БЪЛГАРИ ЛИ СА АЛБАНЦИТЕ [Споделено Минало или Удобно Забравено]

БЪЛГАРИ ЛИ СА АЛБАНЦИТЕ? | Споделено Минало или Удобно Забравено 🎥 от канала „Загадките на Древността“!

Каква е истината за общата история на българи и албанци? Дали албанците в Южна Албания не носят в себе си забравени български корени? В този документален епизод от „Загадките на Древността“ ще се потопим в скритите пластове на Балканската история – генетика, език, топонимия, религия и културна памет.

🔍 Ще научите:

✅ Как части от днешна Албания (Преспа, Корча, Девол, Гирокастро) са били центрове на българската държава.

✅ Какво казват генетичните изследвания за общия произход на българи и албанци.

✅ Как се формира албанската идентичност сред българоговорещи мюсюлмани като торбешите.

✅ Как се е запазил българският език в села като Горна Горица, където още се казва „леб“ вместо „bukë“.

✅ Какво е скрито в имената: Попай, Коруни, Джуни, Коста... и дали те носят глас от миналото.

✅ Истории за преселения, ослепени Самуилови воини, и църкви със старобългарски надписи.

📜 Това видео не е политическа теза. То е разказ за паметта – за историята, която понякога не умира, а просто сменя името си.

 Българи ли са албанците – споделено минало или удобно забравено

Балканите винаги са били земя на преплетени съдби, където границите не съвпадат с паметта, а идентичностите се променят с времето, но рядко изчезват. Въпросът дали албанците носят български корени не е просто историческа спекулация – той е покана към преосмисляне на миналото, което често е по-сложно от официалните разкази.

Историческа география – български следи в Южна Албания

Преспа, Корча, Девол, Гирокастро – днешни албански територии, които в миналото са били част от българската държава. По времето на цар Самуил, тези земи са били административни и духовни центрове. След падането на Първото българско царство, много от местните българи остават там, асимилирани или запазили езика и обичаите си. В села като Горна Горица и Зърно, все още се използват думи като „леб“ вместо „bukë“, което е живо доказателство за езиковата памет.

Генетика и културна приемственост

Генетичните изследвания показват, че населението на Балканите е изключително смесено. Българи и албанци споделят общи генетични маркери, които свидетелстват за дългогодишно съжителство и взаимно влияние. Това не означава, че единият народ произлиза от другия, а че границите между тях са били по-скоро културни и религиозни, отколкото биологични.

Торбешите – българоговорещи мюсюлмани

В някои райони на Албания и Северна Македония живеят торбеши – мюсюлмани, които говорят български диалекти. Тяхната идентичност е сложна: езикът им е български, религията – ислям, а самосъзнанието – често неопределено. Те са жив пример за това как религията и езикът не винаги съвпадат, и как историческите процеси – като османската експанзия – са създали нови културни пластове.

Топонимия и именна памет

Имената на хора и места носят следи от миналото. В южна Албания се срещат имена като Попай, Коруни, Джуни, Коста – които не са типично албански, а напомнят за славянски и български корени. Топонимията – имената на села, реки, планини – също пази спомени за старобългарско присъствие, дори когато официалната история мълчи.

Църкви, надписи и ослепени воини

Историите за ослепените воини на цар Самуил, които са се заселили в южна Албания, са част от местните легенди. Църкви със старобългарски надписи, архитектура, която напомня на Плиска и Преслав, и ритуали, които съвпадат с българските традиции – всичко това говори за споделено минало, което не е изчезнало, а просто е сменило името си.

Паметта като жива материя

Историята не е само в книгите – тя е в езика, в обичаите, в начина, по който хората се наричат и разказват себе си. Паметта може да бъде потисната, но не и унищожена. И когато се върнем към корените, откриваме, че много от днешните албанци носят в себе си частица от българското минало – не като политическа принадлежност, а като културна и духовна връзка.

Балканската сложност – не само между българи и албанци

Народите на Балканите са свързани помежду си по начини, които често се игнорират. Въпросът за идентичността не е черно-бял, а изисква дълбоко разбиране на историята, езика и културната памет. Когато се разглежда миналото без предразсъдъци, се вижда, че различията са по-малко от общото.

Заключение: Историята не умира – тя се променя

Въпросът „Българи ли са албанците?“ не търси еднозначен отговор. Той е покана към размисъл – за това как паметта се съхранява, как идентичността се изгражда, и как историята може да бъде мост, а не стена. Бъдещето зависи от това как разбираме миналото – не като удобно забравено, а като споделена истина.