СИСТЕМАТА, ВЛАСТТА И ГРАЖДАНИТЕ

Много политици не се интересуват да ви помогнат, интересува ги единствено как да дойдат на власт, как да се закрепят там, как да превърнат доверието на хората в инструмент за собствено издигане, как да използват надеждите на обществото като стъпала към собствените си амбиции, защото обещанията са лесни, думите са евтини, а красивите речи са най-удобният начин да се прикрие истинската цел, която често няма нищо общо с благото на гражданите. Те ви обещават решения, обещават промяна, обещават светло бъдеще, обещават да поправят всичко, което предишните са разрушили, обещават да бъдат различни, обещават да бъдат спасители, но щом веднъж са на власт, играта се променя, защото властта има свой собствен език, свои собствени правила, свои собствени механизми, които не винаги са видими за хората, които гласуват. Първо ви чупят краката с решенията си, с тежестта на бюрокрацията, с данъци, с ограничения, с закони, които уж са за ваше добро, но често усложняват живота ви, а след това се появяват и ви продават патерици, сякаш са спасители, сякаш те самите не са създали проблема, сякаш не са част от същата система, която ви е поставила в положение на зависимост. И тогава започват да ви убеждават, че без тях няма да се справите, че без тях няма да оцелеете, че без тях няма кой да ви помогне, че те са единствената опора, единствената защита, единствената надежда. 

Проблемът не винаги е кой управлява, защото лицата се сменят, имената се сменят, лозунгите се сменят, но структурата остава, механизмите остават, моделът остава, а моделът често има нужда да бъдете пречупени, за да може да ви „спаси“, да бъдете зависими, за да може да ви „подкрепи“, да бъдете уплашени, за да може да ви „успокои“, да бъдете объркани, за да може да ви „води“. Системата работи най-добре, когато гражданите са уморени, разочаровани, обезверени, защото тогава са по-лесни за управление, по-лесни за манипулиране, по-лесни за убеждаване, че няма алтернатива, че няма друг път, че няма друга възможност. Затова мислете, преди да аплодирате, защото аплодисментите са валута, която властта използва, за да укрепи собствената си позиция, мислете, преди да гласувате, защото гласът е сила, която може да бъде дадена, но и отнета, мислете, преди да вярвате, защото вярата е най-ценният ресурс, който гражданите притежават. Някои не искат силни граждани, защото силният човек задава въпроси, търси отговори, изисква прозрачност, настоява за отчетност, не се задоволява с празни обещания, не се поддава на страх, не се оставя да бъде воден с красиви думи. Някои искат вечни клиенти, хора, които винаги ще се нуждаят от „спасение“, хора, които винаги ще чакат някой друг да реши проблемите им, хора, които ще бъдат зависими от системата, защото зависимият човек е удобен човек, а удобният човек е лесен за управление. И затова най-важното, което един гражданин може да направи, е да мисли, да наблюдава, да поставя под въпрос, да не приема всичко за даденост, да не се поддава на страх, да не се поддава на празни обещания, да не позволява на никого да го убеди, че е слаб, че е безсилен, че няма значение. Защото силата на обществото не е в тези, които управляват, а в тези, които мислят.