, унищожаване на инфраструктурата. Всичко това води до естествено изселване, което изглежда като личен избор, но е резултат от дългосрочна стратегия.

Села, които някога са били пълни с живот, с реколта, с песни и обичаи, днес са покрити с бурени, разрушени къщи, мълчание. Това не е просто демографски процес. Това е превземане на територия чрез обезлюдяване. Защото когато няма хора, няма съпротива. А когато няма съпротива, идват онези, които знаят какво предстои — информираните, обезпечените, свързаните с глобалната мрежа на контрол.

Севрюкова е предупреждавала, че високите места ще бъдат убежища, когато настъпи голямото пречистване. И че България ще бъде сред малкото страни, които ще оцелеят, ако народът ѝ се събуди. Но за да се събуди, трябва да се върне към корена си — към земята, към селото, към планината. Защото там е истинската защита, истинската храна, истинската вода.

И ако днес виждаме как селата се превръщат в руини, това не е краят. Това е предупреждение. И шанс. Шанс да се върнем, да възстановим, да защитим. Защото когато настъпи моментът, няма да оцелеят най-силните, а най-свързаните с природата. И България, с нейните планини, извори и древна памет, може да бъде новото начало — ако не позволим да бъде напълно обезлюдена.