Мрежата на душата: „Решетката в небето“

Все повече хора по света започват да забелязват странен модел в небето — линии, които се пресичат под прав ъгъл, образувайки решетка, която не прилича на нищо естествено. Тези линии не са облаци, не са атмосферни явления, не са случайни. Те изглеждат като част от структура, която не би трябвало да съществува. И точно това привлича вниманието: усещането, че нещо в небето е изградено, а не родено от природата. Според една от най-обсъжданите окултни теории тази решетка е честотна ограда — силово поле, което обгръща планетата и поддържа затворената система, в която човечеството живее. Тя не е физическа стена, а вибрационна бариера, която контролира възприятието, движението на съзнанието и самия процес на прераждане.

Хората, които виждат решетката, често я описват като тънки светлинни линии, които се появяват за секунди и изчезват. Понякога приличат на следи от самолети, но не се държат като тях. Понякога се виждат само в определени райони, особено в планински зони или места с ниско светлинно замърсяване. Друг път се появяват в градовете, но само за онези, които имат очи да ги видят. Някои свидетелства идват от хора под въздействието на психоактивни вещества, които временно разширяват възприятието отвъд петте сетива. Други идват от напълно трезви наблюдатели, които просто са погледнали нагоре в правилния момент. Общото между всички е усещането, че това, което виждат, не е част от природата, а част от система.

Според тази теория ние живеем в холографска симулация — копие с ниска резолюция на истинската вселена. Това, което възприемаме като физическо, е само интерфейс, създаден да ни държи в ограничена честотна лента. Истинската вселена е недостъпна за нас, докато сме в това копие. Тъмната материя и тъмната енергия, които съставляват по-голямата част от космоса, може да са именно тази истинска вселена — невидима за нашите сетива, но реална. Останалите няколко процента, които наричаме „материален свят“, са само повърхност, само проекция. Целта на тази симулирана вселена е да държи съзнанието в плен, докато определени същества се хранят с нашите емоции. Негативните емоции — страх, гняв, вина, отчаяние — са най-ценната валута за тях. Ние сме енергийни батерии, а решетката е механизмът, който поддържа системата затворена.

Сатурн и Луната често се споменават като ключови елементи в поддържането на тази холограма. Сатурн излъчва честоти, които според някои изследователи звучат като изкуствен сигнал. Луната усилва този сигнал и го насочва към Земята. Заедно те създават вибрационна бариера, която държи решетката стабилна. Тези честоти могат да бъдат чути в някои записи на космически сонди — странни, механични звуци, които не приличат на нищо естествено. Според теорията това е фонът на нашия затвор — честотата, която поддържа илюзията.

Но решетката вече не е непокътната. Все повече хора издигат съзнанието си до ниво, при което частично вибрират извън третото измерение. Това създава дупки в честотната ограда — малки портали, през които съзнанието може да се измъкне след смъртта. Тези дупки не са физически, а вибрационни. Те се виждат само от онези, които са извън тялото или в изменено състояние на съзнанието. Според теорията, когато душата напусне тялото, тя трябва да игнорира всички „водачи“, всички „ангели“, всички „починали близки“, които се появяват. Те може да са холографски проекции, създадени да я върнат в тунела на светлината. Вместо това душата трябва да погледне нагоре — към решетката. Там ще види дупките. И ако се концентрира върху една от тях, може да премине отвъд симулацията.

От другата страна на решетката вселената изглежда различно. Тъмното пространство става осветено. Появяват се структури, които приличат на светеща паяжина — мрежа от пътища между звездни системи. Това е истинската вселена, според теорията — място, където съзнанието е свободно да се движи, да пътува, да се свързва с други раси и цивилизации. Там няма тунели, няма светлина, която да те привлича, няма водачи, които да те убеждават да се върнеш. Има само пространство — необятно, живо, истинско.

Очевидният въпрос е защо тази решетка не се ремонтира. Според теорията AIF — силите, които управляват системата — не са очаквали хората да открият дупките. И дори да ги поправят, нови ще се появят, защото колективното съзнание се променя. Хората се пробуждат. И когато съзнанието се разширява, честотната ограда отслабва. Това е като клетка, чиято врата е отворена, но птицата не излита, защото не знае, че може. Повечето души ще продължат да следват светлината, защото това е познато. Но познатото не винаги е истинско.

Доказателствата за честотната ограда може да са спорни, но свидетелствата се множат. Хората виждат решетката. Хората усещат вибрациите. Хората разбират, че нещо в този свят не е такова, каквото изглежда. И независимо дали теорията е буквална или символична, посланието остава едно и също: Земята е затворена система, поддържана от честоти, които се хранят с нашите емоции. И докато ние генерираме страх, гняв и болка, решетката остава стабилна. Но когато съзнанието се издигне, когато вибрацията се промени, когато човек започне да вижда отвъд илюзията, решетката започва да се пропуква. И може би именно в тези пукнатини се крие пътят към истинската вселена.