НЕИЗВЕСТЕН ОБЕКТ ПРИБЛИЖАВА ЛИ СЕ КЪМ СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА? ПРЕЗ 2018 Г. АСТРОНОМИТЕ ЗАСЕКОХА СИГНАЛ, ИЗПРАТЕН ОТ НЕГО

Спомняте ли си историята за междузвездния обект „Оумуамуа“? И цялата тази шумотевица около Атлас? Знаете ли какво е общото между тези епизоди? И двата обекта са били открити няколко месеца преди пристигането им в Слънчевата система, но астрономите не са имали информация за тях и всички открития за мистериозните комети (ако наистина са били комети, разбира се; много изследователи се съмняваха в това) са направени, когато те вече са били в Слънчевата система. Какво означава това? Означава точно, че нашата технология не ни позволява да окажем каквото и да е значително влияние като цивилизация в космоса. Човечеството няма способността да се защити при всякаква извънредна ситуация, камо ли да открие опасност от приближаващи обекти предварително. Вземете например астероида Апофис. Много е казано за него. Единият лагер от учени и изследователи обаче все още вярва, че няма от какво да се страхуваме – той ще мине покрай Земята и няма да я удари. Другият лагер, напротив, предполага, че Апофис може да се сблъска с нашата планета и да върне цивилизацията в каменната ера, ако някой оцелее след подобно събитие. Следващият момент също се отнася до Апофис. В научната общност няма консенсус относно това дали е астероид. Някои смятат, че е специален вид небесно тяло, нещо като скитаща звезда, и в такъв сценарий няма шанс да се избегне унищожението на цивилизацията. Друга теория предполага, че това може да е изоставена космическа станция или космически кораб, движещ се под въздействието на външни сили, което означава, че е неуправляем. Накратко, нашите знания и възможности са изключително ограничени и дори близо до Слънчевата система не можем да знаем всичко, което се случва. През 2018 г. беше засечен мощен сигнал, произхождащ от неизвестен обект, разположен на 0,03 светлинни години от Слънчевата система. Астрономите се опитаха да определят какво би могло да изпрати подобно съобщение, но не успяха да намерят естествена причина за такова необичайно събитие. Тогава за първи път японско‑американският теоретичен физик Мичио Каку (да, забравих да спомена, че сигналът беше уловен от японски астрономи) предположи, че космически кораб, превозващ представители на друга цивилизация, може би се насочва към нас. Естествено, това беше остро критикувано. Никой от критиците обаче не можа да обясни, използвайки съществуващите си знания, как радиосигналът би могъл да бъде изпратен към Слънчевата система. Може би отговорът се криеше в декодирането му, но дори това беше невъзможно. Изобщо не приличаше на криптирано съобщение. По‑скоро беше просто мощен импулс, характерен за много мощна изкуствена инсталация. Възможно е обаче да е бил произведен и от масивна реакция на някоя голяма звезда. Тогава възникна хипотезата, че обектът притежава огледални свойства и просто пренасочва входящия сигнал. Тази теория беше промотирана от поддръжниците на академичната наука, но и тя беше критикувана.Сигналът беше временно забравен. Учените започнаха да сканират областта от космоса, от която произлизаше пулсът, опитвайки се да открият някакви доказателства за присъствието на небесно тяло там. В крайна сметка нашите инструменти бяха счетени за изключително слаби за тази цел, тъй като обект с диаметър само няколкостотин метра е невъзможно да се проследи със съвременни телескопи. Спектроскоп би могъл да се използва за откриване на изтичането на газ и различни частици, както и за оценка на излъчваната от него радиация, но дори тези изследвания бяха неубедителни. Възможно ли е космически кораб да се приближава към Слънчевата система? Въз основа на това изследователите стигнали до заключението, че обектът не може да бъде изкуствен космически кораб, поне според нашето разбиране, тъй като би оставил следи от горене или би излъчил разнообразна радиация в различни посоки. Накратко, също така беше невъзможно да се открият следи от изкуствен летателен апарат. Кометите Атлас и Оумуамуа оставиха след себе си следа от материал, но този обект не остави остатъчни ефекти. Това е първият път, когато подобно нещо се наблюдава в астрономическата практика – обект, изпращащ един‑единствен мощен радиосигнал, след което изчезва и не се появява повече. Астрономите все още не са сигурни дали небесното тяло изобщо е съществувало. Някои обаче твърдят, че не може да се изключи нито един сценарий, що се отнася до космоса. Научихме се да крием самолетите си от вражески радари и друго оборудване. Какво пречи на интелигентните същества да построят космически кораби с абсолютни стелт възможности? Напълно възможно е. Представете си обект, който изпраща сигнал, след което включва стелт режим и продължава към целта си. Може би дори Слънчевата система. Осем години са минали от 2018 г. и ако например се движеше дори със скоростта на кометата Атлас, вече щеше да е достигнала земната орбита. Тъй като това не се случи, вероятно не сме привлекли интереса на хипотетичния екипаж на този неизвестен космически обект. Възможно е обаче „невидимият“ апарат вече да е в Слънчевата система или да се приближава към нея.