Защо ИСТИНСКИЯТ Бог би искал кръвна жертва? Измамени сте

От най-древни времена човечеството е било обвързано с ритуали, в които кръвта играе централна роля, сякаш самата жизнена сила е превърната в валута, която трябва да бъде предавана на някаква невидима власт. От древните олтари, където животни са били принасяни в жертва, до кървавите войни, които разкъсват народи и цивилизации, от разпятието, превърнато в символ на изкупление, до съвременните индустриални системи, в които животът се третира като ресурс — навсякъде се повтаря един и същ модел. Кръвта се пролива, а хората са научени да вярват, че това е необходимо, че това е волята на Бог, че това е част от някакъв божествен план. Но ако Бог е източник на любов, светлина и съзидание, защо би изисквал смърт, страдание и кръв? Защо един всесилен Създател би имал нужда от нещо толкова грубо, толкова примитивно, толкова свързано с болка?

Гностическите учения предлагат различен отговор. Според тях образът на Бог, който изисква жертви, не е истинският Бог, а отражение на по-нисша сила, която се представя за върховна. Тази сила, наричана Демиург, е създател на материалния свят, но не и на духовната светлина. Той е архитект на реалността, но не и източник на съзнанието. В гностическите текстове Демиургът е описан като същество, което не познава истинската светлина и затова създава свят, който е непълен, груб и подчинен на закони, които поддържат страданието. Кръвта, според тези учения, не е божествена необходимост, а механизъм за поддържане на контрол. Тя е енергия, която се освобождава при болка и смърт, и която подхранва структурите на този свят. Тя не е дар за Бог, а храна за онези, които управляват Матрицата.

Архонтите, описани като помощници на Демиурга, са сили, които поддържат системата. Те не са физически същества, а структури на влияние, които оформят човешкото възприятие, поддържат забравата и насочват съзнанието към страх, вина и подчинение. Те са пазачи на портите между световете, контролиращи прехода на душите. Те не искат пробуждане, защото пробудената душа е свободна, а свободата разрушава системата. Затова религиите, които изискват жертви, които проповядват страх, които поставят Бог като съдия, а не като източник на любов, често отразяват не истинския Бог, а Демиурга — онзи, който се нуждае от енергията на страданието, за да поддържа своята власт.

В древните текстове кръвта е описана като носител на живот. Но когато тя се пролива, тя освобождава енергия, която не отива към светлината, а към структурите на Матрицата. Това обяснява защо толкова много религиозни системи са изградени около жертви, защо толкова много ритуали включват кръв, защо толкова много войни са оправдавани с „божествена воля“. Ако Бог е всесилен, защо би имал нужда от кръв? Ако Бог е любов, защо би изисквал смърт? Ако Бог е съзнание, защо би се хранил с болка? Тези въпроси разкриват несъответствието между истинския Бог и онзи, който претендира да бъде такъв.

Гностиците твърдят, че Христос не е дошъл да умре, а да разкрие истината. Че разпятието е било превърнато в ритуал от силите на този свят, за да поддържат идеята, че Бог изисква жертви. Че истинският Христос е учил за вътрешната светлина, за пробуждането, за освобождението от Матрицата. Но когато учението му е било превърнато в институция, то е било пренаписано така, че да поддържа властта на онези, които управляват света. Така разпятието се превръща в централна догма, а любовта — в инструмент за контрол.

Историята на катарите е пример за това как системата реагира, когато някой откаже да се поклони на фалшивия бог. Те проповядвали, че светът е създаден от зъл бог, че истинският Бог е духовен и добър, че кръвните жертви са дело на Демиурга. Затова били унищожени. Не защото били опасни за обществото, а защото били опасни за структурата на властта. Техните идеи заплашвали да разрушат Матрицата, защото поставяли под въпрос самата основа на религиозния контрол.

В гностическата митология Земята е въплътената София — божествената мъдрост, която е паднала в материята. Тя е жива, съзнателна, чувствителна. Но светът, който е създала, е бил узурпиран от Демиурга. И оттогава Земята страда. Войните, разрушението, кръвопролитията — всичко това е рана върху нейното тяло. Човечеството е било подмамено да води война срещу собствената си Майка, без да осъзнава, че тя е източникът на живота, а не врагът.

Според тези учения войната, която се води, не е за територия или ресурси, а за съзнание. Архонтите искат да държат човечеството в страх, вина и разделение, защото това поддържа Матрицата. Но пробуждането започва. Все повече хора усещат, че нещо в този свят е дълбоко изкривено. Че Бог не е този, който изисква кръв. Че истинският Бог е отвъд страданието, отвъд жертвите, отвъд материалната реалност. Той е светлина, съзнание, любов. Всичко останало е конструкция.

Истинският Бог не иска кръв. Той иска пробуждане. Той иска човекът да си спомни кой е, откъде идва и каква е неговата истинска природа. Той не наказва, не манипулира, не се храни със страх. Той е източникът, който не може да бъде замърсен от илюзиите на Матрицата. И когато човек започне да вижда това, системата отслабва. Защото тя разчита на незнание, а знанието е светлина.