Тайните архиви на Едо: Императорът, придворният писар и мистериозното момиче с рибешка опашка от 18-ти век

През 18-ти век японският национален архив се обогатява с внушителен брой древни и ретро писмени документи, които съвременните учени и изследователи изучават с изключително внимание, за да развият по-задълбочено разбиране за живота, нравите и обществото в древна Япония. Това им позволява да разкрият множество завладяващи подробности, включително някои, които граничат с фантастиката и трудно могат да бъдат повярвани. Сред тези хроники особено място заема историята, написана от императорския придворен писар Кайшу Сугавара, който бил дълбоко вдъхновен от ежедневието на императорското семейство и записвал буквално всичко – от избора на дрехи и разнообразието от ястия до важни политически срещи и съдбовни решения. Съвременниците дори се шегували, че императорът никога не можел да остане сам, тъй като Кайшу винаги бил наблизо и наблюдавал всичко. Общо трудовете на писаря наброявали над 3000 страници текст, но голяма част от тази безценна информация за съжаление била безвъзвратно повредена при унищожителен пожар в средата на 19-ти век. В резултат на това до наши дни в архива са оцелели едва около 250 страници. Императорският двор разполагал с огромен персонал от пазачи, готвачи, лекари, градинари и придворни рибари, които ежедневно излизали в открито море, независимо от капризите на времето, за да донесат прясна риба. Строгите изисквания на владетеля повелявали морските дарове да присъстват на трапезата му всеки един ден, под строгия надзор на специален експерт, оценяващ качеството на продуктите. Само морски дарове с изключително качество достигали до трапезата на императора. Един ден в двора пристигнала тежка каруца, превозваща 3 дървени бъчви. Двете съдържали традиционна риба, раци, морски краставици, миди и водорасли, докато третата криела истинска загадка – мистериозно морско създание. Рибарите гордо обяснили, че са хванали момиче-риба в мрежите си и решили да не го връщат обратно в стихията, а да го покажат на императора, който незабавно проявил огромно любопитство. Когато бъчвата била отворена, от нея извадили странно създание с бледа кожа и тъмна дълга коса, спускаща се почти до кръста, където започвала истинска рибешка опашка. Създанието не проговорило нито дума, а се огледало уплашено и отчаяно се опитало да се покатери обратно в бъчвата с вода. Смаяният монарх щедро възнаградил рибарите и разпоредил езерото на площада пред двореца да бъде напълно напълнено с морска вода, за да може момичето-чудо да остане там. Понякога императорът водел високопоставени гости да го разглеждат, изпитвайки истинска гордост, тъй като вярвал, че никой друг владетел по света не притежава подобно чудо. В продължение на почти 6 месеца уникалното създание обитавало дворцовото езеро, където редовно се донасяли и освежавали варели с морска вода. Според записките на Кайшу Сугавара момичето се хранело изключително със сурова риба, поглъщайки я лакомо и оставяйки само главите, докато опашките и перките изчезвали безследно. То никога не допускало хора до себе си, а понеже езерото било плитко, често се криело близо до самото дъно, макар че силуетът му лесно се разпознавал от брега. В късна есен обаче императорът се разболял тежко, загубил предишната си енергия и нямал време да следи събитията около себе си. Поради това, както отбелязва писарът, всички просто забравили за езерото и неговия странен обитател. Настъпила слана, която макар и лека, се оказала напълно достатъчна, за да замръзне повърхността на езерото. Предвид естествения морски произход на водата и обитателя, студът изиграл фатална роля и момичето-риба било намерено безжизнено след стопяването на леда. Кайшу Сугавара твърди, че за първи път в цялата си дългогодишна кариера е виждал императора толкова дълбоко тъжен. Историческата стойност на документа поражда неизбежния въпрос как подобно събитие може да бъде обяснено от строга научна гледна точка. Макар традиционната наука все още да отрича съществуването на интелигентен хуманоиден морски живот, изследователите напомнят, че едва 10 до 12 процента от световния океан са изследвани докрай. Това оставя огромно пространство за съществуването на неизвестни за биологията видове в дълбоките води. С увеличаването на човешката дейност в крайбрежните зони тези същества може да са се преместили много по-дълбоко. Докато преди стотици години пътешествениците са виждали русалки, печени на слънце по скалите, сега те са практически невъзможни за забелязване. Въпреки това съществуват редица разкази на очевидци за наблюдения от рибари, моряци, водолази и дори учени. Вярвате или не, преценете сами. Мисля, че в този случай можем да говорим за реалността на човекоподобните морски същества. В края на краищата, множество различни хора са се сблъсквали с тях през годините.