ФАТАЛНАТА СЪДБА НА
САМОПРОВЪЗГЛАСИЛИТЕ СЕ БОГОВЕ
( ПО КНИГАТА НА ГЕОРГИЙ СИДОРОВ)
Съвсем неотдавна ние бяхме свидетели на разкриването на някаква тайна сила, която обикновеният човек не вижда; тя е скрита зад пелената на всекидневните събития. Но събитията в Крим накараха тази сила да се прояви с цялата си очевидност. Америка и Евросъюзът, управлявани от нея, нахлуха в сферата на влияние на Русия – Украйна. Тази сила още от времето на Атлантида десетки пъти се опитвала да унищожи потомците на Ориана – Хиперборея, но всеки път получавала достоен отпор. Как се е зародила тази враждебна на земляните сила, кой я управлява, какви са целите й и какво ни очаква в бъдеще – за всичкото това можете да прочетете в тази увлекателна книга.
От издателя
Вие държите в ръцете си една необикновена книга. Тази книга е посвещение. Посвещение в тайната на управлението на историческия процес на Земята. Прочитайки тази книга, вие по-ясно и по-дълбоко ще започнете да разбирате кълбото от исторически и политически събития, които се случват около нас. Вие ще станете по-силни от това, защото „който е предупреден, той е въоръжен“. Авторът просто и ясно показва онази скрита сила, която води много хиляди години война против нас и обяснява нейните изтънчени методи.
Читателят ще види, че събитията в Украйна са пряко продължение на противопоставянето на Хиперборея – Даария, и Атлантида, което започна преди повече от 13 хиляди години. Противникът не се маскира особено; ние пак сме на линията на противопоставянето със Северноатлантическия алианс.
Западът използва същата технология, каквато използва по времето на Втората световна война. Само по официални данни бяха похарчени повече от пет милиарда долара за поддръжката на прозападно ориентираните сили в Украйна. С помощта на тези сили „кукловодите“ се опитват да разпалят кървавия конфликт между братските народи. Америка завършва създаването на огнен кръг около Русия, надявайки се бавно да я задуши в обятията си.
Но дойде времето и Русия, подобно на мечката след дългата зима, се пробужда от сън и започва да предявява своите геополитически права. Но в Русия не е спокойно. Враждебната антируска сила заложи много „мини със забавено действие“ в политическото пространство в нея. Русия днес е подобна на буре с барут и остава само да се подпали фитилът… Тъмните сили подготвиха десетки варианти да взривят целостта й.
Силна и независима Русия не им е нужна. Нито капиталистическа, нито комунистическа, нито демократична… никаква.
Тяхната цел е окончателно да пороби руския народ, да присвои всичките й природни богатства, а живи, както озвучи този факт г-жа Тачър, искат да оставят само 15-20 милиона души – обслужващ персонал.
Г.А. Сидоров, като опитен хирург, разкрива в книгата си застарелите белези на тялото на Русия, борейки се за живота и процъфтяването на всичките без изключение народи, които живеят в Русия. Някои жестоки формулировки са насочени към изкореняването на пороците и недостатъците и служат само на една цел – на пълното укрепване на онези не прости позитивни процеси, които започнаха съвсем неотдавна в Русия. Ние знаем, че книгите на Г.А. Сидоров четат и в апарата на Президента на РФ, и в Държавната дума, и във ФСБ и в други силови ведомства. Надяваме се, че мислите, изказани в тази книга, ще послужат за приемането на последващи мъдри решения, насочени към укрепването на Русия за благото на всичките народи, които живеят в нея.
„Ние вярваме в своето велико предназначение и сияйно величие на Русия и във всичките хора с добра воля в целия свят. „Напред, за нашата победа!“ – Й. В. Сталин.
ФЛОТЪТ НА ДААРИЯ ДА ИЗПЪЛНИ ЗАПОВЕДТА
На древното пристанище са хвърлили котва корабите. Техният старинен облик показва, че са далеч от съвременността. В този план дори светът на Древния Рим изглежда почти съвременен. В морето два кораба вече са готови да отплуват. Техните платна показват маршрута. На стоянката върховният жрец, или управител на страната Даария – Хиперборея, предава свещения ритуален меч на войната в ръцете на флотоводеца. Ще бъде издадена заповед. 33 витязи, капитани на корабите, са замрели в очакването й. Всеки от тях държи в ръката си жезъл – знака на кораба. След командата на флотоводеца капитаните поред доближават до огромния съд със свещената напитка. След като отпиват няколко глътки, те тръгват към корабите си, за да ги изведат в открито море. Ще отплува флотът в далечното море-океан, където царства Атлантида, обявила война на народа на Даария. Флотоводците добре познават това море. Целта им е победа, но рискът е огромен. Всеки от 33-имата богатири са закалени морски вълци, властелини на морските простори и ветрове. Платната на корабите имат явно спомагателна роля, тъй като основата на тягата на тези кораби е съвсем друга. Няколко кораба имат носови украшения във вид на крилат змей – дракон. Те в миналото били кораби на атлантите, но ги взеха като победен трофей даарийците. Корабите са въоръжени с огнемети и обсадни оръдия. Ято лебеди лети в небето. Лебедът винаги се е смятал за олицетворение на северните ширини.
От далечното минало идва гласът на древността под формата на руските и индийските веди, свещени предания и приказки. Те са мост, който свързва миналото и нашето време. Славяните-руси се смятат за арии и са наследници на могъщите даарийци. Ще минат може би поколения, преди пелената на забравата над тези времена да бъде повдигната.
По картината „Флотът на Даария ще изпълни заповедта“, художник В. Иванов, 2006 г.
СТАНСИТЕ НА ЦЗЯН
Книгата на Георгий А. Сидоров „Фаталната съдба на самопровъзгласилите се богове“ посвещава читателя в тайните на управлението на историческия процес на Земята. Целта му е да го накара да разбере възела от исторически и политически събития, които се случват около нас. Сидоров просто и ясно показва тази скрита сила, която води от много хиляди години война срещу човечеството. Какво се случи в Украйна и Крим, защо в Русия е неспокойно, кой се опитва да взриви целостта й? Явно, според Сидоров, силна и независима Русия не е нужна на тази сила, нито капиталистическа, нито комунистическа, нито демократична. Целта на тази сила е да пороби руснаците, да присвои богатствата на страната, а живи, както искаше Тачър, да останат само 15-20 милиона души, които да обслужват нефтените кладенци.
Сидоров пише, че книгата му не е плод на един автор, а на няколко души, които помагали да осмисли материалът, представен в книгата, но предпочели да останат в сянка.
Днешните либерал-демократи, пише Сидоров, с упоритостта на маниаци ругаят и проклинат Сталин и забравят да запознаят обществото с нивото на знанията му. Както е известно, Сталин надигра своите опоненти. Макар и в сянка, занимавайки се с рутинна кадрова работа, той за кратък период от време изтласка от управлението на страната Троцки, Зиновиев, Каменев и други партийни лидери и чуждородци и застана начело на държавата. От този момент Сталин поема курса към построяването на комунистическото общество от нов тип. Сидоров задава въпроса откъде Сталин, човек който имал грузински произход, е имал такива знания, които му позволиха не само да победи вкусилите властта високопосветени масони, но и да обърне страната в посока възраждането на Златния век?
Според Сидоров Сталин е прочел от кора до кора най-древната и загадъчна книга в цялата история на човечеството – „Стансите на Цзян“. За пръв път за нея споменава гръцкият философ и маг Аполоний Тиански от 1 век от н.е. Този човек пътешествал из Индия, видял „Стансите на Цзян“ в един от храмовете. Той се заинтересувал от тази книга и индийските жреци любезно му предложили да я прочете. Когато я прочел, Аполоний се родил отново. Той разбрал произхода на тайните процеси на Земята, но когато се върнал в родината си, Тиански загинал при загадъчни обстоятелства. Същото се случило и с други търсачи на древната мъдрост, които се докоснали до тази книга. В „Стансите“ е разкрита тайната на нашата следпотопна цивилизация. „Станси“ означава „спирка“ на древния праезик, или пракрит; от нея произлиза днешната дума „станция“. А „цзян“ е променена дума от „изъян“ или „порок. Днешните хора, твърди Сидоров, не трябва да познават действието на скритите в обществото сили, които трябва да предизвикат самоунищожението им. Очевидно в книгата „Краят на човешкото общество заради скрития в него порок“ – така се превежда заглавието на манускрипта. В индийските библиотеки в храмовете „Стансите“ не могат да бъдат намерени. Истинският оригинал крият посветените и най-вероятно се намира в едно от тайните хранилища в Хималаите.
Какво е написано в тайнствената книга за гибелта на следпотопното човечество, знаят малко хора, онези, които са задействали на Земята деструктивния процес и успешно го управляват.
Тази тайнствена книга попаднала в ръцете на Сталин. Благодарение на нея той разбрал какво очаква човечеството в бъдеще. Според Сидоров му помогнал т.нар. Черен орден, създаден, за да скрие от човечеството тайната гибел на древната цивилизация. Главната му цел е херметизацията на Земята за древното знание. Създали го наречените от Сидоров нехора, или допотопни илюминати, защото се появили на земята преди десетки хиляди години. Днес се наричат „хибридни анунаки“. Тези демони управляват Земята и икономиката, и политиката, и науката. Сталин неведнъж и не два успял да ги постави в безизходно положение. Това се случило благодарение на древното тайно знание и не само на книгата предупреждение, но и на други източници.
Проектът на Блаватска и теософското общество – проект на илюминатите
За какво било създадено теософското общество? За да се установи контрол над разпространението на знанията за загиналата цивилизация. На неговата база последователите на Блаватска и Рьорих предприемат опит да създадат на Земята още едно подобие на религия, единна за цивилизования свят. Създаването на единна религия е един от пътищата за контрол на съзнанието. За да осъществят проекта си, те подбрали подходящите за тази цел хора и им дали възможност да се докоснат до древното знание.
Дейците на Черния орден разбирали, че руските влъхли, индуските брахмани и будистките жреци пазели много книги с древни тайни знания и има възможност те да бъдат присвоени. Тази задача била възложена на Елена Блаватска.
В Египет тя срещнала един маг, който „по звездите“ определил, че „момичето от Русия“ има специално предназначение. В един разговор магът й споменал за забранената книга „Стансите на Цзян“; естествено, Блаватска поискала да я види. Незнайно защо тя тръгнала към Лондон, а не на Изток, в щабквартирата на европейските илюминати. Там я чакал странният Кут Хуми Ланг Синг, който въвел Блаватска в тайното окултно общество, свързано със специалните служби. От този индус тя научила къде да търси заветната книга и какво трябва да направи, за да я получи.
През 1852 г. Блаватска била на гости у брахманите в Индия. Както се оказало, подготовката на Блаватска се оказала безупречна – в храмовете на Индия я приели като своя. Никой не отказал да й покаже „Стансите“. Тя получила заветния манускрипт за една година, след това трябвало да я върне в храма. Но защо брахманите й я поверили, с какво ги предразположила. Вероятно със знанията и тънкото си лицемерие. Брахманите не се сетили, че били измамени. След като получила книгата, Блаватска заминала в Лондон при своите покровители. Там тя сложила манускрипта в сейфа в банка на Ротшилд и се заела да го преведе на английски.
Тя се справила с превода за 6,5 месеца; след това отново заминала в Индия, но не да върне книгата в храма, а за да се срещне с наставника на една от школите по раджа-йога. Този път я интересувал въпросът за безсмъртието, но там я посрещнали хладно, нищо не получила нито от жреците, нито от йогите. Блаватска се върнала в Лондон. По обратния път корабът, на който плувала, през нощта бил взривен. Загинал почти целият екипаж и много пътници, но Блаватска оцеляла Възможно е Блаватска да е била тяхната цел. Тя се опитала да нанесе ответен удар. Върнала се в Лондон и решила да свика пресконференция, посветена на „Стансите“. На нея тя искала да разкаже, че написаното в книгата трябва да стигне до хората. Очевидно Блаватска не разбирала ролята си. Струвало й се, че книгата умишлено се крие. Книгата обаче изчезнала от сейфа на банката. Изчезнал и преводът й, който тя криела в сейфа на хотела. Впоследствие в ръцете на лондонските й покровители се оказал само преводът на „Стансите“?. Оригиналът, който се изпарил от сейфа на банката на Ротшилд, изчезнал. Открит е в Русия, но не в масонско хранилище или в частна библиотека, а другаде. Сидоров твърди, че няма право да съобщава къде се намира книгата сега. Според него в Индия знаят, че тя се е върнала в родината си – Русия, защото се смята, че е написана от руското жречество.
Никой не знае кога Сталин получил „Стансите“, не само в оригинал, но и на съвременен руски език. Вероятно това се случило по времето на заточението му в Солвичегодск, може да е било и по-късно. Сидоров смята, че Сталин може би е изучавал тайнствения манускрипт по времето на четиригодишното си пребиваване на Курейка. От заточенията Сталин успявал да избяга, а и му помагали. Смята се, че от Туруханското заточение Йосиф Висарионович се върнал друг човек. По знанията си за случващото се в света той превъзхождал всеки друг от обкръжението си, включително и високопосветените масони – Троцки, Каменев, Зиновиев и др. Съдейки по поведението на Сталин, той знаел кой управлява масонското задкулисие и каква е целта на този враг на руския народ. Затова той винаги бил с една крачка пред своите изтънчени противници. Този гений дълго време внимателно криел намеренията си и сблъсквайки борбата за власт на различни масонски групировки, бавно, но сигурно доближавал до заветната цел. Не бива обаче да се смята, че главната мечта на Сталин била властта заради самата власт. Целта на живота му било съвсем друго: очистването на руското общество от всичките масонски и други деструкторски организации и възраждане не само на Съветския съюз, но и в целия свят, на епохата на Златния век.
Не само за мрежата от тайни общества и за тяхното влияние върху обществото научил Сталин от „Стансите“; той научил много и за оръжието на бъдещето, защото в манускрипта някои негови видове били описани много подробно. Например ядреното, йоносферното, генетичното и психотронното. Сталин нямал доверие на генетиците и опитите им. Той заповядал да бъде унищожена лабораторията на Глеб Бокий, който заедно със заместника си А. Барченко се занимавал с разработването на психотронно оръжие. Въпросът е за кого било разработено то? Оказало се за управлението на руския народ. Йосиф Висарионович го разбрал и навреме спрял тази престъпна дейност. Когато намекнали на Сталин, че е успешно изпробвана атомна бомба, той не се учудил, просто отбелязал в себе си, че всичко се случва така, както е написано в „Стансите“. По цялото поведение и политика на Сталин личи, че той познавал тази древна книга. Зашеметяващи са гигантските знания на вожда на всичките народи, особено за структурата и могъществото на тайните общества, за техните възможности и слаби места, от които той неведнъж се възползвал. Онези, които познавали Сталин, го смятали за пророк. На практика нямало с какво да бъде изненадан, нито в областта на авиацията, нито в областта на танкостроенето, нито в областта на религията и окултизма. Онези, които често общували с него, казвали, че Сталин знае буквално всичко, че той може, ако е необходимо, дори да чете човешките мисли.
Храмът на Амон, скрит зад маската на християнството
Сталин е знаел, че тайните общества управляват съвременния свят. Но той знаел много повече и за тяхната невидима част и това личи от разговора му с маршала от артилерията Н. Н. Воронов, проведен през зимата на 1944 г.
Когато маршалът влязъл в кабинета на Сталин, той седял и рисувал върху хартия артилерийски снаряд…
„Сталин се здрависа с мене, показа ми рисунката си и попита какъв е нарисуваният снаряд. Аз разгледах изображението и казах, че според мен на листа е нарисуван бронебоен снаряд с алуминиевия или железния калпак на адмирал Макаров. Като чу отговора ми, върховният внимателно и с интерес ме погледна и след това каза:
– Вие определихте вярно, другарю Воронов, този снаряд е наистина бронебоен. Но аз не исках да проверявам вашата ерудиция. Тук става дума за друго. Вижте бронята пред снаряда – и Сталин с две движения на молива нарисува схемата на дебелата бронирана плоча. – Сега аз ще ви разкажа как снарядът ще я пробива – продължи Йосиф Висарионович. – А вие, ако сбъркам, ще ме поправите.
Аз не разбирах за какво става дума, но кимнах.
– Снарядът попада в бронята, така ли е? – Сталин показа на рисунката. – Какво се деформира у него? Алуминиевият калпак. По времето на удара той е своеобразна смазка за снаряда. Така ли е?
Не знаех накъде клони Й. Висарионович, но отново кимнах.
– Благодарение на алуминиевата смазка снарядът пробива бронята и се взривява под нея? Не греша ли?
– Не.- погледнах го аз.
– Именно за сметка на алуминиевия капак снарядът преодолява бронята.
Йосиф Висарионович, замислен, гледаше някъде над мене…
– Знаете ли, другарю Воронов, – премести той погледа си върху мене – какво виждам под алуминиевия калпак?
– Какво? – поинтересувах се аз.
– Ролята на християнската религия.
– Какво? Какво общо има тук християнството?
– Това е за сравнение – започна да пълни лулата си с тютюн Сталин. – И се отнася не само до нашето православие, колкото до католицизма.
– Но ако алуминиевият калпак е само католическата…-
– Изцяло цялата християнска религиозна концепция! – прекъсна ме Сталин. – Католицизмът трябва да се разглежда като частен случай и се отнася само до Ватикана.
– Но тогава какво представлява самият снаряд? – погледнах аз Сталин.
– Той пробива бронята и се взривява под нея? – запали лулата си Йосиф Висарионович.
Няколко минути в кабинета на Върховния цареше мълчание. Аз разбрах, че Сталин няма да ми отговори. Той искаше аз сам да се сетя. Но в този момент не знаех какво да мисля. Винаги ми се струваше, че религията е едно от най-мощните въздействия върху психиката на хората. Но тя, от разсъжденията на Сталин, се оказа смазка за нещо по-зловещо.
Какво точно искаше да ми каже той – въртеше се мисълта в главата ми.
Йосиф Висарионович пренесе разговора на друга тема… Но зад думите му беше скрита една от най-сериозните тайни в последните хилядолетия.
Каква е тази тайна?
Не е трудно да се досетим, че тя се отнася до произхода на християнската цивилизация. Нека да си спомним, че Сталин е учил в духовна семинария, следователно нелошо е познавал юдеизма и покълналата от него нова световна религия. Хората, които познават Стария и Новия завет, са много на земята, но те не се замислят за сакралната същност на християнството. Сталин е знаел още нещо, възприето от неговите учители, но е възможно да го е прочел и от древните тайни книги. Очевидно той е знаел кой навремето е създал юдеизма, откъде са корените му и най-главното защо е създаден. Ако лидерът на евреите Мойсей и брат му Арон са жреци на Амон, което се проследява от тяхното отношение към фараона и неговото жречество, много истини се изясняват. В момента, когато евреите напуснали Египет, жреците на Амон били изтласкани от управлението на страната от жреците на Ра, от град Ану или Хелиопол. Следва да се обърне внимание, че някой, занимавайки се с историята на Египет, е скрил истинското име на града, където се намирал централният храм на Амон. В учебниците по история той се нарича Тива, но то не е египетско име, а е индоевропейско или по-скоро финикийско име. Гръцката Тива е основана от преселници от Сидон – една от столиците на Финикия. Как се наричала Тива в Египет? Оказва се, че името на града е Ау-Сет, или „град на Бога на разрушението и пустинята“. Следователно Амон и Сет са едно и също лице. Както е известно, името на Сатаната произлязло от името „Сет“. Това е очевидно, затова не се изисква доказателство. Ако Сет е едновременно Сатаната и Амон, а жреците на Амон са изобретили юдеизма, много неща отиват на местата си. Ето откъде идва ненавистта към човечеството на вехтозаветния Йехова.
Дали само за юдосатанизма е мислел Сталин, разсъждавайки, че християнството в нашата епоха е прикритие и проводник на нещо по-страшно. Какво е имал предвид вождът на възродена Русия? Навярно бурната дейност на прикритите с християнска маска жреци на Амон, или Сет. Тиванският храм е безсмъртен и днес не е изчезнал, просто е променил адреса си.
Както е известно, юдеите се управляват от равините. Определен клан хора от рода на Левий се отделили и издигнали над еврейството от жреците на Амон. Равините в момента са управляеми от потомците на тиванското жречество, по-точно от съвременните жреци на Амон-Сет. Но веднага възниква въпросът къде се крие този център на световния сатанизъм? Според някои данни преди много хилядолетия той се намирал в столицата на Юдея Йерусалим. По заповед на император Тит този разсадник на злото, храмът на Яхве-Сет, бил разрушен до основи. Но тази информация е за лековерните… Йерусалимският храм винаги е бил лъжлива цел, в която се къпели римляните. Всъщност жреците на Амон, напуснали Ау-Сет, създали свой храм, първо в Тир, след това се местел. От Картаген те контролирали Гърция, по-късно – и Македония. От Картаген жреците на Сет управлявали походите към бреговете на Инд на Александър Велики. А когато македонският цар и пълководец разбрал, че го манипулират, веднага го отстранили. Жреците на Сет научили древните римляни на египетския военен строй и на желязна дисциплина, благодарение на която впоследствие възникнал Рим, за да може в Западна Европа да се възроди втората Атлантида, която да бъде хвърлена против великата Северна империя.
На читателя вероятно е ясно защо между Рим и Картаген започнали жестоки войни и защо завършили с победата на Рим, а не на Картаген. Всичко е просто: жреците на Сет нямали нужда от безлюдните африкански пустини и степи, а от влажните умерени простори в Европа. Къде свили гнездото си жреците на Сет-Амон в Рим? Естествено, в храма на Юпитер, защото върховният бог оглавявал пантеона на всичките римски Богове. От него тръгнало управлението на италийския пантеон. И в това време се подготвял християнският проект, който бил нужен на езическото жречество за неговата сигурност, но за това знаели само високопоставените масони. Първите европейски християни изпитвали притеснения от страната на властите, но не и от страната на жреците от езическия пантеон.
Заменяйки римското езичество с християнството, жреците на Амон-Сет възраждат тиванския храм под сянката на централната християнска твърдина. Така възниква известният на света Ватикан. Така се наричал един от езическите римски богове, покровител на новородените. Смисълът е напълно ясен – символично младенецът може да бъде само възроденият в Европа храм на Сет-Амон. А богът Ватикан е негов покровител и охранител. Така с времето под покрива на храма на Свети Петър започнал своята тайна дейност възкръсналият от пепелта храм на Амон-Сет. Християнството се превърнало в неговата идеологическа видима обвивка, благодарение на която жреците на Сет-Амон, след няколко века, проникнали във всичките ъгълчета на средновековния свят. Те създали престъпна идеология за всеобщо равенство и несъпротивление на злото, учението, което твърди, че всяка власт е от Бога, което от хиляди години е мощно оръжие за насилие в ръцете на онези, които го създадоха.
…
В Западна Европа католиците и протестантите отлично познават Новия Завет, но не им идва на ум, че на практика учението на Христос до крайност е извратено. Християнството е нещо по-зловещо, много кръвожадно и жестоко. Хората нито на Запад, нито на Изток се замислят защо е прието да се нарича християнство онова, което Исус винаги е отричал и смятал за сатанизъм. Имаме съвършено друго учение, насочено към унищожаване на човека като вид. В някои християнски трактати е написано, че огньовете на инквизицията спасили Европа от юдейския безпредел. Инквизицията понякога изгаряла, за да присвоят богатствата им. Но кой стоял зад това? Онези, за които този нещастен народ е просто „разходен материал“. Защо да се съжалява онзи, на който навремето е било дадено знанието как да използва лихвения процент, за да се обогати? За всичко трябва да се плаща. Ако евреинът не се сеща за какво е създаден и каква роля трябва да играе, нека да плаща с живота си. Затова не бива да се обвинява Светата инквизиция; тя защитавала интересите на църквата и християнството; инквизицията и други силови структури на църквата винаги преследвала интересите на скрития от чужди очи храм на Сет- Амон.
Каква е връзката на Ватикана със световния юдеизъм и мощния конгломерат от тайни общества
Скритият в дълбините на Ватикана храм на Сет-Амон, от началото на възникването си и до нашето време, е таен вдъхновител и наблюдател на цялото европейско масонство. Някои християнски автори се опитват да ни внушат, че масоните са продължение на делото на тамплиерите, но това далеч не е така. Ако тамплиерите имаха своята политика в контекста на храма на Амон и досега щяха да съществуват, но те са отстранени от пътя като конкуренти. Храмовниците се опитвали да се възползват от полученото от тях в Йерусалим тайно знание. В частност поискали да създадат в Евразия единна, построена на лихвения процент кредитно-финансова система; дейността на тамплиерите била прикрита успешно от действащата преди тях мрежа от тайни общества, но до 15 век никой не ги наричал масони. Не е трудно това да се докаже, а е достатъчно и да си спомним дейността на жреците на Амон в съхраняването на древното тайно знание. Ранните християни от всичките книги признавали една Библия. Не ги интересували манускриптите на езичниците. Но езическите знания под формата на хиляди книги, пергаменти и папируси някой започнал да складира в хранилищата на Ватикана. Пита се – за кого, ако се знае, че християните не четели тези книги. Отговорът се налага от само себе си – за информационното обезпечаване на тайните общества. Получава се странната картина – от една страна, имаме видима част на спектъра – католическите свещеници с маниакална упоритост преследват масоните, с огън и меч изтръгват от обществото тяхната сатанинска зараза, а от друга – обратното, висшите йерарси на католическата църква правят всичко възможно за създаването и укрепването не само на европейските масонски ложи, но и на азиатските. Малко е известно, че от недрата на Ватикана в масонските ложи се доставя нужната на тайните общества литература, която се превежда от специално занимаващи се с това свети отци. Затова е ясно къде се намира мозъчният координационен център на световното масонство – зад стените на събора на Свети Петър, в неговата гигантска подземна зала.
Ето защо за Сталин ролята на християнството се заключавала в прокарването на зловещата енергия на разрушението в обществото. Откъде е почерпил съветският лидер знанията за истинската същност на католицизма и за цялото християнство, остава загадка. Но фактът е факт. Сталин знаел с кого си има работа и кой е врагът на човечеството. Той вероятно е бил наясно кой управлява храма на Сет-Амон. Затова не го зарадвали събитията през 1933 г. в Германия; той не споделил възторга на Ворошилов, Будьони и други съветски управленци, когато му казали, че в Германия започнали репресии срещу евреи. Защото Сталин познавал същността на сатанинския проект. В разговорите за събитията, които се случват в Германия, Сталин винаги питал своите опоненти – откъде взема Хитлер огромните средства за реформи и превъоръжаване. Никой, естествено, не можел да отговори на този въпрос, но Сталин бил наясно, че парите в Хитлерова Германия идвали от касите на еврейски транснационални банки. Тогава, в началото на 40-те години, само Каганович и Сталин се досещали за това, защото и двамата били високопосветени хора. Каганович навремето преминал масонска специална школа за посветени, а Сталин изучил от кора до кора не само прочутите „Станси на Цзян“, но и други древни ръкописи.
