Ледът на вечната замръзналост в Арктика – това са слоеве сняг с вулканичен пепел

Вечната замръзналост в арктическата зона има доста странна картина. В повечето случаи това е лед, покрит със слой почва. Причината е, че границата между тези слоеве е рязко изразена.

Остава впечатлението, че първо в продължение на столетия е валял сняг, който при топене се е пресовал в лед, а след това отгоре е паднала прах, наподобяваща глина или пепел, и едва по-късно са започнали да растат растения, тъй като климатът е станал подходящ за появата им през летния период.

Вечната замръзналост се е появила още от времето на ледниковия период. Смята се, че последният ледников период е приключил преди 11 700 години, а заледяването на Арктика е започнало преди 2,6 милиона години с кратки периоди на затопляне. Но, както виждаме, никакви междинни слоеве в леда няма. А би трябвало да има слоеве с почва, съдържащи растения и кости на животни.

През последните десетилетия вечната замръзналост активно се топи. Арктическото крайбрежие отстъпва на морето.

Интересното е, че този лед не винаги е снежнобял, а сив. Възможно е това да е от стичането на разтворена във водата почва отгоре. А може би самият лед е такъв – с примеси на някакви минерали от прах.

На места могат да се проследят слоеве в тези ледени маси. Те не са хоризонтални и създават впечатление, че са образувани от слегнал се и частично стопен сняг. А самият сняг някога е бил навяван на огромни купчини по време на силни ветрове. Но е валял не само сняг, а и със смес от вулканичен пепел.

Оттук идват слоевете и сивият цвят на този лед на вечната замръзналост. Ако погледнем леда на вечната замръзналост в Якутия, там той също е с примеси на глина.

А глината според една от версиите е именно падналият вулканичен пепел след изригвания. Този факт се потвърждава от цвета на падналия пепел след изригването на вулкана Шивелуч на Камчатка през април 2023 година. 

„Превръщането на вулканичния пепел в глина на реален пример. Или откъде толкова глина на Земята“ 

В близост ледът на вечната замръзналост в Якутия изглежда така:

Разбира се, такава картина не е навсякъде. Геологията обяснява този факт с процеса на намразяване на лед отдолу под слоевете почва, при замръзване на изворна или стопена вода. Може би на места такива ледени лещи са се образували именно така. Но аз не бих изключил версията за появата на почва от утаяване на вулканичен пепел след мащабни изригвания, когато е настъпил ефектът на ядрена зима и самият ледников период. Първо е дошъл студът, падането на няколко метра сняг, смесен с пепел, а след това бавно е паднал основният обем пепел.

Интересни са слоевете на вечната замръзналост в Батагайския провал в Якутия.

Това е локално топене и бърза ерозия на слоевете почва и лед. Кратерът или провалът бързо се разширява, тъй като оголените слоеве по-бързо се топят от краищата. Почвата отгоре действа като топлоизолатор.

Този лед и самата почва в провала също са сиви.

Не е тайна, че вулканите и техният пепел могат силно да влияят на климата. Това вече е доказан факт, за който имаше статия:

„Още една година без лято през 1831 г. Учените установиха какво е предизвикало глобалното застудяване в Северното полукълбо“ Наука наопаки, 4 юли

През 1831 година се случило мощно изригване на вулкан, изхвърлило в атмосферата голям обем пепел и прах. Това довело до понижаване на средната световна температура в северното полукълбо с 1 градус за период от 2 години. При анализ на ледени ядра от ледници с проби пепел от вулкана Заварицки на остров Симушир в Курилите било установено пълно съвпадение по минерален и химичен състав.

А ако в миналото са изригвали стотици такива вулкани, тогава е настъпил ледниковият период. И затова ледът на вечната замръзналост има такъв цвят и рязка граница лед–почва – именно по тази причина.