Сирището в сирената, европейският статут и загадката зад думата ензими на етикета
Когато човек се разходи из щанда за сирена в който и да е супермаркет, обърне парче вносно сирене като „Пармиджано-Реджано“ или „Грюер“ и погледне списъка със съставките, често вижда само мляко, сол и една единствена, привидно неясна дума – ензими. Често прави впечатление колко малко купувачи си дават сметка, че зад тази кратка и неутрална дума в много традиционни продукти стои животинското сирище, а по-конкретно химозинът – протеолитичен ензим, извлечен от четвъртия стомашен отдел, наричан сирищник, на неотбити телета или агнета, чиято роля в млякото на младите бозайници е да подпомага храносмилането на майчиното мляко. В сиренарството този ензим действа като прецизен биохимичен ключ, който разцепва специфична връзка в казеина, основния белтък на млякото, и води до образуването на коагулум или подсирена маса, от която по-късно се отделя суроватката и се оформят твърдите, полутвърдите или зрелите сирена. Особено интересен е контрастът между строгите изисквания на европейските схеми за качество и по-гъвкавите правила за етикетиране в Съединените щати, където се преплитат традиция, биотехнологии и търговска практика. Според правилата на Европейския съюз за „Защитено наименование за произход“, известно като ЗНП или PDO, при емблематични сирена като „Пармиджано-Реджано“, „Грана Падано“ и „Рокфор“ е законово забранено да се използват вегетариански заместители или ензими, получени чрез микробна или лабораторна ферментация. За да запазят правото си да носят тези защитени наименования върху етикета и да се възползват от географската и историческа идентичност на региона, производителите трябва да подсирват млякото, като прилагат традиционно животинско сирище от стомаси на телета или агнета, тъй като автентичността на рецептурата и технологията е неразделна част от спецификацията на продукта. В същото време в Съединените щати федералният регламент 21 CFR § 184.1685 и стандартните правила на Агенцията за контрол на храните и лекарствата, наричана FDA, позволяват на производителите да изписват животинското сирище просто като „ензими“ или „сирище“, без да е задължително да уточняват на стандартния етикет дали става дума за животински, микробен или ферментационен източник. Това означава, че потребителите, които спазват вегетариански режим или по други причини избягват определени животински съставки, не могат да разчитат само на общата дума „ензими“ на американски етикет, за да преценят дали сиренето е произведено с традиционно телешко сирище или с алтернатива. Голяма промяна в индустрията настъпва през март 1990 г., когато FDA одобрява използването на химозин, получен чрез ферментация, известен като FPC. Този продукт се превръща в първия биоинженерен хранителен ензим, разрешен за употреба в хранителната индустрия на САЩ, като се получава чрез вграждане на гена за говежди химозин в микроорганизми като Aspergillus niger или Kluyveromyces lactis, които след това произвеждат ензима в контролирани ферментационни съдове. Днес между 80% и 90% от твърдите сирена на пазара в САЩ разчитат именно на този ферментационен или микробен път, докато традиционното телешко сирище остава характерно предимно за занаятчийски производства и за защитените европейски сирена, където традицията е заложена в самия правен статут на наименованието. При обсъждане на тези технологии е важно да се разграничава въпросът за безопасността от въпроса за прозрачността към потребителя. Традиционното животинско сирище е вековно помощно средство при преработката на мляко, а в готовото сирене остават само минимални следи от ензима, които не носят риск за здравето на хората. Проблемът, който често поражда въпроси и спорове, не се корени в токсичност или остра опасност, а в лаконичното етикетиране, което оставя купувача без пълна информация за произхода на съставките, освен ако той не потърси изрични означения за микробни или растителни ензими или сертификати за кошер и халал, чиито правила строго регулират животинските екстракти и тяхната съвместимост с млечните продукти. Внимателното четене на етикета и познаването на разликата между защитения европейски произход и ферментационните алтернативи позволяват на всеки човек да избира сирената си според собствените си убеждения, хранителни навици и очаквания за яснота.

Няма коментари:
Публикуване на коментар