ИНЕРЦИОННИТЕ ДВИГАТЕЛИ НА ПОГРЕБАНИЯ СВЯТ: ТАЙНАТА ТЕХНОЛОГИЯ НА ЕТЕРА И ОКЕАНСКИТЕ ВЪЛНИ 

Докато продължавам да изследвам Тартария и нейните загадъчни енергийни системи, които според мнозина са използвали директно силата на етера, попаднах на една стара инженерна статия, която отвори врата към още по‑дълбока мистерия, защото описваше машина, която не просто използваше природна сила, а преобразуваше постоянното движение на океана в електричество без въглища, без петрол, без газ, без какъвто и да е конвенционален източник на гориво, сякаш самата природа е била замислена да бъде генератор, а човекът – само наблюдател, който умее да настрои правилния резонанс. В тази статия се говореше за „инерционен двигател“ – огромна плаваща сфера, в която 30‑тонна тежест е окачена между мощни пружини и свързана с хидравлични цилиндри, така че когато океанът повдига и спуска външната конструкция, вътрешното тегло се съпротивлява чрез инерция, създавайки налягане, което се предава през масло към турбина, свързана с генератор, и така се произвежда електричество, което може да бъде изпратено към брега чрез подводен кабел. Цялата система е построена върху принципа, че енергията вече съществува в околната среда и трябва само да бъде уловена, насочена и преобразувана, без да се изгаря нищо, без да се добива нищо, без да се разрушава нищо, защото океанът сам осигурява движението, а човекът само го превежда в електрическа форма. В статията се твърдеше, че няколко такива устройства могат да бъдат комбинирани в огромни плаващи инсталации, способни да произвеждат „мощност в неограничени количества“, а разходите за поддръжка след инсталацията били почти нулеви, като според предоставените данни първоначалната инвестиция можела да се възстанови за около осемнадесет месеца, което е абсурдно кратък период за всяка енергийна система, базирана на конвенционални горива. Това, което ме впечатли най‑силно, не беше самият механичен дизайн, а принципът, който стои зад него – принципът на свободната енергия, принципът на естествената сила, която не изисква добив, транспорт, разпределение, продажба, контрол, защото океанът не може да бъде притежаван, не може да бъде монополизиран, не може да бъде заключен в тръби и резервоари, а движението му е безкрайно, постоянно, неизчерпаемо. Точно това ни връща към Тартария и Стария свят, където сградите, куполите, шпиловете и инфраструктурата са били настроени да улавят енергия директно от етера, без гориво, без кабели, без централи, без зависимост от ресурси, които някой трябва да контролира. Когато тези системи са били премахнати и заменени с изкопаеми горива, енергията внезапно е станала зависима от ресурси, които могат да бъдат добивани, транспортирани, продавани и контролирани, а който контролира тези ресурси, контролира достъпа до енергията, от която зависи цялото население. Затова технологии, способни да черпят енергия директно от естествено налични сили, са били потиснати, заличени, забравени, скрити, защото изобилен източник на енергия, който не изисква непрекъснати покупки на гориво, не предлага възможност за постоянен контрол върху доставките, а изкопаемите горива създадоха точно този контрол, превръщайки нещо, което хората някога са могли да използват свободно от околната среда, в нещо, което трябва да купуват непрекъснато. Инерционният двигател от статията е само един пример за това какво е било възможно и какво е било забравено, защото ако океанът може да бъде генератор, ако вълните могат да бъдат турбина, ако движението може да бъде електричество, тогава светът никога не е имал нужда от въглища, петрол или газ, а само от разбиране, настройка и резонанс. Това е същият принцип, който стои зад етерните технологии на Тартария – енергията е навсякъде, енергията е свободна, енергията е естествена, енергията е достъпна, но само ако човек знае как да я улавя. И точно затова тези системи са били премахнати, защото свободната енергия не може да бъде контролирана, а контролът е основата на всяка енергийна икономика.