КАК МАТРИЦАТА ИЗКРИВЯВА ВЪЗПРИЕТИЕТО ВИ И ВИ ЗАСРАМЯВА ЗА МАГИЧЕСКОТО ВИ МИСЛЕНЕ
Начинът, по който човек бива отглеждан в рамките на тази система, прилича на внимателно подготвена програма, в която още от ранна възраст му се подават едни сигнали, а след това внезапно му се налагат напълно противоположни правила, за да бъде пречупен естественият му вътрешен компас и да бъде превърнат в предсказуем участник в общия механизъм. В началото на живота на детето се разказват приказки, споменават се вълшебни герои, подаряват се изненади под формата на символи от приказния свят и му се позволява да чувства, че реалността е жива, многопластова и населена с образи на дракони, еднорози, феи, елфи, домашни духове и ангели. За детето тези образи не са просто празни думи, а живи преживявания и естествени възприятия, при които въображението, интуицията и откритостта към невидимото все още не са сковани от социални забрани и строги рамки. Точно в този период се поражда онова дълбоко противоречие, което действа като вътрешен разлом в съзнанието, защото първо ти се казва, че приказното и вълшебното съществуват и са част от преживяването, а след това, без ясна и логична граница, започват да те смъмрят, да ти се присмиват и да те наричат детински или неадекватен, ако запазиш тази жива връзка. Този рязък завой прилича на изкуствено предизвикана биполярност на възприятието, при която човек е принуден да се откаже от собствените си детски усещания, да ги обяви за лъжа и фантазия, и да приеме, че истинският живот започва едва тогава, когато седне мирно, подчини се на инструкциите и влезе в релсите на задълженията. Училището и социалната среда играят ключова роля в този преход, защото там на детето ясно се внушава, че вече е пораснало, че играта с въображението трябва да бъде оставена зад гърба му и че на преден план излизат домашните задачи, оценките, правилата и послушанието. Когато на седем или осем години някой сподели, че още вярва в приказните същества, веднага се появява страхът от присмех пред съучениците и възрастните, а този страх постепенно се вкоренява като забрана да мислиш извън зададения шаблон. Разделението в съзнанието се затвърждава чрез фрази като това, че си твърде голям за приказки, че вярваш в детински измислици и че е време да станеш сериозен, което на практика внушава, че детското възприятие е наивно, докато принудителната сериозност на възрастния е единственият приемлив път. Така в човека се изгражда вътрешен конфликт, при който една част от него помни живостта, чудесата и усещането за по-широки светове, а другата част, дресирана от системата, го обвинява в незрялост и го тласка към стандартния жизнен маршрут с работа, кредити, ипотеки и задължителни социални роли. В този сценарий хората често влизат в семейни и житейски модели не от пълнота на съществото и истинска радост, а защото така е прието, така трябва да бъде и така изглежда нормално пред околните. Самата дума нормалност в този контекст се превръща в маска за механично следване на програмата, при което човек бива отглеждан като обикновена батерия за системата и ресурс за външни сили, които се хранят от неговото внимание, емоции и жизнена енергия. Когато някой е сведен до изпълнител на повторяеми функции и ежедневни задачи, той може да бъде натоварен с безброй ангажименти и същевременно да бъде вътрешно мъртъв за истинското си съзнание, защото живее на автопилот и се страхува да излезе извън стадото. Магическото мислене, което днес често се използва като укор или диагноза за отклонение от общоприетото, всъщност е способността на съзнанието да вижда отвъд повърхностната механична рутина, да улавя скрити връзки, да допуска съществуването на други слоеве на реалността и да не приема видимия коридор като единствената възможна посока. Именно затова системата се стреми да го потисне и осмее, тъй като човекът, който мисли свободно, образно и многопластово, по-трудно се подчинява сляпо на страха и по-лесно забелязва изкуствеността на наложените ограничения. В старите приказки и митове често се крие повече дълбока символика и житейска проницателност, отколкото в сухата механична рутина на така наречения зрял живот, но хората масово забравят това, защото вярват в матрицата и се страхуват от камшика на общественото одобрение или санкция. Да възстановиш магическото си мислене като осъзнат възрастен не означава да изпаднеш в безпомощно бълнуване или да бягаш от реалността, а да върнеш живостта на възприятието си, да преосмислиш наложените забрани и да се научиш да виждаш други разклонения, други пластове на събитията и по-дълбоки измерения на света около себе си. Когато човек спре да се срамува от собствената си вътрешна живост и започне да изследва реалността с отворени очи и буден ум, той престава да бъде просто поредната безгласна фигура в програмата и започва да разбира играта отвътре.
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар