„Апарати, нямащи отношение към нашата цивилизация“. Изследване на Мексиканския залив

В продължение на четири години служители на NOAA (Националната администрация по океански и атмосферни изследвания) изучавали Мексиканския залив. Целта на наблюденията били обекти, които не могат да се нарекат природни. Тоест – изкуствени технически апарати. Въпреки че далеч не всички специалисти и океанолози подкрепят версията за неизвестни техногенни обекти в дебелината на Световния океан, изследователите са убедени, че именно това са открили.

На този извод сочат няколко фактора. Заедно с колеги от NASA специалистите на NOAA разположили над 250 малки прибори със сензори, организирайки в Мексиканския залив цяла система за проследяване на надводни и подводни съдове. С тяхна помощ били засечени странни обекти на дълбочина от 300 метра до 1 километър, които се придвижват и разпространяват радиосигнали и електромагнитно поле. Това е удивително, защото водната маса по всички параметри би трябвало да заглушава или силно да затруднява разпространението им.

Какви са тези неопознати обекти, които браздят океана? Сензорите показвали съвсем различна картина. Освен това, в някои случаи били засечени излъчвания на гама-лъчи. Както е известно, представители на флората и фауната не възпроизвеждат нито радиовълни, нито гама-лъчение. Друг интересен показател е скоростта на придвижване. Най-бързото морско същество – рибата-платноход – развива скорост до 110 километра в час. Обектите, засечени в Мексиканския залив, се движат средно със скорост 280–300 километра в час, а понякога я увеличават до 1500–2000 километра в час. Това е немислимо не само за представители на дивата природа, но и за земната техника.

Можете ли да си представите някакъв изследователски, граждански или военен апарат, способен при съпротивлението на водата да се движи с такива показатели? Именно затова множеството специалисти не могат да дадат точно обяснение какво всъщност плава в дебелината на океана.

За периода от 2014 до 2018 година с помощта на инсталираната мрежа от прибори били регистрирани около 30 случая, когато нещо необяснимо преминавало през територията на Мексиканския залив. При това фиксациите били в различни части, тоест не се установила система или постоянно място на концентрация на явлението.

Мненията на експертите се разделили. Критично настроените обвинявали авторите на изследванията в лъжа или некоректна работа на системата им. От друга страна, аналогични прибори отлично се доказали в Японско море и край бреговете на Нова Зеландия. Там системата фиксира военни кораби на САЩ и съюзниците, както и круизни лайнерни и търговски съдове. Никакви неизвестни дълбоководни апарати в тези региони няма. Друго е положението в Мексиканския залив. Тук, ако се вярва на различни сведения, дори военни от американския флот са виждали край водата непознати плаващи и летящи апарати.

Съществува мнение, че океанът, както и всяка друга сфера от живота ни, е огромен полигон за изпитания на военни нововъведения. Но експертите, включително конструктори на техника, имат огромни въпроси – как би могло да се преодолее съпротивлението на водата. Теоретично има няколко варианта, но на практика едва ли са реализирани. Още повече в такова количество. Специалистите от NOAA смятат, че са открили не един, а няколко такива обекта.

Немалко са и онези, които се доверяват на заключенията на авторите. По целия свят десетки очевидци – моряци, рибари, военни – са се сблъсквали и продължават да се сблъскват с нещо необяснимо в моретата и океаните. Затова възниква справедливият въпрос – знаем ли изобщо кой може да обитава тази огромна водна маса? Дори от гледна точка на флората и фауната нашите знания обхващат едва 10–15% от общото, и то благодарение на крайбрежните райони. Дебелината на океана е не по-малка загадка от космоса.

Океанът е изучен само частично. Кой се придвижва там със своите апарати, можем само да гадаем. Очевидно е, че връзка със земните технологии в много от случаите не съществува. Обектите се движат с такава скорост и маневреност, че биха завидели дори най-съвременните подводници и други апарати.

През 2027 година се планира усъвършенстване и разширяване на тази система, за да се получи по-детайлна представа за маршрутите на плаващите неопознати обекти. Така че точка в тази история не е поставена – по-скоро многоточие...