Мистерията на равнината Нуларбор: метална структура във варовик на 300 милиона години

Със сигурност много от вас си спомнят историята за тръбите, открити в Байгуншан. Накратко, през 1996 г. в древни скали в Китай случайно бяха открити частично минерализирани метални образувания. Възрастта им беше оценена на десетки хиляди години по-стара от самия Китай. По-късно учените предположиха, че може да са били вкаменени стволове на древни растения, но откъде тогава се е появило високото съдържание на желязо? Така че историята е спорна.

Бих искал да говоря за подобно откритие, само че на друг континент. Трима изследователи пътували до Австралия, за да изучават древни варовикови находища. Там има място, наречено равнината Нуларбор. Тя е образувана предимно от древни варовикови находища и през последните десетилетия тук са открити множество неизвестни досега праисторически същества благодарение на разнообразните фосили, открити там. Ето защо археолозите често се стичат тук в търсене на нови открития.

Този път обаче откритието на изследователите нямаше нищо общо с древната фауна. Изследвайки избран участък от варовик, експертите по фосили откриха нещо, наподобяващо тръба, вградено в скалата. Възрастта на тези отлагания се оценява на до 300 милиона години. Първоначално археолозите предположили, че може да е фрагмент от древна черупка или растително стъбло. Затова те се опитали внимателно да извадят находката от варовика.

Какво успяха да открият?

Това обаче не беше възможно. Тръбата очевидно се е простирала на много метри дълбочина и е ясно, че не е била черупка. За да разберат обхвата на работата, екипът на Лейси Уилямс е донесъл специализирано оборудване на обекта. Докато са сканирали скалата, изследователите са направили още едно необичайно откритие: тръбата се е простирала не на метри, а на стотици метри, разклонявайки се и свързвайки се с някакви кръгли сфери. Археолозите не са успели да намерят обяснение за откритието си.

Лейси Уилямс покани геолози и други специалисти, за да предоставят своите мнения. Работата продължи на място няколко седмици, след което продължи в лабораторията. Фрагмент от артефакта беше внимателно изрязан за лабораторен анализ. Проучването разкри, че пробата съдържа големи количества никел. Освен това горният слой се е минерализирал. Металът частично се е разпаднал с течение на времето и е бил заменен от камък. В геоложки термини подобен процес във варовикова скала може да отнеме десетки милиони години.

Сканирането на почвата разкри кръгли образувания с размер няколко метра. В момента те са празни, а първоначалното им предназначение и функция остават неясни. Геолозите, изследващи откритието, отбелязаха, че не са наясно как подобна структура би могла да се образува по естествен път. Цялата структура се е състояла от приблизително 1,5 километра пресичащи се разклонения и дванадесет сфери, свързани с тесни тръби. Изследователи, водени от Уилямс, заключиха, че откритото образувание най-вероятно е с изкуствен произход.

И тук идва най-интересната част. Мислите ли, че някой би могъл да създаде толкова голяма и обемиста никелова система, да речем, преди сто хиляди години? Разбира се, че не. И говорим за скали на възраст до 300 милиона години! Ако структурата първоначално е била направена от метал, а това, според изследователите, е безспорен факт, тогава някой е притежавал такава технология още тогава. Всъщност това е частта от науката, която граничи с фантазията. Когато учените не могат да намерят логично обяснение, на сцената се намесва теорията.

Теоретично, какво би могло да бъде откритието на австралиеца? Гигантска инсталация или компонент на някакъв механизъм - първото нещо, което идва на ум. Друга възможност е някаква сложна структура, мрежа от тръби, през които е текла течност или е бил транспортиран някакъв насипен материал. Трето, може би това откритие не бива да се оценява от гледна точка на човешката логика и че е нещо съвсем различно?

Може би това е древна конструкция?

Няма начин да се извади находката от варовика; това би изисквало разкопаване на доста голяма площ от древни находища. Съвременните технологии със сигурност биха могли да се справят с подобна задача, ако се има предвид определен брой работници, но какъв е смисълът? Лейси Уилямс заяви, че австралийските власти са отказали да ѝ помогнат, а намирането на спонсор, готов да инвестира десетки милиони долари, е практически невъзможно. Затова засега откритието е проучено с помощта на наличните методи.

По-нататъшното развитие на ситуацията зависи от големи инвестиции, така че историята на древните австралийски лули най-вероятно ще остане на същото ниво за близко бъдеще.