Атлантското наследство на Тартария и скритата история на етерната енергия и лечебните честоти
Уилям Скот-Елиът излага две необикновени твърдения в една и съща книга – „Историята на Атлантида“. Той проследява произхода на част от населението на Тартария до атлантски предци и пише за въздухоплавателни съдове, задвижвани от сила, която нарича „етерна“. Повече от век по-рано френският астроном Жан-Силвен Байи проучва родословието на един хан, докато търси народ, за който вярва, че е оцелял от древния свят. Тези сведения допускат възможността Тартария да е приютила потомци на по-ранна цивилизация, някои от които са донесли със себе си знания, полезни за новите им съседи. Ако това наследство е включвало енергия от етера и лечение чрез честоти, то „Паразитите“ са имали много сериозна причина да се стремят към всичко, което би могло да възвърне тези системи.„Писма“ на Байи относно Атлантида на Платон и древната история на Азия, публикувани през 1779 г., следват традиции, които повечето читатели едва ли биха очаквали да открият в книга за Атлантида. Авторът изследва ранни персийски свидетелства, посвещава едно от писмата на географията и населението на Татария и се позовава на родословие, съставено от Абул-Гази Бахадур Хан – владетел на Хива през XVII век. Английски превод на този труд се появява още през 1729 г., предоставяйки на европейските читатели достъп до описание на тюркския и монголския произход, написано от владетел от самия регион. Връзката с Атлантида е собствена интерпретация на Байи, но фактът, че той я търси в историята на вътрешните райони на Азия, показва колко назад във времето се корени връзката между Татария и Атлантида.Скот-Елиът отива още по-далеч, като разполага една популация – която той свързва с атлантски предци – приблизително на 63 градуса северна ширина и 140 градуса източна дължина, в Източен Сибир. Той нарича този пранарод „турански“ и твърди, че клонът, който впоследствие се появява в Тартария, никога не е живял на първоначалния атлантски континент. Неговото описание се основава на теософско ясновидство, а посочените координати точно определят мястото, където той поставя тази популация. В основата на неговата теория стои идеята, че потомците могат да се заселят далеч от прародината си, но въпреки това да притежават умения, предадени им от хора, живели някога там. Ако това се е случвало повече от веднъж, то Тартария би могла да бъде дом за останки от няколко по-ранни цивилизации, като всяка общност е съхранила различна част от онова, което е съществувало преди нея.В диалога „Тимей“ на Платон се съдържа по-старо свидетелство за това колко неравномерно може да се съхрани знанието след някое бедствие. Египетският жрец от Саис казва на Солон, че гърците си спомнят за едно голямо наводнение, макар че предишни катастрофи многократно са прекъсвали връзката им с миналото. Той посочва, че сред предците на атиняните е оцеляла част от населението, и отбелязва, че в Египет са запазени сведения, които самите гърци са загубили. Даден род може да е запазил умението да изработва определен инструмент, но същевременно да е изгубил спомена за това кой пръв ги е научил на този занаят. На други места хората може да са съхранили в писмените си паметници името на изчезнала цивилизация, без обаче да имат представа как са функционирали нейните машини.Скот-Елиът поставил генератор в тежък метален сандък в центъра на един атлантски въздухоплавателен съд. Според неговите думи, гъвкави тръби пренасяли енергията из целия апарат, като той я сравнява със силата, която американският изобретател Джон Уорел Кийли твърдял, че изследва. Въздухоплавателният съд, който той посочва, превозвал посланици между две кралства – което означава, че според него тази технология е имала практическо приложение в ежедневните дела на Атлантида.
В книгата си той представя по-ранна версия на задвижвания от етера въздухоплавателен съд – в същия труд, в който се споменава, че хора с атлантски произход населяват Тартария.Практическият въпрос пред всеки, който поеме контрола над Тартария, би бил дали населението все още знае как да изработва и поправя оборудването. Ако местните работилници са в състояние сами да създават генератори, те биха могли също така да поддържат машините в изправност и да снабдяват други селища, без да зависят от единен властови център за гориво или енергия. Ако същият принцип се приложи и в транспорта, хората биха имали по-голям контрол върху маршрутите, по които се движат, и върху местата, с които търгуват. Един владетел може да конфискува превозни средства и да завземе работилници, но занаятчиите, които пренесат метода другаде, биха могли да обучат чираци и отново да започнат производството на оборудване. Премахването на възможността за предаване на тези професионални умения би направило подобно възстановяване все по-трудно с всяко следващо поколение.Съществуват записи за сложно инженерство, пътуващо през земите, по-късно картографирани като Тартария, и някои от тях са необичайно специфични. Уилям от Рубрук посочва парижкия майстор, който е направил сребърно дърво в Каракорум, където отделни тръбопроводи са пренасяли напитки, а въздухът е издавал тромпет. В Турпан подземните канали карез използват внимателно подредени тунели, за да пренасят вода чрез гравитация, въпреки че сведенията се различават дали техниката идва от по-ранно китайско инженерство или от специалисти, пристигащи от по-на запад. Тези примери показват как хората са могли да възприемат сложни методи от други места и да ги направят част от местния живот. Те показват и колко лесно пълният механизъм може да убягне на всеки, който вижда само дървото над тръбите или полето в края на тунела.В Крайстчърч, графство Хемпшър, е регистрирана църковна камбана с латинския надпис *pestem fugo*, което означава, че тя е прогонвала чумата. Това твърдение е отлято върху самия инструмент, съхранявайки представа за това какво са очаквали хората да постигнат чрез нейния звън. Надписът произхожда от Англия и не посочва нито конкретен тон, нито метод за лечение; поради това остава неясно дали хората са възприемали тази защита като физическа, духовна или и двете едновременно. Значението на този артефакт за въпроса за „Тартария“ се крие в това, което един оцелял предмет може да скрие в себе си. Ако тази камбана беше претопена, а надписът ѝ – нерегистриран, един по-късен посетител би могъл да застане под празната кула, без никога да разбере в каква сила на звука са вярвали хората някога.Съветските архиви разкриват как тази загуба би могла да настъпи вследствие на целенасочено решение. През 1932 г. Президиумът „Орджоникидзе“ забранява биенето на камбани в храмовете, а в рамките на по-мащабна кампания камбаните биват премахнати, продадени или претопени. Официалните лица твърдят, че камбанният звън пречи на работата, а антирелигиозната кампания дава на държавата повод да премахне практика, която събира хората по техен собствен график. Продажбата или повторната употреба на метала носи допълнителна материална полза, но истинската причина за заглушаването на камбаните е потискането на лекуването чрез честоти.
Използването на камбани и други инструменти за лечение в Тартария е изисквало специфични познания – как да бъдат настройвани, как да се извличат звуци от тях и къде точно да бъдат разполагани хората в сградата. Едно празно помещение е можело да запази акустичните си свойства векове наред, след като инструментите са били премахнати, а последните лечители – си отишли. Закриването на местата, където се е изучавал този метод, е направило значително по-трудно за практикуващите да продължат дейността си другаде. За „паразитите“ потенциалната полза е била придобиването на контрол върху това кой може да предоставя грижи, къде хората могат да ги получат и при какви условия.Разказът на Скот-Елиът за атлантската размяна добавя още една част от картината, която лесно се пренебрегва. Той описва хора, емитиращи свои собствени жетони като признания за дълг, които те биха могли да изкупят със стоки, които вече са притежавали. След това той описва въвеждането на държавните монети в по-късните дни на Посейдонис. Промяната в неговия разказ се отнася до това кой има право да емитира нещо ценно и чий авторитет стои зад това. Ако хората можеха да уреждат задълженията си на местно ниво, да управляват собствени работилници и да пътуват между селищата, владетел, който се стреми да ги направи зависими, трябваше да получи контрол върху няколко части от ежедневието едновременно.Казан служи за пример как завоеванието може да подкопае способността на една общност да се издържа сама. След като Иван IV превзема града през 1552 г., джамиите са разрушени, а земята, върху която са се намирали, преминава във владение на короната или на Православната църква. В мюсюлманските общности в сходни общества – например в Крим и Бухара – са използвани поземлени дарения (вакъфи) за издръжка на религиозни и благотворителни институции в продължение на поколения; същевременно, поради оскъдните запазени сведения, съдбата на подобни дарения в Казан остава неясна. Отнемането на земята можело да лиши хората от доходите и помещенията, необходими им за поддържане на тези институции и за обучение на децата им. Същата мярка, приложена спрямо занаятчийска работилница или лечебно заведение, би могла да сложи край на дейността им – дори ако част от хората, които са владеели съответния занаят или познания, са оцелели.Най-дълбоката причина за заличаването на атлантското наследство се криеше просто във факта, че то вече бе оцеляло след краха на една цивилизация. Ако хората са пренесли работещи методи в Тартария, адаптирали са ги и са ги предали нататък, те вече са доказали колко малко може да постигне един завоевател, като разрушава само сгради. Оцеляването на чертеж, комплект инструменти или на майстор с неговите чираци можеше да даде на една изкоренена общност средствата да започне всичко отначало. Една нова власт, решена да направи промяната трайна, имаше основателна причина да завземе работилниците, да промени предназначението на сградите и да разпръсне местата, където се е предавало това знание.По-старите текстове установяват връзката между Тартария и Атлантида като идея с дълга история, а Скот-Елиът изрично въвежда в картината енергията на етера. Сведенията за премахването на камбани и конфискуването на имущество разкриват как владетелите са могли да разрушат практики, които са помагали на общностите да се организират и да поддържат съществуването си. Ако работещите методи за добив на енергия и осигуряване на грижи вече са били оцелели след един срив, то „паразитите“ са имали ясна причина да заличат всяка възможност за тяхното възстановяване. Едно население, което помни как да възвърне собствените си енергийни източници, транспортни средства и места за лечение, би могло постепенно да преодолее зависимостта, наложена му чрез завоеванието.
Ако искате да научите повече за работата ми, да прочетете блога ми или да закупите екземпляри от книгите ми с автограф, моля, посетете уебсайта ми. И четирите ми заглавия са налични и в Amazon, включително във формати за Kindle и Audible!
С най-добри пожелания,
Гай
Гай Андерсън – автор
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар