Замръзнали във времето: Необясними случаи на хора, които се вкаменяват в различни страни

От време на време хора по целия свят се сблъскват със странни явления. Понякога те са свързани с околната среда, но в този случай феноменът са самите хора. Необясним инцидент се е случил в католически манастир в Съединените щати. Монахиня се е чувствала изключително уморена. Абатисата е предположила, че се чувства малко неразположена и я е изпратила в стаята за духовна почивка (за тези, които не знаят, повечето католически манастири нямат килии, а мястото, където се четат молитви, се нарича стая за духовна почивка).

Когато решили да я проверят, намерили монахинята в странно състояние. Тя стоела неподвижно по средата на стаята. Не реагирала на говор. А когато се приближили до нея и докоснали ръката ѝ, тя била като камък - студена и много твърда. Опитали се да я положат, но краката ѝ сякаш били вкоренени в пода. Не можели да я помръднат дори с сантиметър.

Извикани са лекари. Пристигналият персонал не е могъл да помогне. Хоспитализирането на монахинята е било невъзможно, както и оказването на медицинска помощ на място. Тялото ѝ буквално се е превърнало в камък. В манастира е извикана и полиция.

Момичето беше студено като статуя.

Никой не знаеше какво да прави. Като последна мярка, манастирът беше частично затворен, а лекари и полицаи бяха разположени в стаята, където се намираше необичайната монахиня. Шестдесет и един дни по-късно тя внезапно се свести. Или по-скоро не съвсем. Тялото ѝ отпусна и тя успя да направи няколко крачки, след което седна на пейка и, оглеждайки се, започна да крещи. Тя крещеше фрази за предстоящия апокалипсис и Божието наказание за човечеството. Никакво успокояване не помогна. В крайна сметка тя се озова в болница.

Това феноменално събитие не можеше да се обясни физиологично. Тялото ѝ сякаш се беше превърнало в камък и се чуваше едва доловим сърдечен ритъм. Лекарите отбелязаха 10-12 удара в минута. Не бяха открити други признаци на живот. Някои изследователи смятат, че това е гранично състояние, донякъде подобно на самадхи. Напълно е възможно. В този случай обаче изглежда, че човекът е влязъл в него неволно, а не по собствено желание, както е при осъзнатата медитация в будизма и индуизма.

Подобни инциденти са се случвали и преди. Има документирани свидетелства на жители на Куйбишев (Самара) за Зоя, стояща с икона на Свети Николай Чудотворец, датирани на 31 декември 1956 г. Документите дори посочват точния адрес на инцидента: ул. „Чкалов“ 84.

В навечерието на Нова година млади мъже и жени се събрали, за да отпразнуват 1957 година. Зоя била влюбена в Николай Болонкин, който я поканил на събитието. Самият младеж или закъснял, или решил да не дойде. В резултат на това Зоя прекарала почти цялата вечер сама, докато всички около нея се шегували, веселили и танцували по двойки.

В един момент момичето погледнало иконата на Свети Николай Чудотворец и, вдигайки я, казало: „Тъй като моят Свети Николай го няма, ще танцувам със Свети Николай Чудотворец.“ Няколко секунди по-късно тялото ѝ замръзнало в замръзнала поза и никой от присъстващите не успял да го помръдне. То буквално се било превърнало в камък в твърдостта си. И все пак Зоя изглеждала като нормален, жив човек. Извикали парамедици, които пристигнали, въпреки че било празник. Инцидентът се случил, докато Анна Калашникова била на смяна. След това тя разказала подробно целия инцидент.

Зоя никога не е чакала Николай.

Тя каза, че Зоя не реагирала на звуци, светлина или допир. Сърцето ѝ едва биело - 8-10 удара в минута. Телесната ѝ температура спаднала до около 34 градуса по Целзий. Опитите да ѝ се постави инжекция се провалили. Кожата ѝ се втвърдила и иглите просто се чупели по нея. Пристигналите лекари не успели да направят нищо. Инцидентът бил докладван в полицията. Вестта достигнала до партийните служители. На 1 януари 1957 г. стотици, може би хиляди, граждани на Куйбишев пристигнали в сграда 84.

Някои твърдяха, че се е случило чудо и че докосването на момичето ще ги излекува или ще им даде благословия. Други просто искаха да видят „каменната Зоя“. Наложи се да бъдат въведени значителни сили, включително конна полиция и дори армейски гарнизон от близко военно поделение. Партийните служители забраниха на местните вестници да публикуват статии за инцидента. В къщата бяха допуснати само необходимите – роднини, представители на тайните служби, лекари и свещеник.

Той се приближил до момичето и започнал да се моли. Накрая успял да вземе иконата от ръцете на Зоя. Въпросният свещеник бил йеромонах Серафим (Полоз). След като взел иконата в ръцете си, мъжът уж чул глас. По-късно той казал, че бдението на Зоя ще приключи на Великден. След 128 дни без храна и вода, момичето внезапно дошло в съзнание. И, както в САЩ, започнало да крещи за настъпващия мрак, проклятието на човечеството и много други неща. Тя напълно загубила всякакъв спомен за семейството, приятелите или познатите си и завършила живота си в болница.

Подобни случаи е имало в Шотландия през 1973 г. и в Япония през 1994 г. Хората са изпадали в променено състояние и са могли да останат там десетки или дори стотици дни. След завръщането си не са установявали физически наранявания, но здравият им разум е бил загубен завинаги. Това явление остава загадка и науката все още не може окончателно да определи причината за подобни събития или как да ги избегне.