Алевтина Мамбекова: Жената, която започна да вижда невидимото

Днес искам да говоря за един феномен, който науката отказва да признае, приписвайки всичко на особеностите на подсъзнанието или съзнателния ум, както и на психическата дисфункция. За какво точно говорим? Ще започна отдалеч. По време на съветската епоха е живяла жена на име Алевтина Мамбекова. Тя е преподавала няколко предмета в съветските университети, докато не се е случило събитие, което е променило живота ѝ. През юни 1972 г. тя се връщала от работа и е била застигната от гръмотевична буря.

По време на бушуващата буря една жена е ударена от мълния. Тя оцелява, въпреки че тялото ѝ носи постоянен спомен за онази ужасна вечер. Алевтина идва в съзнание в болницата и се опитва да стане. Тя чувства силна болка. Медицинска сестра я успокоява и я моли да не става. Изгарянията трябва да заздравеят.

С течение на времето Мамбекова осъзнала, че много неща са се променили във възприятието ѝ за света. Например, слухът ѝ се бил изострил няколко пъти. Тя можела да чуе как медицинската сестра набира телефонен номер в другия край на коридора. Можела да чуе и гласове от почти всяка стая в отделението. Подобен ефект се наблюдавал и със зрението ѝ.

Жената се сблъска с нещо необяснимо.

Съветска гражданка започнала да вижда неща, които не съществували. Например, светещи, едва забележими обекти. Те изобщо не приличали на хора. По-скоро като фантоми или нещо подобно. В началото тя не обърнала никакво внимание на това, но поради нарастващото количество постъпваща информация, жената развила чести главоболия. Алевтина никога не била чувала толкова много звуци.

Това беше особено забележимо на улицата или на обществени места. Дори у дома тя не можеше да намери спокойствие. Въпреки високата звукоизолация в тухлената сграда, тя можеше да чуе съседите си от много апартаменти. Можеше да разпознае работещо радио или телевизор. Постоянните детски писъци от детската площадка също я преследваха.

Алевтина се държеше колкото можеше и пазеше тайната си, страхувайки се, че публичността може да повлияе на работата ѝ. За една жена това би бил тежък удар. Но въпреки това, тя не можа да устои дълго. Първо, тя разказа всичко на семейството си. Съпругът ѝ и синът ѝ я изслушаха, но как биха могли да помогнат в подобна ситуация? Естествено, съпругът ѝ предложи да се обърне към лекар. Такива неща не бяха шега работа. След няколко дни колебание Алевтина взе решение.

Предвид състоянието ѝ, лекуващият лекар предложил серия от изследвания, но въпреки това те не успели да установят причината за мистериозните промени. Мозъкът ѝ, особено сензорните центрове, функционирал нормално. Нямало зрителни или слухови нарушения.

Опитите за оценка на положението на жената от гледна точка на психичните разстройства също бяха неуспешни. Тя успешно премина всички тестове и процедури и беше обявена за напълно вменяема, психически и емоционално стабилна и здрава. Този случай е първият известен в СССР. Преди подобни ситуации не са били разследвани, а просто са били етикетирани като психично болни.

Днес има стотици подобни истории от цял ​​свят, може би дори хиляди. Хората преживяват това явление в резултат на стрес, травма или сериозен шок. През последните две десетилетия една дисциплина, която все още не е призната във всички страни – парапсихологията – стана популярна и набира скорост. Специалистите в тази област изучават хора, които проявяват суперсили, както умствени, така и сетивни.

Например, парапсихолози изследвали жена, която можела да настрои зрението си, за да прочете знак на 500 метра разстояние. Въз основа на изследвания и експерименти било направено заключението, че в такива моменти частта от мозъка, отговорна за зрението, започва да освобождава енергия и да проявява шест пъти по-голяма активност, отколкото при нормалните хора. С други думи, феноменът бил документиран от неврофизиологична гледна точка.

И все пак, нека се върнем към хората, които виждат нещо, което не съществува. Мистерията се крие в нас. Възможностите на тялото и ума са огромни. Функционалността, която използваме, е само върхът на айсберга. Защо децата виждат неща, които възрастните не? Защото с напредване на възрастта настъпват промени в структурата на мозъка. Хората, които са преживели някакъв сериозен катаклизъм, често изпитват пробуждането на качества, които никога не са притежавали, или промени в съществуващите.

Алевтина Мамбекова, както хиляди други, вероятно вижда не халюцинации, а реалност, само че в диапазони, недостъпни за обикновения човек. Еволюцията е постоянен процес и човешкото тяло има възможност да се развива. В повечето случаи, дисфункция на съзнанието и сетивните органи настъпва след травматични събития. Но има и обратни ситуации, когато мозъкът проявява хиперактивност. Същото важи и за органите, отговорни за комуникацията с външния свят.

Понякога хората виждат странни същества.

Теоретично, хората в бъдеще ще придобият нови възможности, които ще повлияят на сензорните диапазони. Днес окото възприема реалността от 430 до 700 THz, а ухото чува от 20 Hz до 20 kHz. Но какво ще се случи, ако диапазонът се разшири? Преживяването на Алевтина Мамбекова всъщност е проява на това явление. Някои съвременни парапсихолози, изучаващи подобни случаи, твърдят, че хората са еволюирали в резултат на подобни преживявания.

Трябва да се отбележи, че това е чисто хипотеза, но е изключително интересна. Въпреки косвените доказателства от проучвания, никой учен не е доказал съществуването на обекти, видими отвъд обхвата на човешкото възприятие. И все пак, тяхната реалност не може да бъде изключена. В края на краищата, нашият свят далеч не е ограничен от границите на материализма.