Звездни Цивилизации

четвъртък, 19 ноември 2026 г.

 ЗАЩО СЕ РАЗБОЛЯВАШ, ОСТАРЯВАШ И УМИРАШ? КОНВЕЙОРЪТ „ГАВВАХ“. ИСТИНАТА Е СКРИТА, ТИ СИ В МАТРИЦАТА



Това, което са ти внушавали от най-ранно детство, е огромна лъжа, а почти всичко, на което са те учили като даденост, е умело поднесена измама. Това е обърнат свят, в който лъжите и изкривяванията се представят за непоклатима истина, а истината отстрани само гледа и се усмихва на абсурда на подобни вярвания. Съвсем не е естествено всички да сте толкова беззащитни пред болестите, старостта и смъртта, защото сте били подведени и приспани, за да не търсите изход от тази зоологическа градина и да не искате да напуснете заграждението. Старостта, болестта и смъртта в онзи тежък и мъчителен вид, който приемат тук — а именно чрез болка, страдание, износване и продължителни заболявания — не са нормално състояние за едно истински живо съзнание. Всичко това се случва по този начин, защото съзнанието е поставено в среда от много нисък и тежък порядък, която наподобява някакъв адски свят с изкривени закони. Дори в мига, когато човек умре, той освобождава силна енергия на болка, напрежение и страдание, а след това близките и роднините му, които го оплакват, преживяват дълготрайна скръб и душевна тежест. Тази енергия се храни именно от страданието, сълзите и емоционалната болка на онези, които остават след раздялата, и продължава да поддържа общия фон на системата. В този свят на практика всички поглъщат всички останали по един или друг начин, и точно както в хранителната верига по-силният или по-хитрият поглъща по-слабия, така и тук всеки е подложен на източване и поглъщане на различни нива. Така е било дълго време и така ще продължава да бъде в рамките на тази програма, защото този свят не може да бъде поправен или спасен отвътре, тъй като представлява най-нисша форма на зрелище и контрол — своеобразен цирк и зоологическа градина, в която хората са поставени в ролята на обитатели на клетки. Старостта и болестите също са изкуствени изкривявания на този тежък свят, а не първична същност на самия живот. Нищо подобно не съществува в другите, по-развити и чисти светове, за които човек пази дълбок вътрешен спомен още от детството си и от своето истинско начало. Нищо от тези мъки не е нормално за истинския живот, но на хората им се повтаря, че това е неизменната природа на нещата, само за да не се събудят и да не поставят под въпрос правилата на играта. Внушават ви, че това е естествен ход на нещата, но това е лъжа и изкривяване на един обърнат свят, в който дори самото раждане в подобна тежка, кървава и болезнена форма не е нито чисто, нито хармонично. В по-висшите и развити светове съществуването и появата на живот не преминават през жестоки физически мъки и груби физиологични крайности, но тук хората са били научени да наричат страданието радост и божествен дар и са повярвали в това безрезервно. Как изобщо стигнахме до убеждението, че бавното разпадане и старостта са нещо нормално и че е задължително да поглъщаме парчета храна и части от други същества, за да поддържаме тялото си. Подобен начин на хранене и износване е характерен само за долните, тежки светове, докато за по-развитите същества и светове такъв груб и болезнен механизъм не е нужен. Системата и програмата изкуствено ускоряват износването и превъртат времето тук, така че съвременната епоха изглежда примитивна и тежка в сравнение с онези реалности, където липсват жестокостта, насилието и постоянната болка. Да търпиш болка, болести, страдание, насилие, тежки процеси при раждане и смърт, да гаснеш с години в мъка и да носиш болката от загубата на близки съвсем не е нормално състояние, а знак, че човек живее в заблуда и защитава собствения си капан, като дори въвлича нови съзнания в същия цикъл. В рамките на този матричен слой нещата няма да се променят от само себе си, защото самият модел е изграден така, че да генерира страдание и да връща съзнанието отново и отново в същия кръг. Истина е, че най-добре управляваният роб е онзи, който искрено вярва, че е напълно свободен и сам избира пътя си. Затова, когато хората задават въпроси как да прекъснат автоматичното връщане в този тежък цикъл и как да излязат от постоянните повторения на системата, най-важното е да се съберат и подредят ясните действия и стъпки за излизане от тази програма, без да се разпиляваш в безкрайни спорове и чужди илюзии, защото истинското освобождение започва тогава, когато спреш да храниш конвейера с вниманието, страха и съгласието си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар