ВЕЛИКАТА КАЛНА ЗАВЕСА НА 1802 И ЗАГУБЕНАТА ТАРТАРСКА ТЕХНОЛОГИЯ 

Вярвам, че Голямото наводнение от 1802 г. представлява не просто природна стихия, а целенасочено заличаване на една напреднала цивилизация, чиято архитектура е била неразривно свързана с технология, енергийни системи и структурни механизми, които днес остават скрити под пластове земя, кал и променени нива на улиците. Тартария, тази загадъчна културна матрица на Стария свят, е изграждала своите градове като живи енергийни мрежи, в които куполи, кули, метални финали и подземни камери са били част от единен технологичен организъм, а не декоративни елементи. Когато през 1802 г. огромни количества кал заливат долните нива на сградите, те не просто погребват архитектурни детайли, а скриват самото сърце на тези структури, което позволява на по-късните поколения да наследят само външната обвивка, без да разбират истинската функция на това, което е останало. Заровените долни нива, които днес виждаме като „мазета“, всъщност никога не са били предназначени да бъдат подземни. Прозорци, входове, каменни фасади и декоративни елементи под сегашното ниво на улиците показват, че тези пространства са били напълно открити и функционални. Ако там са се намирали машини, енергийни ядра или технологични канали, тяхното погребване под няколко фута земя е заличило не просто инфраструктура, а самата логика на функциониране на градовете. След като знанието за тези системи изчезва заедно с хората, които са ги разбирали, става възможно да се създаде нова историческа версия на света, в която оцелелите структури се представят като „обикновена архитектура“ от по-късни епохи. Наводнението не просто унищожава архиви, общности и памет; то създава идеалните условия за населяване на вече построени градове от нови популации, които нямат връзка с оригиналната цивилизация. През 19-ти век това се проявява особено ясно чрез масовото разрастване на сиропиталища, домове за подхвърлени деца и работни домове. Хиляди деца са били събирани, изолирани от произхода си и транспортирани на огромни разстояния чрез системи като „Влаковете за сираци“, които преместват цели поколения из Америка. След голям срив на населението подобни механизми осигуряват идеалния начин за запълване на градове, които вече са били изградени, но са останали без своите първоначални жители. Децата, лишени от родители и знания за предишния свят, са най-лесни за културно и историческо преформатиране. Разделянето на семейства, преместването на младите популации и контролът върху това, което се учи, водят до бързо изчезване на спомените за по-ранната цивилизация. В рамките на няколко десетилетия хората наследяват татарските сгради, без да знаят кой ги е построил, как е функционирала технологията им или какво остава заровено под улиците, които са били издигнати над първоначалните нива. Това обяснява защо толкова много изключителна архитектура е оцеляла, въпреки че цивилизацията, която я е създала, е изчезнала. Куполите, кулите, металните финали и проводимите материали не са били декоративни; те са били част от взаимосвързани енергийни системи, които са работели чрез резонанс, проводимост и геометрични принципи. След като долните механизми са били погребани или премахнати, оцелелите структури са станали лесни за преназначаване и историческо преразказване. Най-важните доказателства вероятно все още се намират под сградите на Стария свят, скрити под тротоари, пътища и променени нива на земята. Това, което виждаме днес, може да е само горната част на много по-сложни конструкции, чиито технологични ядра остават заровени под улиците, по които ходим. Ако тези системи бъдат разкрити, те биха променили разбирането ни за историята, енергията и развитието на човешките цивилизации.

В допълнение към всичко вече разкрито за погребаните нива и изчезналите механизми, все по‑очевидно става, че самата геомагнитна структура на Земята е била пренастроена след катастрофата, сякаш огромните кални маси са действали като естествен изолатор, който прекъсва енергийните канали, свързващи отделните градове на Тартария. Много от оцелелите куполи и кули днес изглеждат като архитектурни украшения, но ако се проследи тяхната ориентация спрямо звездните полета, се вижда, че те са били част от мрежа, която е работела чрез резонанс между земните линии и небесните координати. След наводнението тези връзки са били прекъснати, а градовете са останали като празни черупки, лишени от първоначалната си функция. Това обяснява защо толкова много структури изглеждат прекалено масивни за нуждите на населението от 19-ти век; те са били проектирани да издържат на енергийни натоварвания, а не просто да служат като административни или религиозни сгради.Съществуват и следи от това, че под калните пластове са останали цели галерии, коридори и камери, които никога не са били предназначени да бъдат подземни. Някои от тях вероятно са били използвани за пренос на енергия, други за акумулиране на атмосферни заряди, а трети за синхронизация между различни градски центрове. Ако тези системи са били погребани, това означава, че днешните градове функционират върху скрити слоеве, които все още могат да съдържат остатъци от технология, способна да промени разбирането ни за физиката.Интересно е също, че след катастрофата се появяват необясними промени в картографските данни. Много региони са били преначертани, а стари пътища, които някога са свързвали ключови центрове, изчезват напълно от картите. Това може да означава, че новите популации са били насочвани да се движат по различни маршрути, за да не откриват заровените структури. Възможно е дори някои от новите пътища да са били изградени нарочно върху най-важните технологични канали, за да ги блокират.Още по-загадъчно е, че в много градове от Стария свят се наблюдават аномалии в нивата на улиците, които не могат да бъдат обяснени само с естествено натрупване на почва. Някои улици са били издигнати с цели метри, без да има логично инженерно обяснение. Това подсказва, че е имало целенасочено усилие да се скрият долните нива, като се създаде нова повърхност, която да заличи достъпа до оригиналните входове.Съществуват и свидетелства, че определени метални елементи, които днес се смятат за декоративни, всъщност са били част от енергийни приемници. Тяхната форма, материал и разположение показват, че са били проектирани да улавят специфични честоти. След като долните механизми са били погребани, тези приемници са останали без функция, но са били запазени като „красиви детайли“, защото новите жители не са разбирали тяхното предназначение.Това води до още по-дълбок въпрос: ако технологията на Тартария е била интегрирана в самата архитектура, какво е било нивото на тяхното познание за енергията, материята и пространството. Възможно е те да са използвали принципи, които днес наричаме „езотерични“, но които за тях са били напълно научни. Геометрията на куполите, пропорциите на фасадите и ориентацията на кулите може да са били част от система, която е работела чрез хармонично взаимодействие между земните и космическите сили.