ПЛАВАТЕЛНИЯТ СЪД НА ХАТОР, КОТЕШКИТЕ БОГИНИ И ДРЕВНАТА ПАМЕТ НА ЕГИПЕТ

Плавателният съд със златната халка, известен днес под инвентарния номер 30.8.370 в Метрополитън музей, е един от онези редки артефакти, които въпреки малкия си размер съдържат в себе си цяла вселена от символи, митове, ритуали и древни знания. Тази златна лента, някога част от гърлото на сребърен съд, е като миниатюрен портал към света на Древен Египет по времето на Рамзес II — свят, в който богините не са били просто изображения, а живи присъствия, сили, учители, същества, които са работили с човечеството. Намерен в Тел Баста, древния Бубастис — свещения град на Бастет — този фрагмент е част от „древен тайник“, място, където свещени предмети са били погребвани, когато вече не са могли да бъдат използвани, но са били твърде свещени, за да бъдат унищожени. Това само по себе си говори за значението на съда, към който е принадлежала тази златна халка.

Сребърният съд, от който произхожда фрагментът, е бил изработен от метал, който в Древен Египет е бил по‑ценен от златото. Докато златото е било в изобилие в Нубия и е символизирало плътта на боговете, среброто — „бялото злато“ — е било рядко, внасяно чрез далечни търговски пътища, ценено заради своя лунен блясък и своята връзка с нощното небе, мистериите, женските божества и скритите сили на Вселената. Изработването на ритуален съд от сребро е било акт на най‑висше благоговение. Това е означавало, че съдът е бил предназначен за ритуали, свързани с богини, чиито сили са обхващали радост, ярост, защита, разрушение и космическо обновление. Това не е бил обикновен предмет. Това е бил инструмент за работа с енергия, звук, вибрация — точно както описват Хаторите в своя материал.

Златната халка е украсена с лицето на Хатор — богинята на радостта, музиката, любовта, небесната хармония. Нейното лице е лесно разпознаваемо: спокойни черти, големи очи, характерните уши, които традиционната египтология нарича „кравешки“, но които всъщност са символ на котешката раса, на фелините, на урма — съществата, които според езотеричните учения са дошли от Лира и са работили с човечеството. Тези уши не са животински, а вибрационни — символ на същества, които са владеели звука, честотата, енергията. Египтяните не са ги измислили. Те са ги виждали. Те са ги изобразявали така, както са ги възприемали — като същества, които не са били хора, а учители от звездите.

От двете страни на Хатор са изобразени две лъвчета — необичайна, но дълбоко значима замяна на домашните котки, които обикновено съпътстват Бастет. Лъвчетата са символ на Сехмет — свирепата богиня лъвица, разрушителката, която е аспект на Хатор в нейния яростен, огнен, неконтролируем вид. Тази иконография събира в едно три могъщи женски божества: Хатор, Бастет и Сехмет — трите лица на котешката раса, трите аспекта на една и съща енергия, трите проявления на древната лирианска цивилизация, която според „Материалът Хатор“ е работила с човечеството.

Този фрагмент не е просто украшение. Той е код. Той е послание. Той е спомен за древната история на Земята, за времето, когато богините са били учители, когато котките са били пазители, когато ритуалите са били начин за общуване с по‑висши същества. И тук митът за Далечната богиня — един от най‑дълбоките и мистични разкази в египетската космогония — се вписва идеално. Историята разказва как Окото на Ре — божествената сила, персонифицирана като богиня — се разгневява и се превръща в Сехмет, лъвица, която вилнее по земята и заплашва да унищожи човечеството. За да я спрат, боговете боядисват бирата в червено, за да прилича на кръв, и я изливат по земята. Сехмет пие, опиянява се, заспива и се събужда като Хатор — богинята на радостта, музиката и любовта. Това не е просто мит. Това е космическа драма за разрушението и обновлението, за яростта и хармонията, за хаоса и реда. Това е история за трансформацията на енергията — от разрушителна към творяща. И именно в такива ритуали, свързани с този мит, вероятно е бил използван този съд — съд, който е съдържал опияняващо вещество, вероятно вино или бира, използвано за ритуално опиянение, което е било смятано за свещено, за начин да се приближиш до богинята, да преживееш нейната трансформация, да станеш част от космическия цикъл.

Тел Баста, мястото, където е намерен този фрагмент, е било център на култа към Бастет — богинята котка, защитницата, пазителката на дома, но и богинята на радостта, музиката и женската сила. Храмът на Бастет е бил място, където котките са били свещени, където жриците са работили с енергията на котешката раса, където ритуалите са включвали музика, танци, опиянение, транс. Това е било място, където древните са общували с богините чрез звук, движение, вибрация. И именно там е бил погребан този съд — в „древен тайник“, място, където свещени предмети са били скривани, когато вече не са могли да бъдат използвани, но са били твърде свещени, за да бъдат унищожени. Това е било акт на уважение, на почит, на признание, че предметът все още носи енергия, че все още е свързан с богинята.

И тук думите от „Материалът Хатор“ придобиват нов смисъл. Хаторите казват: „Ние сме майстори на звука, енергията и любовта.“ Това обяснява защо ритуалните съдове са били толкова важни. Те са били инструменти за работа с вибрация. Те са били използвани в ритуали, които са включвали звук, музика, опиянение — всичко това е било начин да се промени съзнанието, да се отвори портал, да се общува с богините. Хаторите казват: „Последният път, когато бяхме заедно съзнателно, беше в древния Египет.“ Това означава, че този съд е свидетелство за тяхното присъствие. Той е физическо доказателство за време, когато хората са общували с учители от звездите. Той е спомен за Златния век на мистериите, когато египтяните са били обучавани в Школите на мистерията, когато са работили със звук, енергия, геометрия, когато са разбирали, че Вселената е вибрация, че съзнанието е ключът, че човекът е мост между земното и космическото.

Този фрагмент е малък, но съдържа в себе си цялата история на котешките богини — Хатор, Бастет, Сехмет — трите лица на една и съща енергия, трите аспекта на една и съща цивилизация. Той е спомен за древната връзка между човечеството и звездите. Той е доказателство, че богините не са били митове, а учители. Той е напомняне, че Египет е бил школа, портал, център на космическо обучение. И че истината е много по‑голяма, отколкото ни учат.