Рибният клей в бирата и виното и скритият път към кристална бистрота
Когато вечер погледнем в кристално бистра чаша бяло вино или наливна бира, рядко си даваме сметка, че този безупречен блясък често се дължи на изсушени рибни плавателни мехури, добавени директно в съда по време на производството. Въпреки че този продукт, известен като рибен клей или айзинглас, се добива от рибни органи, действащите регулаторни рамки в много случаи позволяват на производителите на алкохолни напитки да го прилагат, без да отбелязват думата риба върху етикета на бутилката. Прясно ферментиралата бира и младото вино изглеждат мътни, тъй като в течността остават суспендирани микроскопични дрождеви клетки, белтъчни частици и други фини утайки от ферментацията. За да ускорят избистрянето, пивоварите и винопроизводителите влагат рибен клей – положително зареден колаген, извлечен от изсушените плавателни мехури на определени видове риби, като есетра или различни видове горбиел, който привлича отрицателно заредените дрождеви клетки и фини частици и ги увлича към дъното на съда като своеобразен колагенов магнит. След като утайката се събере на дъното и напитката се отдели или филтрира преди бутилирането, веществото се разглежда от регулаторите като технологично помощно средство за избистряне, а не като постоянна съставка на готовия продукт. Съгласно разпоредбите на Бюрото за данъци и търговия с алкохол и тютюн на Съединените щати, известно като TTB, включително 27 CFR § 24.246 за обработката на вино, както и правилата на Агенцията за контрол на храните и лекарствата, наричана FDA, за хранителните добавки в 21 CFR § 184, избистрящите агенти, които се отстраняват преди бутилирането, попадат под режима за технологични помощни средства и често не изискват стандартно деклариране като съставка на етикета. Още по-чувствителна е темата за алергените, тъй като докато общите хранителни продукти в Съединените щати подлежат на изискванията на Закона за етикетиране на хранителните алергени и защита на потребителите, известен като FALCPA, за алкохолните напитки правилата на TTB предвиждат основно доброволно оповестяване на алергените. Оценките за безопасност, включително становищата на Европейския орган за безопасност на храните, наричан EFSA, посочват, че в добре избистрените и филтрирани напитки остатъчните количества протеин обикновено са изключително ниски, но въпреки това хората с тежка рибна алергия, както и строгите вегани, остават без директна информация от етикета дали в процеса е използван рибен клей. Причината традиционните пивовари да продължават да ценят този метод се крие в неговото щадящо действие при ниски температури, тъй като за разлика от агресивната механична микрофилтрация той не отнема в същата степен деликатните ароматни естери и вкусови нюанси на напитката и не изисква сложна индустриална апаратура. В същото време индустрията постепенно се променя под натиска на потребителските нагласи и пазарните стандарти, като показателен пример е марката Guinness, която повече от два века е използвала рибен клей, преди през 2017 г. да премине към алтернативни методи на филтриране и избистряне, за да направи продукта си подходящ за вегани. За потребителите, които следят стриктно веганския режим или имат повишена чувствителност към рибни продукти, най-сигурният подход остава изборът на напитки с изрично обозначение за веган съвместимост, неизбистрени или нефилтрирани варианти, както и проверка в специализирани справочници като Barnivore преди покупка.
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар