Ванга за нашето време – разпад на връзките, духовна слепота и предупреждение за бъдещето

Пророчествата на Ванга не са просто думи, изречени в миналото – те са огледало на настоящето. В едно от най-силните си послания тя описва съвремието като време на отчуждение, разпад и загуба на човешка топлина. Според нея, живеем в епоха, в която хората са заедно, но не са свързани. Семействата съществуват формално, но липсва душевна близост. Майките раждат деца, но не ги хранят с любов, не ги обгръщат с грижа. Децата растат без усмивка, без ласка, без усещане за принадлежност.

Ванга говори за поколение, което не получава нищо от своите родители – нито мляко, нито топлина, нито духовна връзка. Малките се изпращат рано в институции, вечер се отделят в самотни легла, а майките са потиснати, защото не се чувстват обичани и ценени. Бракът се превръща в роля, а не в съюз. Възрастните се чувстват предадени от младите, защото липсва уважение, липсва приемственост.

Тя предупреждава, че хората все повече се интересуват само от пари. Материалното се е превърнало в мярка за успех, за сигурност, за щастие. Но според Ванга, ще дойде ден, когато парите ще загубят своята стойност. Те няма да могат да купят нито здраве, нито любов, нито спасение. И тогава ще се разбере колко празна е била тази илюзия.

Ванга описва хората като слепи и глухи – с очи, които не виждат, с уши, които не чуват. Това е духовна слепота, неспособност да се разпознае истината, доброто, болката на другия. Брат ще се обърне срещу брат, майка ще изостави дете, приятелството ще се разпадне. Всеки ще търси начин да се спаси сам, без да мисли за другите.

Тя предвижда, че малцина ще натрупат богатство, но мнозинството ще обеднее – не само финансово, но и душевно. Колкото повече се увеличава разликата между бедни и богати, толкова по-дълбока ще бъде пропастта между хората. Ще се появят нови болести, които ще поразяват без предупреждение. Хората ще започнат да измират масово, като мухи, без да знаят причината, без да могат да се защитят.

Но в думите на Ванга има не само тревога, а и призив. Тя не говори за края, а за възможността да се събудим. Да се върнем към човешкото, към съпричастността, към духовната връзка. Да се откажем от гонитбата за пари и да потърсим истинска стойност – в семейството, в добротата, в природата, в Бога.

Нашето време, според Ванга, е изпитание. Но то може да бъде и начало – ако изберем да се променим. Ако отворим очите си, ако чуем гласа на съвестта, ако протегнем ръка на другия. Защото спасението няма да дойде отвън. То е вътре в нас. И ако го потърсим навреме, ще можем да преминем през бурята – не като жертви, а като хора, които са избрали светлината.