Мистериозни създания от езерото Марха в Якутия. Заключения от няколко експедиции
Днес ще пътуваме до Якутия, по-специално до района около градското селище Айхал. С население от над 13 000 души, това не е малко селище. Заобиколено е от няколко езера – Оюр-Кюел, Сохсолох, Мутное, Марха – както и от живописната река Окаменелостей, която, разливайки се, създава огромно водно пространство, огромно колкото всяко езеро. Днес ще се интересуваме само от един от тези водни басейни – езерото Марха. Самият водоем е плитък, средно около 3,5 метра, но има вдлъбнатина, която се простира по-дълбоко в земята и съдържа каскада от доста големи подводни пещери. Изследователите не са слизали в пещерите, но използвайки ехолокация и други методи за проучване, са открили, че те се простират на стотици метри в различни посоки. Интересен факт е, че дори и в най-суровата зима, езерото не замръзва до дъното благодарение на тези пещери. Там е скрит термален извор, а температурата на водата в тях е винаги приблизително от 10 до 15 градуса по Целзий, независимо от сезона. Водоемът е богат на риба, осигурявайки изобилна храна за хищниците. Преди основаването на Айхал, местните жители са идвали в тези райони по време на номадски експедиции. Няколко пъти в езерото Марха са били виждани странни същества. Те не плуват в река Марха, която се влива и излиза от езерото, и живеят предимно близо до карстови пещери, като от време на време излизат на повърхността. Според местните жители това се случва най-често в слънчеви дни. Тези същества достигат размер около два метра, но е важно да се разбере, че добрата половина от тялото им е заета от дълга шия, докато другата половина е с форма на бъчва с перки и месеста опашка. Обитателите на езерото Марха много рядко се появяват близо до повърхността и не плуват близо до брега. Следователно, те могат да бъдат видени само от разстояние и то само ако имате голям късмет. Първо се появява малка глава на дълга шия, след това тялото, а в следващия момент то изчезва отново под водата. Местните рибари се опитват да ловят риба в други водни басейни или в реката и ако изобщо стигнат до езерото, плуват на кратко разстояние, за да избегнат едрото същество случайно да преобърне лодката им, когато тя изплува на повърхността. Дълго време изследователите не бяха посещавали това езеро в Якутия. Те смятаха, че това е просто местен фолклор, докато ентусиасти не решиха да отидат през 90-те години на миналия век. Те донесоха със себе си ехолот, авангардно японско устройство по онова време, и решиха да сканират водите на езерото. След като преплуваха езерото няколко пъти, те не забелязаха никакви големи подводни същества. Апаратурата засече или разпръснати цели, или пасажи риби, но не беше засечено нищо по-дълго от метър или повече. Докато събираха багажа си на брега, за да си тръгнат, нещо сиво изплува приблизително по средата на езерото. Остана на повърхността само за няколко секунди и не можаха да го видят подробно, но беше ясно, че нещо необичайно живее в езерото. Ехолотът обаче коварно отказа да разкрие съществото. Следващата експедиция се проведе през 1997 г. Този път те откриха обширна мрежа от наводнени пещери и тунели. Всъщност те съдържаха толкова вода, колкото и останалата част от езерото. А след това имаше и тази термична аномалия. Изглеждаше сякаш необичайни същества са харесали подземните кухини и са живели там, като само от време на време са излизали на повърхността и са влизали в езерото, за да ловуват риба. По време на същата експедиция те успяха да запишат преминаването на две метрови същества на дълбочина 1,7 метра, които се появиха на ехолота като плътна структура, тоест не като разпръснат пасаж от риби. През 2002 г. се проведе друга експедиция до езерото Марха. Този път беше зима. Организаторите правилно заключиха, че ако съществата дишат кислород, ще трябва да излязат на повърхността, за да дишат. Затова направиха дупка в леда, покриха я с отопляема палатка, за да я затоплят, и чакаха. В продължение на пет дни никой не беше забелязан освен няколко риби. Това доведе до заключението, че големи същества не могат да живеят в езерото и че останалото е чиста фантазия. Но какво ще стане, ако тези подземни проходи, зали и тунели съдържат и области на суша с кислород, и предвид относително топлата, благоприятна температура, съществата нямат нужда да се осмеляват да излизат на повърхността на езерото? Криптозоолозите са съгласни с тази гледна точка, вярвайки, че подобни същества обитават не само един воден басейн в Якутия, а много. Езерото Лабинкър е пример. Със сигурност е интересно. Ако има чудовище от Лох Нес в Шотландия, чудовище от Чампи в езерото Шамплейн в Съединените щати или чудовище, наречено Нахуелито, в Науел Уапи в Аржентина, тогава нещо подобно със сигурност би могло да се намери и в руските езера. Дори само защото в страната ни има над 2 милиона езера! Дали да вярваме в това или не, е въпрос на всеки отделен човек. Невъзможно е да ги посетим всички и лично да ги проверим.

Няма коментари:
Публикуване на коментар