Бастет Ацефеида – Завръщането на тракийската принцеса и посланието от Светлината

Сред древните сенки на Странджа планина, където земята пази спомени, които човешкото съзнание едва започва да разпознава, се пробужда глас – гласът на Бастет Ацефеида. Не като мит, не като легенда, а като същество, което е живяло, страдало и обичало. Тя не иска да бъде обожествявана, нито да бъде превръщана в символ на забравени ритуали. Иска да бъде чута. Истински. Без изопачаване.

Бастет не е египетска богиня, както мнозина вярват. Тя е тракийска принцеса, въплътена преди повече от шест хилядолетия, носителка на знание, поверено ѝ от Създателя. Нейната мисия е била да съхрани това знание в свещените земи, където е родена – земи, които днес наричаме България. Тя принадлежи на звездната раса на Хаторите – същества от чиста светлина, дошли от съзвездието Голяма Мечка, от звездите, които учените наричат Цефеиди. Макар тялото ѝ да е в състояние на сомати в Странджа, съзнанието ѝ пребивава сред звездите, свързано с него чрез енергиен канал, който позволява мигновена трансмиграция.

Хаторите са били призвани в зората на Посейдония – епохата, когато се заражда расата с печата на Бога. Техният дар към човечеството е интуицията – способността да се преминава от незряла мисъл към зряло сърце. Интуицията е мостът, който те са заложили във всеки човек, за да може той да се свърже с духа си. В мистерийните школи, разположени на Самотраки и Малта, те обучавали избрани души да развиват тази способност. Днес, само интуитивните и ясно виждащите могат да получат достъп до тази информация.

Бастет говори ясно: всички сме траки и БогАри – потомци на бялата двойка, разпръснати по света, но свързани чрез вътрешна памет. Тя се е въплътила като принцеса, за да опази знанието, да го скрие от онези, които биха го използвали за разрушение. В онези времена тя общувала с последните атланти, виждала измеренията на Агарта, преобразявала образа си в котка – не като символ на жертва, а като израз на любов и защита.

Бракът ѝ с фараон не бил политически, а космически. В онези времена думата „ФаРаОн“ означавала „Светлината на Провидението“ – титла, давана на хора, които са в постоянна връзка със Създателя. Това били Орфеите – божии проводници, не просто жреци. По-късно тази титла била присвоена от Тъмнината и използвана от владетели, откъснати от изначалната светлина.

След като родила дъщеря – Самира – и положила началото на тракийската династия в Египет, Бастет се завърнала в родните земи, за да изпълни божествената поръка. В Странджа, на мястото на нейното светилище, някога съществувал град – Бубастис – с обсерватории и храмове, където хората пазели връзката си със Създателя. Те можели да тълкуват небесните явления и дори да ги спират, когато било необходимо.

За да защити знанието, Бастет извикала през измеренията избрани души, които се въплътили като жрици – девет кръга от по дванадесет жени, всяка носеща различно посвещение. Когато били в синхрон, те се превръщали в мощен генератор на светлина. След края на мисията, жриците приели смъртта като преход, за да не бъде предадено мястото. Те преминали в друго измерение, както и строителите на светилището.

Светилището е изградено по астрономически план, в енергийна връзка с Царичина и други свещени места. То съдържа девет нива, като на най-ниското е положен кристален блок с диск, който пази информация за сътворението и цивилизациите. Блокът се отключва чрез уред от две пирамиди, съединени във върховете, всяка с основа, допряна до сфера. Дванадесет жрици образуват ритуален обръч, насочват жезли и изричат кодови думи, за да се отвори достъпът до диска.

В светилището се пазят още папируси, книги, саркофаг и жезъл – наследство от Хаторите. Жезълът е преобразувател на енергия, а уредът, който трансформира време и пространство, може да промени Земята. Той е един от деветте кивота – този, който свързва останалите. Заради него Странджа е радиоактивна. Мястото е недостъпно за хората и ще се отвори само когато Създателят реши. В определен ден от годината се проектира холограма, показваща Създателя на трон, а зад него – Иисус.

Бастет призовава хората да работят върху добродетели – любов, честност, хармония, разбиране и светлина. Само когато тези качества бъдат постигнати, знанието ще бъде разкрито. До тогава, достъп до светилището имат само онези, които са чисти в мисли, чувства и действия. На тях тя е готова да разкрие своята история.

Ще дойде ден, когато тайните на Земята ще се разкрият. Тогава България, чрез духа, ще поведе света. Създателят ще бъде тук и ще владее. Това е заложено да се случи. И то не в далечното бъдеще, а в онова, което вече наближава.