Истината за магията, истинските богове и тяхната заместителност
Разделянето на магията от живото знание бележи един от най-дълбоките поврати в историята на човешкото съзнание, когато хората постепенно биват откъснати от своите родови корени, природни опори и истинските си вярвания. Когато разглеждаме този процес в исторически и културен план, например в контекста на древните славянски традиции и вярвания в руските земи, ясно се откроява как въвеждането на институционализирана църковна власт превръща духовността в инструмент за контрол не само над текущото въплъщение на човека, но и над посоката на неговите бъдещи прераждания. В рамките на тази система на подчинение естественото природно знание и магическата практика биват заклеймени като незаконни, срамни, греховни и мрачни, за да може човек да се страхува от собствената си способност да действа самостоятелно и да се свързва с първичните сили на света. В действителност магията никога не е била някаква тъмна аномалия или враждебна сила, а органична част от целокупното Знание, естествен път за следване на собствената вътрешна сила и за настройване към силата на своите Богове. В древното светоусещане никога не е ставало дума за един-единствен абстрактен бог, отдалечен зад недостижима завеса, а за множество живи сили, архетипи и богове, които са присъствали в света, съществуват и до днес, като някои са били забравени или изместени от съзнанието на масите, а други остават изключително силни и действени. Когато човек попадне под влиянието на мощни колективни егрегори, те постепенно пленяват вниманието, волята и възприятията му, превръщайки го в проводник на чужди програми и шаблони вместо в самостоятелен творец на своя път. В този контекст думи като православието придобиват съвсем различен смисъл от масовото им възприятие, защото първоначалното им значение е свързано с правилния славянски път и вярвания, чиято същност е била подменена и пренасочена към колективен егрегор с други цели и символи. Подобна подмяна на смыслите и символите, включително чрез атрибути като кръста и чрез налагането на строга догматична йерархия, не е просто промяна на обредите, а пренастройване на вътрешния компас на човека така, че той да търси спасение и опора навън, вместо в самия себе си. В съвременния свят хората масово повтарят заучени клишета, че всяка магия е сатанинска или черна, без дори да си дадат сметка колко механично и несамостоятелно звучи подобно твърдение, лишено от истинско изследване и личен опит. Магията в своята същност е приложно знание за устройството на енергиите, връзките и процесите, чрез което човек може да си помогне в трудни житейски ситуации, да възстанови вътрешната си енергия, да укрепи биополето си, да подкрепи здравето си и да призове защитата на своите Богове и на собствените си вътрешни Сили. Това знание не принадлежи само на един народ или една географска точка, а съществува в една или друга форма във всяка култура и държава, защото отразява универсални закони на взаимодействие между съзнанието и материята. Когато институционалните религии изместват това живо знание, човек бива приучен да не разчита на себе си и на своята вътрешна устойчивост, а да се обръща към външни посредници, икони, мощи и ритуали, свързани с култ към мъртвото, останките и формалното поклонение. Чрез този механизъм традиционната църковна система не просто ограничава достъпа до истинската магия, но и я подменя в съзнанието на хората с плашила за черни ритуали и суеверия, карайки милиони да се страхуват от чистата, местна и родова магия, която всъщност е наследство и инструмент на предците, усъвършенстван през векове.Лишен от корените си и от автентичното си знание, човек автоматично се лишава и от собствената си сила, а най-тревожното е, че често сам се съгласява с това обедняване, отричайки магията в себе си, в своя живот и в заобикалящия свят. В действителност магията не просто съществува като отделна практика, а прониква във всички процеси, в движението на енергията, в невидимите нишки между хората и във веригата на събитията, дотолкова че без този фин пласт светът не би могъл да функционира по начина, по който го познаваме. Много от нещата, които човек не вижда, той сам си е забранил да възприема, подчинявайки се на негласното наблюдение и норми на егрегорите, които определят кое е допустимо, прилично и реално. Затова може да се каже, че живата магия е едно от най-истинските неща, които все още пулсират под повърхността на този свят, независимо от опитите за нейното прикриване и дискредитиране. Силата на Боговете не е някаква външна чужда мощ, спусната отвисоко като милостиня, а отражение и резонанс на собствената вътрешна сила на човека, но на системите за контрол не им е изгодно той да си го спомни и да го разкрие. Когато човек свикне с чужди патерици, готови формули и външни авторитети, той никога не се научава да върви самостоятелно на собствените си крака, опирайки се на своята вътрешна божествена искра. Затваряйки достъпа до други пластове на реалността и до самите дълбини на човешката психика, догматичните внушения демонизират боговете, налагайки тезата за един единствен върховен владетел, докато всички останали сили и божества се обявяват за демони и дявол. Така човекът бива възпитан да се страхува от собствените си дълбини вместо да ги изследва смело, а тъмнината и неизвестното се представят като източник на зло само за да не влезе там и да не открие скритата в тях мощ и яснота. Знанието се превръща в грях, за да поражда страх и избягване, а самата сила и власт над собствения живот се обявяват за демонични, за да носят срам и вина всеки път, когато човек се докосне до тях. Пътят на истинската магия и осъзнатото себепознание чрез Силите на този свят и чрез Боговете всъщност е път към освобождение и пълнота, но именно защото е толкова освобождаващ, той е бил обявен за греховен и безбожен, докато на практика истината е точно обратната.

Няма коментари:
Публикуване на коментар