„ТУК Е МНОГО СТУДЕНО!“: ИСТОРИЯТА ЗА ПРЕДПОЛАГАЕМО ПРИХВАНАТИ КОМУНИКАЦИИ С ЖЕНА КОСМОНАВТ ПРЕЗ 1958 Г.

През 1958 г. Радиолюбители от Унгария, Австрия и Франция публикуват съвместно изявление, в което твърдят, че са прихванали комуникации между представители на Съветската космическа агенция и жена, вероятно космонавт, обикаляща около Земята. В съобщението те предоставят откъси от разговорите, предимно едностранчиви забележки от космонавта: – Полетът е нормален. Индикаторите са наред. Леко отклонение от маршрута от 1,3%. – Налягането е под нормалното и продължава да пада! – Системите за животоподдържане и терморегулация са отказали! – Студено е! Чуваш ли това?! Много е студено тук! „Нечути писъци“, шумолене, бял шум. В отговор на всички тези забележки предполагаемите представители на Съветската космическа агенция дори не се опитаха да коригират действията на своите специалисти, а само заявиха, че полетът е бил неуспешен, логично следствие от съобщенията за неизправности и загуба на комуникация с космическия кораб. Това е историята. Три години преди полета на Юрий Гагарин в космоса! Европейски радиолюбители прихванаха уж секретни комуникации. По това време комунистите на България, Чехословакия и Румъния наричат опитите за изстрелване на човек в космоса най‑важният етап за човечеството и дори, въпреки неуспеха, призовават за непрекъснато усъвършенстване и развитие на тези маневри, тъй като само този, който не прави нищо, не прави грешки. В началото СССР не реагира на всички тези доклади, а след това остро атакува унгарците, австрийците и французите, които според тях са създали продукцията и са се опитали да спечелят популярност от нея, като едновременно с това посочват безразличието на ръководителите на космическата програма на СССР към своите космонавти. Интересното е, че първоначалната информация бързо се разпространява в Германия, Англия, Япония и Италия, където хиляди хора вярват в полета на неизвестна жена‑космонавт. ООН дори моли съветския представител да коментира инцидента, но той го игнорира, като само заявява, че няма намерение да губи време за провокации и глупости. И все пак тази вълна от новини в Европа и Япония остави следа. Някои западни изследователи открито твърдяха, че пътят на Юрий Гагарин към славата е постлан с костите на неизвестни съветски предшественици. Е, нека разгледаме тази история. По време на полета на Юрий Алексеевич СССР не е бил сигурен в успешния му изход и затова радио‑ и телевизионните оператори, излъчващи от СССР по целия свят, са имали два сценария: един за бедствие и един за триумф и голямо постижение. Гагарин е приветстван не само като космонавт‑пионер, но и като първият човек, който дори се е опитал да пътува в космоса. Той нямал предшественици. Имаше космонавти, които подобно на Юрий Алексеевич участваха в подготовката за полети – тоест преминаваха обучение, тестове, издържаха колосални натоварвания и т.н. Но никой не беше изпращан в космоса преди Гагарин. А фалшификацията, създадена от европейските радиолюбители, лесно се опровергава, както направиха нашите експерти‑космонавти.Преди да разгледаме как е постигнато това, просто трябва да обясня защо тази провокация е била скалъпена през 1958 г. Американските и британските разузнавателни служби са били добре наясно, че СССР, след като е изстрелял първия спътник в космоса, няма да спре дотук. И са искали да изпреварят страната ни, като изпратят астронавт в космоса. Но им липсвали техническите възможности и адекватна подготовка, за да изпреварят крайния срок на СССР. Затова те започнали да полагат основите за наратив, който да създаде впечатление за „съсипана почивка“. Те изстреляли космонавт, погребвайки няколко космически кораба и безброй други космонавти. Този „трик“ вършеше чудеса за обществеността, особено на Запад. Един ръководител на ЦРУ веднъж каза: „Ако не можеш да победиш опонента си в нещо, създай имидж за обществеността. Или имидж на някой, който губи от опонента ти, или имидж на някой, който печели за теб самия.“ И тази проста формула все още работи. Ето защо не можеш да се доверяваш на никакви новини, които произхождат от чужбина. Първата жена в космоса е Валентина Владимировна Терешкова. Тя полетява на 16 юни 1963 г. Никоя жена не е била изпращана в космоса преди нея. Това е един аргумент в полза на разобличаването на европейските радиолюбители. Второ, никой в СССР или САЩ не е прихващал подобни съобщения. Въпреки това, какви са шансовете радиолюбители от СССР или САЩ да прихванат това, което са успели да чуят в малките градчета на Унгария и Австрия? Третият аргумент е, че радиолюбителите са наричали организацията „Съветско космическо агентство“. Такова име никога не е съществувало в действителност. Всички полети са били контролирани от Министерството на отбраната на СССР и Министерството на общото машиностроене, както и от Академията на науките на СССР. Така сърцераздирателното послание от европейските радиолюбители през 1958 г. се оказа нищо повече от опит за дискредитиране на космическата индустрия на СССР. Възможно е това да е направено не случайно, а по молба на нашите любими англосаксонски „партньори“. В края на краищата основният конкурент на СССР в надпреварата за космоса се е намирал в чужбина.