Ново попълнение и тайната история на „Бебетата от зелевата поляна“

Реших да споделя най-новото попълнение в колекцията ми от пощенски картички, свързани с темата за пренаселването. Тази картичка е отпечатана във Великобритания през 1922 г. и изобразява деца, които твърдят, че майка им е „купила“ това бебе.

След разпадането на Татарската империя пренаселването е било необходимо в мащаби, които далеч надхвърлят традиционните методи. Именно тук в историята се появяват т.нар. „Бебета от зелевата поляна“. В края на XIX век започват да се разпространяват стотици пощенски картички, показващи бебета, „отглеждани“ на полета и продавани на семейства от средната класа. Обикновено те са представени като предлагани от жена в яркочервена рокля или от моряк в униформа. Това е пряко свързано със Закона за каботажа и транспортирането на деца по море.

Изследванията си по тази тема представих в първата си книга „Тесла и децата от зелевата поляна“, в която разглеждам Тартария в дълбочина. След публикуването ѝ проведох анкета сред читателите, за да разбера кои глави са им били най-интересни. Резултатът беше категоричен — 76% искаха да научат повече за това как е протекло пренаселването на нашето царство и каква е истинската история на човешкото клониране.

В отговор написах „Възходът на клонингите: Бебетата от зелевата поляна“, издадена през май миналата година. В нея представям доказателства, които свързват фермите за бебета, инкубаторните бебета, показвани на световните панаири, и ранните филми на Алис Гай с една от най-мащабните програми за човешко клониране от зората на човешката цивилизация.

Ако все още не сте чели моите книги и бихте искали да чуете няколко глави, разполагам с няколко безплатни пробни версии на аудиокниги. Свържете се с мен чрез Messenger и ще ви изпратя подробностите.

Ако желаете да научите повече за работата ми, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия на книгите, посетете моя уебсайт. И трите заглавия са налични и в Amazon — включително във формат Kindle и Audible.

С най-добри пожелания,

Гай Андерсън — Автор