ОМУРТАГ - СТРОИТЕЛЯТ НА ВЪЗРОДЕНА ПЛИСКА

Омуртаг бил повече от владетел – той бил визионер, който разбрал, че една държава трябва да има стабилни основи, за да бъде вечна. Неговото име остава завинаги изсечено в камъка на историята, а делата му – безсмъртни в духа на България.

 Омуртаг – строителят на възродена Плиска и архитектът на държавната устойчивост

В историята на Първото българско царство има фигури, които не просто управляват, а градят. Омуртаг, син на хан Крум, е един от онези владетели, които разбират, че силата на една държава не се измерва само с меча, а с камъка, с реда и с визията за бъдещето. Неговото управление (814–831 г.) бележи преход от военна експанзия към административна стабилност и културно възраждане.

Плиска – от крепост към столица с имперски мащаб

След бурните години на битки и териториално разширение, Омуртаг се заема с мащабна реконструкция на столицата Плиска. Той превръща града от дървена крепост в каменен център, достоен за една утвърдена държава. Изграждат се дворци, храмове, обществени сгради и укрепления, които демонстрират не само сила, но и държавническа зрялост.

Плиска става символ на новата епоха – епоха на ред, организация и културно самочувствие. Каменните зидове, водоснабдителните системи и архитектурните решения показват, че България вече не е просто военна сила, а цивилизация със собствен стил и послание.

Колоната на Омуртаг – глас от миналото

Най-емблематичният паметник от времето на Омуртаг е неговата надписна колона, открита в село Чаталар. В нея владетелят заявява: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда.“ Това не е просто философска мисъл – това е израз на държавническа мъдрост. Омуртаг осъзнава преходността на човешкия живот, но вярва в устойчивостта на делото. Той строи не за себе си, а за поколенията.

Надписът продължава с описание на строителни дейности – мостове, дворци, гробници – и показва, че за Омуртаг архитектурата е не само практична, но и сакрална. Тя е начин да се запечата духът на времето и да се предаде послание към бъдещето.

Вътрешна реформа и административна стабилност

Омуртаг не се ограничава само с камъни и зидове. Той провежда вътрешни реформи, които укрепват държавата отвътре. Разделя територията на комитати, назначава управители, изгражда централизирана власт и създава условия за развитие на търговията и занаятите. Това е период на стабилност, в който България се утвърждава като организирана и уважавана сила.

Неговата политика е балансирана – той поддържа мир с Византия, но не отстъпва от българските интереси. Води преговори, сключва договори и демонстрира, че дипломатията може да бъде също толкова ефективна, колкото и армията.

Духовност и преход към нова културна идентичност

Макар да е езичник, Омуртаг не преследва християните. Той допуска съжителство на различни вярвания и подготвя почвата за бъдещото покръстване. В негово време се засилва контактът с Византия, което води до културен обмен и разширяване на духовния хоризонт на българите.

Този период е преходен – между старото и новото, между езическата традиция и християнската перспектива. Омуртаг не налага религия, но изгражда държава, в която духовността има място, а културата – посока.

Наследството на един строител

Омуртаг остава в историята не като завоевател, а като създател. Неговото име е свързано с камък, с ред, с устойчивост. Той разбира, че истинската сила на държавата не е в броя на войниците, а в здравината на основите. И затова строи – не само градове, но и институции, не само дворци, но и идеи.

Неговото дело е живо и днес – в археологическите находки, в историческата памет, в духа на българската държавност. Омуртаг е пример за лидер, който мисли отвъд своето време и оставя следа, която не се изтрива.

Омуртаг не просто управлява – той гради. И в това градене се крие величието на един народ, който знае, че за да бъде вечен, трябва да има корени от камък и дух от светлина.