КАК ИСТИНАТА ЗА СТАРИЯ СВЯТ БЕ ПРЕВЪРНАТА В МИТОВЕ: ПРИКАЗНИ СЪЗДАНИЯ, МАГИЯ И ЗАБРАВЕНОТО ЗНАНИЕ НА МНОГОИЗМЕРНАТА РЕАЛНОСТ

От най-дълбоката древност до днешния ден човечеството носи в себе си неизличими спомени за един коренно различен свят, който изобщо не прилича на нашия – свят, в който истинската магия е била напълно естествен вселенски закон, съществата на светлината са били напълно видими с невъоръжено око, а фините граници между отделните измерения са били тънки като лек полъх на вятъра. Този грандиозен свят никога не е изчезвал физически от планетата, а просто е бил дълбоко забравен от самите нас, като това трагично забравяне не се е случило изведнъж, а се е развивало бавно и постепенно чрез непрекъсната промяна на човешките възприятия, чрез постепенна загуба на фините сетива и чрез масово потъване в тежката материя. По този начин чистата истина за стария многоизмерен свят постепенно се превърнала в митове, забравени легенди, детски приказки и научнофантастични фантазии – и то не защото е била празна измислица, а защото се е оказала твърде голяма, дълбока и многомерна, за да бъде обхваната от съзнание, което вибрира единствено в ниските честоти на материалното оцеляване. В отдавна отминалите времена древните хора са притежавали способността да виждат много повече, да усещат по-дълбоко и да живеят на такава висока честота, при която невидимото за нас днес е било съвсем видимо, а магичното се е явявало напълно естествено състояние на нещата. Величествените еднорози не са били просто сухи символи на непорочност, а напълно реални същества, обитаващи по-фините измерения на реалността, докато могъщите грифони са служили като истински пазители на древното знание, видими само за онези посветени, които са вибрирали на тяхната точна честота. Титаничните гиганти някога са ходили свободно по земната повърхност като живи архетипи на титанична сила, а русалките и сирените са били едновременно фини духове на водата и реални енергийни проявления на необозримия световен океан, доказвайки че всички тези създания са били неразделна част от живата структура на Земята, а не някаква примитивна фантазия. Но с течение на дългите векове човечеството започнало същинска духовна деградация, вибрацията на хората рязко спаднала, колективното съзнание се затворило плътно, а материята около нас станала все по-тежка и непреодолима, като постоянната борба за физическо оцеляване, всеобщият страх, разрушителните войни, потиснатите емоции и пълната загуба на жива връзка с природата затворили сетивата ни. Когато човешките сетива били затворени, целият свят се стеснил до малкия затвор на видимото, невидимото станало невъзможно за обикновено възприемане, магията била обявена за невъзможна за разбиране, а съществата от другите измерения станали невидими за нас – не защото са се изпарили от планетата, а защото самите хора изгубили способността да ги виждат.Така започнало масовото прикриване на великата истина – и то не чрез конспиративен заговор, а чрез естествената загуба на висше възприятие, при която истината просто станала напълно недостъпна за онези, които вибрирали твърде ниско, за да я усетят по какъвто и да било начин. Когато хората напълно престанали да виждат магичните същества, те започнали снизходително да ги наричат митове, когато престанали да усещат космическата енергия, я нарекли празна фантазия, а когато загубили вяра в многомерността на вселената, я обявили за вредно суеверие, превръщайки живата истина в приказка само защото тя била безвъзвратно забравена от паметта на човека. В различните исторически епохи този процес на изкуствено забравяне бил жестоко подсилван по най-различни начини, като например през Средновековието, когато обикновените хора все още инстинктивно усещали магията, но вече не умеели да я обяснят, пламнали масовите и безмилостни ловове на вещици, представляващи систематично преследване на онези чисти души, които все още носели спомена за старото знание. Мъдрите жени, които успешно лекували с билки, дълбоко усещали фините енергии на гората и свободно разговаряли с природните сили, били обвинявани в ерес и магия – и то не защото реално представлявали някаква заплаха за обществото, а защото били различни и носели онази светлина, която тъмните структури искали да изгасят на всяка цена. Така самата истина била брутално преследвана, свещените книжовни знанния били безжалостно изгаряни на клади, а родовата памет на човечеството била напълно заличавана от официалните хроники. По-късно, когато на сцената се появила тесната наука със своите механистични разбирания, всичко онова, което не подлежало на грубо измерване в лаборатория, било официално обявено за мит, превръщайки еднорозите във фалшив символ на детска фантазия, гигантите в необикновена легенда, русалките в измислена морска приказка, а грифоните в обикновена художествена метафора, за да може магията да бъде заменена с празна детска игра и светът да повярва единствено в мъртвата материя. В днешния модерен свят тази пагубна тенденция продължава под съвсем нова форма, защото това, което някога се е наричало свещена магия, днес арогантно се нарича конспирация, древното знание се етикетира като неподкрепена теория, а живата многомерна реалност се заклеймява като обикновена фантазия, макар че самата истина е съвсем различна и многопластова. Реалността около нас никога не е била една-единствена плоска линия, а представлява безкрайно многопластова, многомерна и многовариантна матрица, в която всички възможни версии на събитията съществуват едновременно като различни вибрационни честоти и фини нива на възприятие. Ако дадено събитие или същество може да бъде видяно от един пробуден човек, но остава напълно скрито за друг, това в никакъв случай не означава, че то не съществува в действителност, а единствено доказва, че двамата наблюдатели вибрират на съвсем различни честотни диапазони. Днес милиони хора все още продължават да вибрират изцяло на ниската честота на грубата материя, изтощителната борба за оцеляване, всеобщия страх и дълбоко потиснатите емоции, които държат сетивата им затворени пред великолепното невидимо поле на вселената, но наред с тях съществуват и други – пробудени хора, които усещат много повече, виждат отвъд заучените форми и чуват тихия глас на космоса. Това са онези чувствителни личности, които ясно виждат фини сенки, ярки светлинни проблясъци и присъстващи същества, оставащи напълно незабележими за тълпата, усещайки необясними присъствия и носейки в душите си спомени за събития, които никога не са им се случвали в този физически живот, което категорично доказва, че става въпрос не за психоза или фантазия, а за съвсем различно честотно настроено съзнание. Древните митове никога не са били празни измислици, а представляват дълбоко прикрито космическо знание, приказките не са детски измислици, а прецизно кодирани истини за структурата на битието, а легендите са жив спомен от онези славни времена, когато човешкият свят е бил много по-широк, дълбок и магичен от днешния затворен аквариум. Вечната истина никога не е била безвъзвратно загубена в мрака на вековете, а е била само грижливо забулена зад символи, метафори и епични истории, за да дочака момента, в който съвременните хора започнат своето масово пробуждане и отново я разкрият чрез чистия резонанс на своите сърца. Когато човек напълно промени своята вътрешна честота, освободи се от оковите на страха и отвори сетивата си за истината, той започва директно да вижда онова, което винаги е било там – древната магия, забравените същества, многомерността на битието и онзи стар свят, който никога не е напускал Земята, а само е чакал пробуждането на нашето съзнание, за да бъде отново разпознат с пълна сила.