Преподобна Стойна – жената, която левитираше в молитва и пази тайната на духа
В дълбините на Пирин планина, сред каменни пътеки и вековни дървета, се намира едно място, което не просто носи история – то вибрира с енергия, която не може да се обясни с думи. Село Златолист, скрито в югозападния край на България, е дом на едно от най-мистичните явления в духовната ни традиция – Преподобна Стойна. Жената, за която се говори, че е левитирала по време на молитва. Жената, която Ванга нарича „духовна майка“ и признава, че е била десет пъти по-силна от нея.
Левитацията – знак за връзка с висшите светове
Според разкази на местни хора и запазени свидетелства, Преподобна Стойна е била виждана да се издига над земята, докато се е молела в храма. Това не е просто легенда, а преживяване, което е оставило дълбок отпечатък върху онези, които са го наблюдавали. Левитацията в духовните традиции се свързва с пълно откъсване от материалното, с навлизане в състояние на чиста връзка с Божественото. Това е състояние, в което тялото вече не е ограничено от земната гравитация, защото духът го води.
Коя е Преподобна Стойна?
Родена в края на XIX век, тя губи зрението си в ранна възраст, но това не я спира – напротив, отключва в нея дарби, които надхвърлят човешкото разбиране. Тя започва да вижда отвъд видимото, да лекува, да пророкува, да общува с невидими същества. Животът ѝ е скромен, но изпълнен с чудеса. Хора от цяла България и отвъд границите са идвали при нея за съвет, за изцеление, за духовно напътствие.
Храмът в Златолист – портал към другото измерение
Мястото, където е живяла и служила, е малък храм, посветен на Свети Георги. Но това не е просто църква – това е енергиен център, портал към други измерения. Вътре, в стаята, където е спяла Преподобна Стойна, се усеща нещо различно – тишина, която говори, въздух, който трепти, светлина, която не идва от прозорците. Много хора твърдят, че усещат присъствието ѝ, че получават отговори, че се пречистват.
Защо Ванга я нарича „духовна майка“?
Ванга, която самата е феномен, винаги е говорила с дълбоко уважение за Преподобна Стойна. Тя казва, че Стойна е била нейният пътеводител, че е наследила от нея духовната сила, че е била избрана да продължи делото ѝ. Това признание не е просто почит – това е потвърждение, че Преподобна Стойна е била нещо много повече от лечител или пророчица. Тя е била носител на древна мъдрост, на знание, което се предава само на избрани.
Защо днес почти не се говори за нея?
Може би защото нейният живот и дарби не се вписват в съвременната представа за реалност. Може би защото тя е била твърде силна, твърде чиста, твърде различна. Но истината е, че нейното присъствие не е изчезнало. То живее в храма, в думите на хората, в енергията на мястото. И всеки, който отиде в Златолист, може да го усети.
Преподобна Стойна – живата връзка между земята и небето
Тя не е просто част от историята. Тя е част от бъдещето. В свят, който търси смисъл, който се лута между технологии и забрава, Преподобна Стойна ни напомня, че истинската сила идва от духа. Че молитвата може да издигне тялото. Че любовта към хората и връзката с Божественото са по-силни от всяка земна власт.
И когато се изправим пред себе си, когато потърсим отговори, когато се върнем към корените си – ще я чуем. Тихо. Но ясно. Защото тя никога не си е тръгвала.
Преподобна Стойна, една от най-загадъчните духовни личности в българската история, е оставила пророчества, които и до днес предизвикват размисъл и тревога. Сред най-известните ѝ предсказания е това, че след 60 години от нейното време ще настъпи глад, мор и духовна криза, ако хората се отвърнат един от друг и загубят любовта помежду си.
Ето какво е казала през 1933 г. пред свои близки:
„Много работи ке станат. Ама чудото у България ке е след шейсет години. Ако политикантите скарат народо и он почне да се мрази, ке дойде глад и мор. Деца и стари ора ке умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на ората, Коста, обич. Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава...”
Това послание не е просто предупреждение – то е духовен зов. Според Стойна, липсата на любов, разединението и омразата ще доведат до тежки последствия: болести, недоимък, страдание. Но тя също така говори за надежда – за „бяла птица“, родена от мъка, която ще литне по света и ще донесе сила на онези, които я докоснат с чисто сърце:
„На нашата земя се е родила бела птица. От мъка се е родила. Може да е гълъб, може да е нещо друго. След 60 години тая птица ке литне по широкио свет. Който нашенец я види или пипне с чисти ръце и арно сърце, ке получи голема сила, дека никой не я знае...”
Тези думи се тълкуват като символ на духовното пробуждане, което ще настъпи в България – но само ако народът се върне към добродетелите, към вярата, към любовта. Преподобна Стойна е вярвала, че България има мисия, и че в трудните времена ще се разкрие кои сме всъщност.
Много хора днес виждат в нейните думи отражение на съвременната криза – не само материална, но и морална. И може би именно сега е моментът да си припомним нейното послание: че единственият лек срещу глада и мора е обичта между хората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар