КАК НИ СЛЕДЯТ ЧРЕЗ  ТЕЛЕФОНИТЕ НИ И ДРУГАТА ДНЕШНА МОДЕРНА ТЕХНИКА

Има нещо много гнило в телефоните ни

Много гнило. Те се държат странно, разбъркват данни, губят обхват, включват следене по ЖПС, след като изрично е изключен и т.н. Много странни ъпдейти със задна дата.

Телефоните най-нагло ни показват че ни слушат, докладват, показвайки реклами за неща, за които само сме споменали. А новото в тях е, че дори сме помислили за нещо.

Всичко се пази за всеки от нас. Локация, снимки, чернови, съобщения, посещения на сайт, видеа. От 50 до 100 ГБ данни има във вашия профил в Гугъл само. Данни за целият ви живот от 10+ години насам. Нима плащате за такъв архив, нима го искате?

Това еархив, който може официално да изтеглите. Вероятно има и неофициален. Всички изтрити снимки и записи, документи... не са изтрити, теса в архива. Всички пароли, покупки, поръчки.

От тази година по света, данъчните служби ще имат достъп до всичките ви покупли, поръчки, продажби по базари.

ФБ, Гугъл, Вайбър - те ни архивират постоянно. И несамо те, а още дузина приложения.

За нас всичко е безплатно, но някой плаща на тях. Освен, ако не са вярни конспиративните теории.

Слушат ни, гледат, сканират пръстовият отпечатък, знаят всичките ни тайни, всички връзки, работа, бизнес, мечти, драми, страсти, политически възгледи.

Задължават ни да имаме смартфон, примерно банките, които ни налагат приложения за банкиране. Парите от реални, станаха виртуални, не физически. А хорат аса зависими от парите. Никога продажбата на свобода срещу хартийки не е била като сега.

В името на комуникация, ни следат, докладват, контролират. Контролът е уж непряк, но нима паритени по сметка нее нещо пряко?

5Джи е революция в следенето. Това не е технология за нас, а от нас. По-бързо, по-често докладване какво правим, какво мислим.

Всевиждащото око на глобалният изкуствен интелект.

За да се спасим от това е достатъчно да имаме базов смартфон, понякога да го обвивем в алуминиево фолио, камеритеда са облепени със скоч. Много се пазете от смартфони, на които не може да се маха батерията.

Толкова сме зависими от телефоните, че престанахме да сме човеци. Баба ви цял живот смартфон е имала.

Какво ви дава, носи чак толкова телефона? Длъжни ли сме по закон телефон да имаме? Ако нямаме, нищо не можем да купим в тези времена на пландемия. Неможем и в ОЛХ да продадем нищо без телефона, по който да ни индетифицират.

А вече няма анонимни СИМ карти, всичко е в регистър.

Робът трябва да се радва на оковите си. За тъпитее лесно да се радват, тяхната е лесна.

Искате яки снимки? И най-долнопробният фотоапарат с един инч матрица, да не говорим за по-големи е класи над най-модерната камера с смартфон.

Интернет и работа? Лаптоп, да не говорим за настолен компютър са стотици пъти по-мощни от смартфон, много по-удобни за работа.

Мобилност? Каква мобилност във време на изолация, бре? Ексел таблици от Малдивите ли?

Ахааа! Задължиха ни и работа, и училище, университет през телефона... вече всичко записват, архивират. Не сме хора, а виртуални проекции на биороботи.

Интернетът у дома, през рутър е контролиран от нас или поне е лесен за контрол, чрез линукс сървър с ВПН например. Но всичко през мобилния интернет, не е под наш контрол.

Америка са много напред. Избраха си президент напълно виртуално, без физически хора, без реални гласоподаватели, а цирка с коронацията бе дигитален и на запис. След като президент подменят, какво остава за нас?

Бяхме ли живи, преди да се появят смартфоните? Бяхме ли хора? По-бедни ли бяхме? По-малко здрави?

Това е самата истина вече всяка нова и модерна техника е средство за следене и подслушване. Чували сте за умните градове вече ще има умни, коли, и домове.Да вкарат чрез новите джаджи в домовете ни по напреднала технология която да ни наблюдава и подслушва. Дори съм чувал че имат технология която може и мислите ви да прочете като стойте пред компютъра или гледате телевизия.Всеки нов автомобил може да бъде контролиран от службите като му хакнат електрониката и да забият колата в някое дърво има изказвания че така убили Пол Уокър а след това взривили колата му чрез Дрон.Следващата стъпка технологиите са холограмите но те отдавна са създадени и не нужно да се чака още 20 години да ги подобрят всичко го има вече но постепенно го внедряват в нашия свят но в опасни влияния.Може да те облъчат чрез компютър и друга техника подобие психотронно оръжие да усетиш в дома си , че често се разболяваш, и си в депресия постоянно имаш мисли че живота ти е без смислен и живееш в страх и решението самоубиство. Но това не са ваши мисли някои чрез команди ви внушава тея мисли. Чувате че ви обиждат че сте паразит. Това са службите които мачкат и следят особено будните души и те им съсипват целия живот.Сега почнаха излизат все по нови модерни телефони и таблети с термо камери и виртуална реалност вие си правите видиа на дома си снимате се но тея снимки къде отиват.Помните имаше една игра виртуална на Покемон как се появят в телефона това което заснемате някакъв си Покемон и ги дирите. Оказа се че тая игра е дело на ЦРУ да ви следи и събира данните ви.Сета тея нови модерни телефони и таблети има пак игри с виртуална реалност и вие си играете пред вас има лъв или Покемон като зяпате телефона или таблета.А ЦРУ знае къде сте и те гледат чрез камерата или монитора на таблета например какво снимате дори имаше нещо подобие игра пак виртуална снимате си дома сменяте мебелите как би изглеждал новата мебел дома ви , ами вие снимате така дома си какво имате.Сега излезна новия таблет iPad Pro 11 2020 - https://www.youtube.com/watch?v=6dErJ-H9zhU&t=1s  

Които струва на българския пазар към 2 - 3 бона в него има различни екстри и игри по голяма камера и особено виртуални игри ония ЦРУ по добре дави наблюдават .Техниката отдавна деградира старите лаптопи дори бяха много по здрави и добри от днешната търговска пласмаса със слаби характеристики пълно менте е днешната техника. Изглежда ти хубава и лъскава на по висока цена но слаба и след не повече година може да се развали.Всяка нова техника е средство да ни следят.

 В голямо ново проучване служителите потвърждават ужасните заплахи на 5G за човешкото здраве и планетата

Комисията на Ню Хемпшир за въздействието върху околната среда и здравето на 5G технологията изслуша мненията на 13 експерти по епидемиология, професионално здраве, токсикология, физика и инженерство, както и един експерт по безжични комуникации. Всички, освен индустрията, се съгласиха, че радиочестотното излъчване от безжични устройства засяга хора, животни, насекоми и растения.

- Последните данни от законодателната комисия на Ню Хемпшир потвърждават, че безжичните технологии имат значително отрицателно въздействие върху хората, животните, насекомите и растенията.

- В битката за супер бързи интернет скорости и свързаност експертите сравняват пускането на 5G с лъжа от тютюневата и петролната индустрия.

- Структурата, необходима за поддържане на 5G, ще постави клетъчни антенни портове близо до дома и работното ви място, което може да доведе до тревожност, депресия и болест на Алцхаймер.

- Важно е да се включите в предотвратяването на приемането на 5G, като се свържете с местните законодателни органи и подпишете местни петиции. Опитайте се да предприемете стъпки в дома си, за да намалите експозицията си.

По време на покритието на пандемията COVID-19, ултра бърза 5G безжична мрежа се разгръща незабелязано от обществеността.

След приемането на Закона за Ню Хемпшир 522 беше сформирана законодателната комисия на щата Ню Хемпшир, за да проучи въздействието на 5G технологията върху околната среда и здравето. Комисията беше призована да „проучи въздействието върху околната среда и здравето на 5G безжичната технология през 2019 г.“.

Комисията се състоеше от 13 членове, чийто опит включваше епидемиология, професионално здраве, токсикология, физика, електромагнитно инженерство и представител от безжичната индустрия. Според мрежата за безопасност на EMF комисията е била помолена да отговори на осем чувствителни въпроса, включително:

Защо хиляди рецензирани изследвания на радиочестоти (RF), които показват широк спектър от здравни последици, включително увреждане на ДНК, мозъчни и сърдечни тумори, безплодие и много други заболявания, са били игнорирани от FCC.

- Защо насоките на FCC не вземат предвид здравните ефекти на безжичните технологии.

- Защо ограниченията на FCC RF са 100 пъти по-високи от другите страни.

- Защо FCC пренебрегва класификацията на Световната здравна организация за безжични комуникации като възможен канцероген.

- Защо, когато водещите световни учени подписаха апел за защита на общественото здраве от безжична радиация, нищо не беше направено.

Панелът изслуша мненията на експерти и в крайна сметка всички, освен представителя на телекомуникационните компании, признаха, че радиочестотното излъчване, излъчвано от безжични устройства, засяга хора, животни, насекоми и растения. Комисията написа:

„Има все повече доказателства, че увреждането на ДНК може да възникне от радиация извън йонизиращата част на спектъра. Комисията се вслуша в аргументите от двете страни на този въпрос и мнозина сега казват, че има резултати, показващи биологични ефекти в този диапазон. Този аргумент се засилва, тъй като се използват милиметрови вълни в микровълновия диапазон. "

Първата им препоръка беше "да се преразгледат независимо настоящите радиочестотни стандарти за електромагнитно излъчване в обхвата от 300 MHz до 300 GHz", за да се оценят рисковете за здравето, свързани с клетъчните комуникации.

Останалите препоръки включват тези, които биха намалили излагането на хората на 5G мрежи и биха повишили обществената информираност за тяхното въздействие.

Включен е по-кратък доклад на малцинството, написан от представител на бизнеса и индустрията и представител на телекомуникациите, който не се съгласи с повечето експерти.

EMF Safety Net пише: „Този ​​доклад на малцинството отразява езика на телекомуникационната индустрия и разкрива плановете им да игнорират науката и да продължават да заблуждават обществеността“.

По почти същия начин тютюневата индустрия убеждава обществеността, че пушенето не е опасно, точно както телекомуникационната индустрия продава на хората скорост, а не безопасност. В интервюто, цитирано по-горе за Greater Earth Media, ИТ специалистът Джон Хъмфри направи очевидно сравнение на действията на телекомуникационната, тютюневата и оловната газова индустрия, като заяви:

„Така че те знаят, че технологията е опасна и затова просто се опитват да извлекат възможно най-много от нея, преди най-накрая да бъдат изправени пред съда. За съжаление сме виждали всичко това и преди.

„Видяхме го с тютюн, видяхме го и в други области и във всеки отделен случай големите корпорации правеха това, което винаги правят - лъжеха, а след това плащаха на политици, плащаха на учени, караха хората да мълчат и да ги дискредитират и за съжаление , те се измъкнаха с много и ние трябва да сме сигурни, че това няма да се случи с 5G. "

Обещанието е, че скоростите ще бъдат 10 до 100 пъти по-бързи от 4G, който работи предимно на честотна лента на милиметър вълни (MMW). Според автора на EMF Лойд Бърел, сигналите вероятно ще бъдат по-слаби, тъй като дължините на вълните не проникват в сградите и са склонни да бъдат уловени от дъжд и растения. За конфигуриране 5G мрежата ще използва:

„... По-малки клетъчни станции (и технология за формиране на лъчи), които кодират / дешифрират и препращат пакети с данни по пътя без намеса обратно към нас. Това може да означава да имате безжични антени на всеки фонарен стълб, стълб, дом или офис във всички области, градове. "

Това ще изисква нова инфраструктура, където 5G клетъчни станции ще бъдат инсталирани на съществуващи структури като електрически стълбове. По време на изслушване по темата в американския сенат, попитани за проучвания за безопасност в тези малки клетъчни станции, представители на индустрията казаха, че не са знаели за съществуването на такива изследвания.

Това накара сенатор Ричард Блументал, Кънектикът, да каже: „Значи наистина няма изследвания. Изглежда тук летим на сляпо. " Статия, публикувана в Scientific American от д-р Джоел М. Московиц, директор на Центъра за семейно и обществено здраве в UC Berkeley School of Public Health, подчерта друг проблем:

„5G няма да замени 4G; той ще придружава 4G в близко бъдеще и вероятно в дългосрочен план. Ако има синергични ефекти от едновременното излагане на множество видове RFR, общият ни риск от увреждане от RFR може да се увеличи значително. Ракът не е единственият риск, тъй като има достатъчно доказателства, че RFR причинява неврологични увреждания и репродуктивни увреждания, вероятно поради оксидативен стрес. "

Източник: https://earth-chronicles.ru/news/2021-01-19-147634

 Космическо разкритие - 12: Аватарска технология

Интервюто на Емери Смит с Ранди Крамер

Е.С. : Днес по програмата за космическо разкриване Ранди Крамер е с нас. Ранди споделя опита си с SSP, наречен Earth Defense Force . Ранди, добре дошъл в програмата.

Р.К. : Благодаря за поканата. Чудесно е да си тук.

Е.С. : Въз основа на вашия опит в службата в Силите за отбрана на Земята , какво представляват аватарите и как ги опознахте?

Р.К. : По същество аватарът е подобен на аватара от филма. Това е дистанционно управляван (дистанционно управляван) дрон. Ако исках да предложа най-простото обяснение, ето го: ако отида в магазина и си купя дрон, имам контролен механизъм. Имам дрон, който управлявам дистанционно. В този случай говорим за факта, че самият дрон е биологична мембрана с контролен механизъм в мозъка. Контролният механизъм изпраща същите сигнали от мозъка ми към мозъка на дрона. Контролен механизъм, дистанционното управление е мозъкът ми в режим на контрол. Той изпраща сигнал към мозъчния интерфейс на компютъра, който контролира биологичния дрон по същия начин, по който управлявам собственото си тяло.

Е.С. : Колко време отнема да се отглеждат такива търтеи?

Р.К. : Всичко зависи ... Доколкото разбирам, повечето клонинги или биологични търтеи могат да се отглеждат в ускорен процес, който може да отнеме по-малко от 72 часа.

Е.С. : Имате ли усещането за аватар? Например, ако аватар си счупи крака, ще почувствате ли болка?

Р.К. : Да, това е двупосочно сетивно изживяване. Това означава, че изпитвам всички усещания на дрон. Ако дронът се нарани, блъсне или изгори, аз се чувствам по същия начин. Ако костта му се счупи, мога да го усетя. Наистина нищо не се случва с физическото ми тяло, но усещам всичко. Да, ще усетя болка.

Е.С. : Въз основа на информацията, събрана в проектите и това, което ми беше казано, това не е честота на видимост. По някакъв начин всичко се случва в инфрапространството, където съобщенията и комуникацията ... Кажете ми, връзка на съзнанието ли е или повече връзка на електрически честоти?

Р.К. : Технологичен. Церебралният интерфейс е хардуер. Доколкото разбирам, той използва подчестота на електромагнитните полета или това, което често се нарича честота на подпространството. Тоест мозъчният   интерфейс не използва това, което обикновено смятаме за обичайния електромагнитен спектър, а сигнал, който, да, може да бъде предаден на стотици или дори хиляди километри. Може да сте на борда на космически кораб, в орбита и да управлявате дистанционно биологичен дрон на повърхността на планетата под вас.

Е.С. : Бихте ли могли да контролирате повече от един безпилотен самолет едновременно?

Р.К. О: Лично аз никога не съм правил това, но знам за присъствието на извънземни, които използват тази технология и имат способността и силата на мозъка да контролират много дронове едновременно. Например, видяхме технологията, използвана от Zetas. Често, когато идват на гости или извличат някого или отвличат някого, те не са задължително физически присъстващи. Те управляват дистанционно биологичен дрон и в някои случаи са в състояние да контролират 5 или 6 търтея едновременно чрез едно мозъчно съзнание.

Е.С. : Имат ли дроновете на Аватар централна нервна система? Храносмилателната система? Трябва ли да ядете, когато сте в тези аватари? Каква е продължителността на живота на тялото?

Р.К. : По принцип аватарите са клонинги, така че те имат всяка биологична, невробиологична функция, която имат нормалните живи организми от тези видове. Така че отговорът е да. Централна нервна система, органи, храносмилателна система. Трябва да останете хидратирани. Трябва да консумирате протеин или храна, в зависимост от това колко дълго сте далеч или колко дълго ще продължи вашата мисия. Ето защо, повтарям, отговорът е да. Аватарите са като тяло, което трябва да поддържате.

Е.С. : Също така чух, че понякога, когато дронът бъде убит и се върнете в тялото си, имате дефицит на паметта; помните само 20% или 30% от случилото се. Понякога дори не си спомняте самата мисия. Това е вярно?

Р.К. : Е, има буфер. Интересно е, че сте повдигнали този въпрос. В мозъчния интерфейс има буфер. Следователно всичко, което се случва в мозъка на дрона, се съхранява локално в дрона и след това се предава на тялото ви, ако потокът от информация има допустимата честотна лента, за да може да го направи. Следователно е възможно да повредите тялото на аватара и да се върнете в собственото му тяло, преди буферът да има шанса да зареди информация обратно в тялото ви. Може да усетите някои пропуски в случващото се. "Спомням си нещо, но ... Ръката ми беше откъсната, но чия, моята или дрона?" Да, можете да бъдете малко объркани, ако има внезапна загуба на комуникация с дрона. Може да се върнете и да се почувствате малко объркани. Повтарям, това се случва заради буфера.

Е.С. : Може ли това по-късно да причини посттравматично стресово разстройство (ПТСР)?

Р.К. : И как. да, определено

Е.С. : Защото изглежда, че това е нещо, което всъщност се преживява?

Р.К. : О, да, да. Вашият собствен мозък квалифицира това като истинско преживяване в собственото ви тяло, защото сте изпитали цяла гама от спомени и сензорни сигнали, които са реални, законни и се предават обратно на мозъка ви. Ако те не бъдат предадени обратно на мозъка ви, тогава да, могат да възникнат нарушения на паметта и проблеми с ПТСР поради невъзможността да си припомните напълно травмиращото събитие. Между другото, това е една от причините, поради които може да страдате от ПТСР. Потиснахте спомените и затова не можете да си спомните. Отчасти това е, което травмира хората.

Е.С. : Също така чух, че можете да бъдете прехвърлени на лицето от противоположния пол. Истинско е?

Р.К. : Да. Полът на биологичния дрон няма значение. Можете да се телепортирате до дрон от всякакъв пол. Така че да, полът не е проблем.

Е.С. : Какво ще кажете за видове?

Р.К.: Да, това е ... Това е една от основните причини, поради които използваме тази технология, когато трябва да се справим със система, чиято атмосфера и гравитация са по-негостоприемни и не се счита за подходящо да се използва боен костюм. Особено при планетарни системи с по-голяма гравитация, отровни газове или облаци от пари, ориентирани към киселина. Те са перфектно дишащи и обитавани от враждебни към нас и нашето оборудване видове. Тогава има по-смисъл и по-ефективно дистанционно управление на биологичното извънземно тяло, така че да не се занимавате с гравитацията и околната среда, а с биологичното извънземно тяло, приспособено да живее в такава среда. Не сте възпрепятствани от гравитационни проблеми, които могат да навредят на технологията или машинните части, не ви притесняват киселинно-ориентираните облаци от пари и тяхното взаимодействие с материали, които биха могли да представляват по-голям проблем във връзка с нещо технологично. Ако сте в биологията на нещо, което обичайно живее в такава среда, взаимодействието е по-дългосрочно.

Е.С. : В колко взаимодействия от този вид сте участвали като част от програмата Аватар?

Р.К. : О, може би над дузина.

Е.С. : Какъв вид вид беше?

Р.К. : Редица различни видове. Някои от тях бих предпочел да опиша като странни от всички други, които някога съм срещал.

Е.С. : Интересното е, че да си в различни видове тела е подобно на изучаването на нова кола и нейните навици за шофиране? Разбирам, че телата не са еднакви по отношение на количество, наличие на ръце, движение на ставите; може да имате допълнителни издънки или опашка. Моля обяснете. Трудно ли е да научите всичко наведнъж?

Р.К. : Сложно е. Определено има период на подготовка, през който трябва да преминете, особено ако използвате определена форма на биологичен дрон за първи път. Ние сме в състояние да преодолеем препятствията чрез промяна на гравитацията, както и адаптиране на околната среда към дишането и нуждите на всяко биологично същество. За да управлявате дистанционно нещо, което живее на планета с, да речем, 2,5 G гравитация и диша метан, можете да се справите с гравитацията чрез метални покрития и дишаща смесена газообразна среда. След това можете да работите за преодоляване на препятствия, докато не се оправите за определен период от време, докато можете да го направите въз основа на тялото, с което работите.

О, да, трябва да се научите отново да ходите, да стабилизирате гравитацията и движенията на горната и долната част на тялото. В зависимост от броя на пръстите на ръцете и краката ... Това ще повлияе на това как хващате нещата, как стъпвате. И отново гравитацията е интересно нещо, така че дори в тяло, приспособено да се движи с 2.5 Gs , гравитацията все още се чувства странно. Усеща се по-тежко, въпреки че се чувствате като в по-тежко тяло. Чувствата не са тези, които се чувствате в тялото, пребиваващи в една от Г . Така че да си в тяло на дрон е съвсем различно сетивно преживяване. И отнема период на обучение, преди да сте готови да се впуснете в мисия.

Обикновено прекарваме поне 50-60 часа подготовка, преди да сме готови да летим под формата на нов биологичен дрон. Дори да се наложи да се справим с нещо познато, пак прекарваме известно време в подготовка. Преди да започнем мисията, получаваме зелено, преминаваме проверката за разрешаване / отказ. И да, това е много странно преживяване, предадено ни от някой, който е имал много подобни преживявания.

Е.С. О: Ранди, моля, кажи ни малко за гласовата комуникация, тъй като гласовите струни са различни. Също така чух, че докато сте в тялото на дрона, можете да видите много повече различни спектри, отколкото обикновено виждате. Научих, че трябва да премина през специални тестове и обучение, за да направя това. Има ли някакво гласово устройство, което ви позволява да говорите и разбирате, или просто правите поредица кликвания?

Р.К. : Церебралният интерфейс е оборудван с интерпретатор, тъй като е свързан с физическото тяло на дрона по такъв начин, че да е пригоден да взаимодейства с него. По принцип тя взема информация от мозъка ми и я поставя в мозъчен интерфейс, а след това я превежда, както би го направил добър езиков преводач. Тоест, мога да мисля на английски и биологичното тяло ще говори езика, който физическите тела на тези видове са склонни да комуникират, тъй като мозъчният интерфейс има способността да превежда автоматично.

Същото се случва и със звука. Ще чуя някой да каже нещо и след това веднага ще последва превод на английски; това е преводът, който ще чуя в мозъка си. Ако се интересувате от други сетива, да, може да имате очи, които виждат различно в електромагнитния спектър. Следователно отнема известно време, за да се адаптира към миризма, зрението и слуха. Можете да чувате в по-висок и по-нисък регистър. Може да имате зрение на по-големи разстояния. Ще можете да видите инфрачервена и ултравиолетова космическа радиация, рентгенови лъчи, в зависимост от начина на работа на очната ябълка на дрона.

Разбира се, трябва да се адаптирате към това. Това може да е малко странно. Не знам как да го изразя по-добре. Естествено е малко странно изведнъж да започна да виждам различно и да чувам всички останали звуци, които обикновено не чувам с ушите си и които не виждам със собствените си очи. Възможно е биологичният дрон от определен вид да има по- голям обхват на видимост от електромагнитния спектър. Следователно е необходима известна адаптация. Въпреки че може да е много интересно да чуете по-висок и по-нисък регистър и да видите извън спектъра на видимата светлина.

Е.С. : Чух също, че трябва да преминете през обучение, за да използвате специално оръжие за специфичен тип соматика на тялото, присъща на дрон. Дори чух, че понякога тялото на дрона е някак физически свързано чрез имплант. Вярно е?

Р.К. : Понякога. Обикновено, ако сте във формата на друго биологично тяло, искате да използвате оръжие, което бихте виждали в ръката на това същество. По същия начин, ако сте на друга планета, най-вероятно ще искате да имате оръжия, които се използват в тази планетарна система, вместо да използвате оръжия, които не са присъщи на тялото на извънземен дрон. Тогава за обученото око в тази култура веднага ще стане ясно, че имат работа с извънземни отвън.

Но поради проблеми с координацията око-ръка, да, понякога те използват твърдо прикрепени импланти, свързани по такъв начин, че да позволяват по-точно насочване и по-точно стрелба. Тъй като дори при многочасови тренировки с това оръжие, точността не е толкова точна, колкото след хиляди часове тренировки с релсови пистолети или плазмени пистолети. Няма да е същото. Ще бъде равносилно на слагане на оръжие в ръката ми, което не изисква много часове опит, но също така не осигурява точността, която обикновено имам. Предизвикателството е да се постави нещо в подсиления технологичен интерфейс, което позволява по-висока точност.

Е.С. : Кой използва този вид технология?

Р.К. : Най-напредналите военни части в тайните военни операции на космически програми. Дори не получих тази технология, докато не влязох в редиците на специалните части на борда на космическия кораб Farragut . Farragut е превозно средство за разполагане на специални сили с най-съвременна технология и най-високо обучените и опитни оперативни лица на специалните части, разположени в някои наистина интересни военни театри. 

Корабът е оборудван с едни от най-модерните технологии, машини и оръжия, които някога съм виждал или използвал. Докато се изкачвах по кариерата, не злоупотребявах и не използвах усъвършенствани технологии в други етапи от кариерата си. Това очевидно не е това, което всеки получава. Използва се изолирана технология ... Няма много достъп до нея. Поради естеството на приложението и използването на тази технология, тя не е нещо, което се използва широко във флотилиите или конвенционалните военни части. Това е привилегията на специални екипи, специални кораби и специални войски на спецназ. 

Е.С. : Ранди, когато командирът на мисията се свърже с вас и даде заповеди, той ... Какво определя дали ще изпратят 3D Ранди или ще вложат съзнанието му в аватар? Кой взема решението и защо? Кои са критичните фактори за мисия?

Р.К. : Първите, които ще вземат решения, ще бъдат тактическите офицери. И самите решения се основават на щателно претегляне на риска и възнаграждението, какъв е рискът да изпратя личното си тяло в боен костюм спрямо рисковия фактор за изпращане на дистанционно управляван безпилотен самолет под мой контрол. Колко широк е обхватът. Ако обхватът е твърде широк, тогава няма да се приближим толкова, че да се лишим от възможността да използваме дистанционно управляван безпилотен самолет, ако не, тогава за същата цел трябва да се приближим.

Гравитация, атмосфера, видове, на които помагаме или взаимодействаме като враг, това са фактори, които трябва да се имат предвид. Така че тактическият офицер, заедно с останалите момчета, сядат и проверяват всички кутии, като правят математиката. В края на страницата те обобщават: „Е, изглежда, че за нас би било най-ефективно да го направим“. Това е процесът на вземане на решения. Той е много по-широк от моя процес на вземане на решения. Обаждат ми се и заповядват: направи това, отиди там, направи това, убий това, спаси онова, благодаря.

Е.С. : Защо не използваме повече AI , роботи и киборги? Защо дронове на аватар са избрани за такива мисии?

Р.К. О: Е, защото определена технология продължава да се хакне лесно. Ако използвате робот или AI киборг, тогава в момента, в който някой хакне вашия робот или киборг, той започва да работи срещу вас. Обръщането на мозъка ми срещу хората, с които работя, е много по-трудно от робот или киборг.

Е.С. : Ясно. Има смисъл. Как виждате бъдещето по отношение на програмите на Аватар?

Р.К. : Ако се интересувате от скрити военни космически програми, ние ще продължим да ги използваме там, където са най-ефективни. Що се отнася до технологията, вярвам, че тя ще проникне в сухопътните военни части. Това ще бъде едно от последните неща, които виждаме да изтичат от тайните военни космически програми в по-малко класифицирани военни части. Мисля, че постепенно ще можем да го видим, но, повтарям, това ще бъде последното нещо, което ще изтече.

Е.С. : Кажете ми, в какви ситуации ще се използват тела на аватари? Кой използва тази способност и взема решения?

Р.К. : Както казах, тактическият офицер взема практическото решение. Той е този, който взема предвид всички обстоятелства - нивото на враждебност, нивото на заплаха и едва след това решава дали да използва съвременната технология на боен костюм или нашите собствени биологични тела. Ако говорим за ситуации, при които трябва да действате в условия от 0,5 до 1,5 G , наличие на въглероден диоксид в атмосферата, нетоксична некиселинна среда с подходящо ниво на pH , тогава най-вероятно ще ме изпратят боен костюм. Ако околната среда е твърде враждебна, наситена с вредни газове, киселини и с много по-висока гравитация от 1,5 G , това увеличава шансовете за използване на биологичен дрон.

Проблемите с маскирането също остават важни. Очевидно, в момента, в който се появя в бойния си костюм, вече знаете, че е дошъл Земянин. Ако дистанционно контролирам биологичен дрон, това е един вид маскировка. Никой не може да каже, че сте нещо различно от вид, поне докато не застреляте някого или не взривите нещо. Да, може да има проблеми с камуфлажа, но в по-голямата си част има трудности с газообразна среда и гравитация. Повтарям, когато гравитацията е над 1,5 G и се озовете в среда, в която има киселинно или основно pH в газове може да навреди на технологията, частите и подвижните части на костюма или да започне да корозира самия костюм, тогава тактическите офицери започват да извършват изчисляването дали да използват аватара на дрона или не.

Е.С. Ранди, от твоя опит, виждал ли си някога тази технология да се използва с животни или бозайници?

Р.К. : Да. Напълно възможно е да се използва биологичен дрон-клонинг на животни. От това, което разбирам, са направени някои предварителни експерименти върху горили, големи котки и дори слонове. Войниците дистанционно контролираха телата на големи котки, горили или слонове, защото те бяха сухоземни бозайници, тясно свързани с нас, за да определят как да свържат мозъчния интерфейс с мозъка на слона, преди да можем да го свържем с други биологични видове дронове. Има смисъл?

Е.С. : О, определено.

Р.К. О: В известен смисъл това бяха детски стъпки - използването на сухоземни животни в ранните етапи на технологията. По този начин беше възможно да се получат повече от необходимите ценни данни, за да се приложат след това при разработването на усъвършенствани технологии във връзка с някакъв вид друго извънземно тяло.

Е.С. : Тази технология използва ли се в цивилния свят на планетата Земя?

Р.К. : Не, тъй като в рамките на космическата програма за нас, земляните, се счита за неетично използването на тази технология на други земляни или тук на планетата Земя. Получихме тази технология от извънземни, които първи дойдоха тук и дистанционно контролираха човешки биологични дронове, така че биологично да не се налага да комуникираме с нашата среда, гравитация, атмосфера и т.н. По абсолютно същия начин, по който използваме тази технология с други биологични дронове и други същества на други планети, други видове я използват тук от хилядолетия с биологични дронове на Земята.

Е.С. : Бихте ли могли да дадете пример или може би програма, която са следвали?

Р.К. : Не съм сигурен дали мога да дам конкретен пример, освен това, което знаем, повтарям, около хилядолетия на прилагане на тази технология по такъв начин, че да взаимодейства с нас възможно най-гладко. По-голямата част от програмата включваше наблюдение и докладване. Затова се използва през по -голямата част от времето, когато искате да общувате бързо, отива към събирането на информация и комуникация, без да се налага да се разхождате по улицата като очевидно извънземно същество и поражда много въпроси като: това?" Вместо това те могат отново да вървят по улицата и вие просто си мислите, че това е просто друго същество.

Доколкото разбирам, това се случва от известно време. Хората често казваха: „О, веднъж се натъкнах на човек, чиито очи правеха това и онова, и той се държеше някак странно. Може ли да е извънземно дистанционно управление на човешко тяло? " В някои случаи трябваше да отговоря: „Да, това е напълно възможно. Въз основа на информацията, която сте предоставили, не мога да кажа със сигурност дали това е вярно или не. Вероятно да ".

Е.С. Въпрос: Има ли някакви тайни или класифицирана информация, която бихте могли да споделите с аудиторията и мен относно това как да идентифицирате клони и дронове с дистанционно управление?

Р.К. : Разбира се. Номер 1: Очите се издават, тъй като те просто изглеждат различно. Като обучен наблюдател бих знал какво да гледам и как да разпознавам. Не съм сигурен как да опиша това. Мога да кажа, че управляваните клонинги и дронове притежават качества, които обикновено не разпознавате, когато погледнете в очите на другите хора, тъй като очите на хората остават едни и същи през цялото време. Дори ако забележите нещо нехарактерно, може да не го окачествите като нехарактерно, но да го обвинявате във факта, че човекът има странни очи или инфекция в окото си, или че е сляп на едното око или кой знае.

Но има някои неща, които бих търсил като обучен наблюдател и те са свързани с точно това, което се случва с очите. Други характерни черти са облеклото и поведението. Интересно е да се отбележи, че извънземните видове се обличат и държат по начина, по който земляните мислят, че се обличат и държат, но всъщност това не е непременно така. Не искам да кажа, че всеки човек, който се облича и се държи странно, е извънземен. Като професионален наблюдател това са характеристиките, които бих търсил на първо място, ако исках да намеря поне един от тях.

Е.С. : Също така забелязах, че такива същества са леко забавени в мимиката, движенията на очите и дори в отговорите на въпроси. Леко.

Р.К. : Прав си. Това е буфер в мозъчния интерфейс. Понякога закъснението е от половин секунда до секунда. Е, като изоставане в сателитна камера. Ако ми кажете нещо и аз дистанционно контролирам от разстояние ...

Е.С. : Труден за разбиране.

Р.К. : ... 10 000 км, това може да създаде леко забавяне на предаването, забавяне в разговора или изражения на лицето. Вижте, нещо може бързо да се закопчи надясно и ще ми отнеме половин секунда, преди да го проследя, в зависимост от това колко гладка е технологията в буфера.

Е.С. : Любопитно ми е дали аватар може биологично да контролира космически кораб, направен с помощта на същата ДНК?

Р.К. : На теория, да.

Е.С. : Искам да кажа, че би имало смисъл.

Р.К. : Разбира се. Имаше някои извънземни кораби, които могат да бъдат контролирани само от пилот, чийто биологичен модел ще бъде свързан с модела на кораба, по-специално седалището на пилота. Ако дистанционно управлявате безпилотен самолет, тогава да, можете да седнете на пилотското място и да управлявате кораба, тъй като генетичният ви профил е обвързан с изискванията на кораба.

Е.С. : Възможно ли е извънземно да бъде отвлечено, изпратено в лаборатория, оборудвана с церебрална верига и след това куратор като вас да завладее тялото му?

Р.К. : Това е истинско. Бих казал, че това е в границите на вероятността, което винаги отчита интересни етични и морални въпроси. По някакъв начин: трябва ли да направите нещо подобно и ако го направите, трябва ли да преминете определена граница на морал и етика.

Е.С. : Тъй като говорим за некултивиран клонинг? Говорим за вземане на някого, включване на устройство и след това поемане?

Р.К. : Да. Ето защо казах, че това определено е по-скоро етичен и морален въпрос. Доколкото ни е известно, това не спира непременно хората да използват определени технологии. Ето защо, повтарям, казвайки, че това не надхвърля границите на вероятността, искам да кажа, че това се случва. Нека стискаме палци и да се надяваме, че от етична и морална гледна точка това не се случва твърде често, но може и вероятно се случва. Докато няма строг надзор и закони срещу него, такава технология може да се използва от всеки, който има достъп до нея.

Е.С. : Ранди, благодаря ти много за участието в програмата. Винаги е забавно.

Р.К. : Благодаря много за поканата. За мен е голямо удоволствие да съм тук.

Е.С. : Аз съм Емери Смит. Това е програмата за космическо разкриване . До следващия път.

източник - http://divinecosmos.e-puzzle.ru/page.php?al=580

 СКАЛНИЯ  ПАРАКЛИС В ТРЪН  НА  СВЕТА ПЕТКА  - КЪДЕТО СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА

Високо в скалите над Трън се крие тайна светиня – скалният параклис „Света Петка“, който лекува болни, пази жителите на града от зли сили и бележи още една червена точка в националното ни богатство. След като научите историята му, ще се убедите, че екскурзията до там си заслужава!

Преди няколко години скален параклис „Света Петка“ беше официално обявен за едно оттрите най-красиви и малко известни места в България (заедно със селата Ситово и Голешево). И с право, защото ако не знаете за съществуването му, едва ли бихте го посетили при обичайните си екскурзии, а веднъж стигнали там, усещате дълбоката му културна и духовна ценност, съчетана с омиротворяващата красота на околната природа.

Скалният параклис „Света Петка“ се намира на около 80 км западно от София, над главния път в посока Сърбия към ГКПП – Стазимировци.

Той представлява естествена пещера, образувала се върху малко възвишение почти в края на град Трън.

Според местните вярвания, тази пещера за известно време била скривалище и дом на православната светица Петка (Параскева) Българска, живяла през втората половина на X в. Още 10-годишна тя разбрала, че е призвана да разпространява Христовата вяра и да помага на хората в нужда. Естествено, се превръща в обект на гонения и близо 40 години е принудена да живее скришно на пост и молитва. През това време обикаля почти всички свети места и получава лечителска дарба.

На път към родния Епиват в заника на живота си, Петка преминава и през българските земи. Дирите й отново биват уловени и тя намира убежище в една пещера на високо и уединено място. Там се хранела с диви плодове и топъл хляб, който приготвяла върху малко огнище. Димът от него се губел в таен проход в скалата, който се оказал и нейно спасително убежище.

Един ден, когато сваляла питката от огъня, чула конски тропот и се скрила в отвора, водещ към най-високото място на хълма, откъдето и днес се вижда цялата околия. Докато се катерела оставя в скалите отпечатъци от единия си крак и едната ръка, които можете да видите и днес. А в средата на пещерата пък стои питката, която се вкаменила в момента, в който преследвачите й отчупили парче да я вкусят.

Днес скалният параклис „Света Петка“ изглежда изключително приветливо и подреден така, сякаш светицата го е напуснала преди минути. Около каменната питка са подредени иконите с лика й и глинени стомни с миро, а в средата й има дупка за свещите. Оставените от поклонниците пари пък отиват за дарения на хора в неравностойно положение.

От карстовите стени на пещерата сякаш се взират естествени икони,а капчиците, които се стичат покрай тайния изход са лековита светена вода. Предполага се, че това са сълзите на Света Петка, които се събират в съдове и раздава на миряните.

В сегашния си вид скалният параклис „Света Петка“ е устроен в периода 1990 - 1994 със средства на местни жители. Изградени са стълби с няколко места за почивка, които продължават и към върха на хълма, откъдето се разкрива живописна панорама.

Мястото е толкова идилично и енергийно заредено, че трудно може да остави някого безразличен.

Гледките от високо

Изкачете се до площадката над скалния параклис, за да се полюбувате на гледките към местността. На отсрещния хълм се вижда и друг малък храм – Света Троица. А от другата страна има няколко обора, приютяващи животните на местните. Мястото е обособено с пейки и е приятно за лек отдих сред природата на Краището.

Скалният параклис Света Петка

Не ни отнема много време, за да се изкачим до входа на храма. Още от там става ясно, че параклисът е възстановен в периода 1990-1994 г., а после разбираме, че преди това е бил ограбван, ползван за обор и какво ли още не… Желаещите да се докоснат до това свято място са толкова много, че се налага да изчакаме около 15-20 минути. Не е проблем, имаме си и приятна компания от няколко котки.

Пространството в параклиса е малко и се влиза на групички от по 6-7 души. Вход няма, а уредникът на Светата обител посреща всички посетители и с радост им разказва легендата за мястото…

Легендата за Света Петка

Света Петка е родена в град Епиват, днешна Турция. Започвайки да проповядва и лекува, мигновено става обект на множество гонения. Смята се, че през първата четвърт на 11 в. е избрала точно тази пещера за свое скривалище. Тук тя помагала на всеки, който идвал при нея с вяра в сърцето. Един ден, докато пекла питка, чула наближаването на неверници и за кратко време успяла да се измъкне. Така те заварили празна пещера и току що изпечената питка… Един от войниците посегнал да отчупи залък от нея, но когато я докоснал… тя се вкаменила!

Днес можете да видите вкаменената питка, както и следите от ръката и крака на Света Петка, които е оставила при бягството си. А от тавана на святото място се стича вода, която според народните предания е лековита. Много хора идват да оставят дарове, да запалят свещ и да се помолят на българската светица…

Смята се, че в тази пещера няколко години е живяла Света Петка. Родената в град Епиват (днес Селимпаша, Турция) Света Петка израства в изцяло българско заможно семейство. От съвсем малка тя проявява милосърдие – дава дрехите и обувките си на бедните деца. Когато навършва пълнолетие, дарява цялото си имущество и започва да пътува и проповядва. Но срещу нея започват гонения и тя е принудена 40 години да живее в азиатската пустиня – само на пост и молитва.

Един ден получава видение, че трябва да се завърне в родния си град. Вече освен да проповядва, започва и да лекува, като отново става обект на гонения. В търсене на убежище тя посещава Тракия, Македония, Мизия. Най-дълго време намира сигурност в Търновград, а по-късно достига и Трън. По това време тук не е било населено и Света Петка се заселва в пещерата, защото е на високо и уединено място.

Един ден тя чува, че войската идва за нея и побягва към пещерата. Успява да се скрие в отвор в скалата, като оставя в камъка следи от едната си длан и единия си крак, докато се катери. Войниците пристигат, не я откриват, но виждат, че жаравата в огнището е гореща и има току-що изпечена питка. Единият войник посяга да си отчупи парче от питката, но тя веднага се вкаменява. И днес в малкия параклис можете да видите вкамененената питка с отчупено парче, както и следите от ръката и крака на Света Петка.

След като успява да избегне опасността, Света Петка продължава странстванията си и няколко години по-късно почива в родния си град Епиват, никому неизвестна. Когато обаче 30 години по-късно изравят гроба й, я откриват нетленна и стари хора си спомнят за проповедническата й дейност приживе. Тогава църквата я канонизира за светица (1042 г.).

Мощите на светицата са местени няколко пъти, за да бъдат спасени от различни завоеватели. През 1238 г. Цар Иван Асен II донася мощите на Света Петка в Търново и ги полага в специално изградената за тази цел църква Света Петка на хълма Царевец.

След падането на Търново мощите са преместени във Видин, а след 1396 г. са предадени на сръбския владетел Стефан Бранкович, който ги съхранява в Белград.

66 години по-късно Белград също пада във власт на Османската империя. Когато пристига с войската си, османският предводител вижда много събрани около мощите на Света Петка хора, които не проявяват никакъв страх от завоевателите. Възхитен от вярата на хората, той прави жест и вместо да унищожи мощите, решава да ги върне в Цариград. Тъй като обаче Вселенската патриаршия по това време има финансови проблеми, молдовският княг Василий Лупу дарява цяла кола злато, за да откупи мощите. Това е и причината те днес да се намират в румънския град Яш.

Според поверието, човек може да си пожелае нещо, като допре ръка до отпечатъка от стъпката или дланта на Света Петка или като докосне вкаменената пита.

А след като излезете от храма (който по времето на социализма е ползван за обор), продължете нагоре по стълбите в скалата. Ще достигнете върха на възвишението, откъдето се разкрива красива гледка отвисоко към Трън.

Полезна информция: Параклисът е отворен всеки ден, няма вход, можете да запалите свещичка. Млада жена ще ви разкаже историята на Света Петка и храма. Скалният параклис Света Петка се намира над главния път на Трън (ако се движите в посока Сърбия, се пада отдясно). На отсрещен хълм от другата страна на пътя, също има малък бял параклис. В подножието на скалния параклис има малък паркинг.

 Индийска среща със „звездни хора“ в Северна Дакота

Кларк Лутер, индианец, живял в резерват в Северна Дакота, говори за срещата си през 1951 г. със Звездните хора в Северна Дакота.

Един ден цяло семейство изчезна. Бях млад мъж, когато семейството изчезна през 1946 година. Те така и не бяха открити. Когато роднините им отишли ​​да ги посетят, те установили, че сякаш са станали насред вечерята и са си тръгнали. Храната е на масата и изглежда всичко е наред, с изключение на семейството. Бяха общо седем: изчезнаха. Никой друг от резервацията не ги видя. Те изнесоха церемония и шаманът каза, че са заведени да живеят сред Звездните хора. Лутер казва, че посещението на звездните хора в резервата не е било необичайно, когато е бил дете.

„Понякога, когато хората изчезваха в резервата, те казваха, че Звездните хора ги отвеждат да живеят сред звездите“, каза той.

Лутер описа собствената си среща с НЛО: „Пет години след изчезването на семейството. Една вечер бях край езерото. Конете ходели там вечер и аз исках да впрегна един от конете на паша край езерото и да я заведа в конюшнята. Беше около здрач. Изведнъж космите по тялото ми се надигнаха, сякаш от токов удар.

Огледах се и го видях. Над хълма на север от имението се появи огромен обект. Случи се бавно. Беше с размерите на линеен кораб. Седнах до езерото и гледах. Конете избягаха. Бях самотна. Корабът се премести в центъра на езерото и просто остана там, без да се движи. Витаеше във въздуха. По някое време се отправих обратно към хижата. Мисля, че тогава ме видяха. Изведнъж като прожектор светна светлина и падна директно върху мен. Продължих да вървя. Не знаех какво друго да правя. Когато се върнах в къщата, влязох вътре.

Отидох в спалнята, за да погледна през прозореца и тогава ги видях. Два от тях. Бяха в спалнята ми. Спрях, замръзнах, когато ги видях. Те ме погледнаха и изглеждаха също толкова изненадани, колкото и аз. Височината им беше повече от два метра. Те бяха облечени в светли униформи, които блестяха, когато светлината на кораба падна върху тях. Започнах да се отдръпвам към вратата и те ми казаха, че няма да ми навредят. Търсеха нещо. Разбрах, че са оставили нещо тук, но не можаха да го намерят. Когато ги попитах какво търсят, те отговориха, но не разбрах какво казаха. Лутер описва извънземните като „човекоподобни същества“.

Казаха ми да не се страхувам и аз не се страхувах ”, каза Лутер. - Всъщност се държаха така, сякаш дори не бях в стаята ... Зает търсех нещо, не ми обръщах никакво внимание.

Той също така казва, че тези извънземни са имали необичайно устройство, което приличало на тояга и имало мигащи светлини. Най-странната кола, която съм виждал, казва той. - Никога не съм виждал подобно нещо, въпреки че съм виждал много във войната. Задържаха го и го поведеха из стаята. Сигурно пръчката е разговарял с тях или нещо подобно, защото когато са го насочвали във всички посоки, изглежда са били доволни, че нямам това, което търсят. Сложиха го в кобура и той спря да мига.

След това извънземните посетители се върнаха на своя кораб и си тръгнаха. Но преди корабът да излети, той спря и се нанесе над мястото, където някога е живяло изчезналото семейство. „Хижата им беше наводнена с вода, след като правителството построи езерото (и районът беше наводнен). Гледах 30-40 минути. Космическият кораб просто висеше там. Никакво движение, никакъв звук, а след това изведнъж се движи нагоре и изчезва. Оттогава не съм го виждал.

Ние самите сме извънземни

Космонавтът на Аполо 12 Ал Уордън не крие своите вярвания относно извънземния живот:

„Ние самите сме извънземни. Ние мислим, че те са някой друг, но ние самите сме тези, които са дошли от някъде другаде. Нашите предци се качиха на малък космически кораб и ... полетяха тук ... кацнаха и ... родиха цивилизация тук. "

Много астронавти казаха, че несъмнено извънземни са ни посещавали и продължават да посещават и че астронавтите на НАСА са били достатъчно привилегировани да получат този вид информация. Например астронавтът Едгар Мичъл е бил откровен за това през целия си живот.

Източник: https://earth-chronicles.ru/news/2021-01-13-147451

 Среща на военен хеликоптер на ВВС на САЩ с НЛО, за която беше разказано в ООН

Невероятно е, че американската армия не попречи на Койн и неговите подчинени да разказват за случилото се и освен това на Койн беше позволено да разкаже за инцидента с НЛО пред ООН през 1978 г.

През 1975 г. четирима души екипаж от армейски резервен хеликоптер прелетяха над Мансфийлд, Охайо около 23:00 ч., Когато "се сблъскаха с неидентифициран летящ обект във въздуха", според официален доклад, подписан и представен от екипажа след инцидент.

Командир на хеликоптер майор Лари Койн:

„Летяхме на височина около 762 метра, когато забелязахме червена светлина на източния хоризонт. Тогава светлината започна да се приближава към хеликоптера и той се приближи към нас по сблъсък.

Погледнах надясно и забелязах, че обектът стана по-голям и светлината стана по-ярка и започнах да спускам хеликоптера към земята, за да избегна сблъсък. Слязохме и този обект полетя към нас под перпендикулярен ъгъл.

Изглеждаше, че щяхме да се сблъскаме с него и се подготвихме да нанесем удар, а след това чух екипажа да казва: „Погледни нагоре! „И забелязах, че тази машина спря точно пред нас - спря - витаеше точно над хеликоптера!“

Докато неидентифициран обект витаеше във въздуха над хеликоптера, Койн и екипажът му изведнъж забелязаха светлина, излъчваща се от кърмата му - светлина, която се обърна на 90 градуса и влезе в пилотската им кабина.

„Беше ярко зелена светлина. И всички червени нощни светлини, които използваме за нощна навигация, изчезнаха в тази зелена светлина - целият кокпит стана зелен. Той ни удари с юмрук в лицето.

Този кораб, от ъгъла, от който го видяхме, беше във формата на пура. Той нямаше крила, вертикален или хоризонтален стабилизатор, а НЛО беше приблизително 18 метра дълъг и 15-20 фута 6 метра висок.

В този момент бяхме на височина 518 метра. Тогава този апарат започна бавно да се движи на запад от нас. По това време се притеснявах, че ще паднем на земята, и погледнах своя висотомер и хеликоптерът ни вече беше на височина 1066 метра, като сам набираше 304 метра в минута. Изкачихме се от 518 метра на 1066 метра за секунди и дори не знаехме за това! "

Хеликоптерът достигна максимална височина от 1158 метра и четиримата мъже усетиха удара, „подобен на турбуленцията, в който момент отново поехме контрола над хеликоптера. Взех контрол и слязохме 762 метра и след това продължихме към Кливланд. "

Що се отнася до самото НЛО, това е самолет, който може да се движи с удивителна скорост от над 1000 възела и след това да спре на място, да поддържа височина, да променя височината, да се изкачва, спуска. Мисля, че ако искаше да се изправи срещу нас, можеше да го направи. От това няма спасение - нямате много време да реагирате! "

Достоверността на това дело е донесена от очевидци на земята, които са наблюдавали сблъсък на НЛО с хеликоптер. Армията не попречи на Койн и екипа му да споделят своя опит. Всъщност на Койн беше позволено да докладва за инцидента с НЛО на ООН през 1978 г.

Източник: https://earth-chronicles.ru/news/2021-01-18-147603

 Детски лекар: Ваксините са много по-опасни от лекарствата, понеже лекарства се предписват не на всички деца, а ваксини, почти на всички.

Най-лошото е, че със задължителните ваксини развалят здравето и на малкото останали, напълно здрави деца. 

  Преди двеста години човечеството търсело средство за борба с опасните заразни болести, вземащи живота на много хора, и по метода - проби - грешки, било намерено такова средство. Справили се с епидемиите, когато започнали да погребват умрелите, далече от водоизточниците, въвели системи за водоснадбяване и канализация, и организирали санитарна просвета на населението.

  Един от изпробаните тогава методи (за съжаление, погрешен) били ваксините. Нека видим как започнало всичко това.

  Употребата на ваксини започнали първо в Англия. Няма да преразказвам историята на борбата на населението с това зло. ще ви прочета само откъс от книгата на А.Коток, защитил диссертация в Европа по история на медицината.

  На английските лекари много им харесали ваксинациите. Доктор Коток привежда кореспонденцията между двама колеги - лекари, единия от които, съветва задължително да се заемат с ваксинирането, понеже посещението на лекар струва 5 шилинга, ваксината още 5, и като цяло, доходът нараства двойно. И на практичните лекари веднага станало ясно, че ваксините са златна мина.

  Но истинското Ельдорадо започнало, когато започнали да се приемат закони за ваксините, от правителствата, а парите се превеждали от бюджета. На всеки е ясно, че производството на лекарства е по-доходно и от производството на оръжия. Но количеството на произвежданите лекарства се ограничивава от броя на болните, иначе ще останат непродадени. А ваксините може  да се произвеждат безкрайно, като се ваксинират (задължително) болни и здрави, и повторно, и отново.

  Неголяма предварителна рекламна кампания, няколко кадри от някое реанимационно отделение, на нещастни болни, с тръбички в носа и устата, - и цялото наплашено население е готово да тича да се ваксинира против новата зараза, – например, птичи грип. А след година, – гарантирано, ще обвинят хлебарките, а след това и крокодилите, и т.н. до безкрай!  И че васцинаторите няма да ни оставят на мира, е напълно ясно, понеже става дума за много пари. (Но по-важното е, че злодеите сатанисти, господарите на парите, които задкулисно владеят и ръководят света, веднага са се сетили, че ваксинациите може да послужат, не само за големи печалби, но и за драстично намаляване на населението, когато дойде време за това , но и за пълно и окончателно поробване на света (както става сега) и за възцаряване над света на еврейски лъжемесия, когото ние християните наричаме - Антихрист! Г.С.)

  Годоишният доход само на компанията «Мерк», само от една ваксина, против вирусен хепатит В, е ЕДИН МИЛИАРД долара...

  От много години в нашата страна има движение на трезвомислещи родители. Мен и сестра ми, мама не ни ваксинирала, по съвет на участъковия лекар (разбира се, в неофициален разговор). И такива като мен, са много. Много лекари не ваксинират децата си... Една моя пациентка, архитект, на възмутения въпрос на участъковия лекар, защо трите й дъщери не са ваксинирани нито веднъж, тя спокойно разяснила позицията си. Докторът бързо престанал да се гневи и попитал с разбиране: «Вие лекар ли сте?»

  Пациентка от Москва, неотдавна родила четвърто детенце, и поради липса на време не посещавала често детската поликлиника, и на упрека на участъковия лекар от говорила, оправдавайки се, «ние рядко боледуваме…». А лекарят неочаквано отговорил: «Как ще боледувате, като нямате ни една ваксинация!» Още един пример. Преди няколко години към мен се обърна пациентка от областния град М. с много силна алергия у дъщеричката й, а в града М. лекарите разпервали ръце и казвали: «у нас това не лекуват…» Младата майка с разбиране се отнесе към съвета ми, да се въздържа от ваксинации, за неопределено време, и... лечението бързо даде резултат.

  Но поради проблеми с приемането в детска градина, майката се опитвала да получи официално медицинско разрешение, да не ваксинират детето й. Но естествено, всички й отказали, понеже нямало противопоказания за ваксини. Майката стигнала до главния лекар - педиатър в града. Тя внимателно я изслушала и казала: «Официално разрешение никой няма да ви даде, вкл. и аз. Сама търсете изход. Ще ви кажа само, че моите деца и внуци нямат нито една ваксина».

  Майката послушала съвета и «излязла от положението», така, както и мнозина други, подобни. От разговори на млади майки на детската площадка: «Ти ваксиниран ли детето си или купуваш ваксините?» Коментарите, както се казва, са излишни. [Но аз призовавам родителите, даже и да не купуват ваксини, а официално да отказват, на основание закона.]

Тук предвиждам класическото възражение: «ето от такива се разпространяват инфекциите!»  Десетки пъти в най-различни публикаци срещах и такава версия: Появата на дифтерия в 90-тте години била предизвикана от чести откази от ваксини, на несъзнателни граждани. Но това е откровена лъжа. .............................................   Накратко казано, със заразата трябва да се борим извън човешкия организъм, а не вътре. Не трябва да превръщаме хората в бойно поле на медицинските служби, срещу заразните бактерии.

  Горчивите последствия от повсеместните ваксинации не са оценени сериозно. Здравето на населението катастрофално пада. Навремето с мен учеше Таня Плотникова - болна от бронхиална астма. Тогава такива бяха, един, на хиляда ученика. А сега такива болни има във всеки клас.

  Броят на болните от захарен диабет се  удвоява на всеки 10 години. Установена е връзка на ваксините против заушка, и заболеваемостта от захарен диабет, но това не знаят, не само пациентите, но и лекарите. Информации на такива теми на се афишират, и съответната литература не се превежда и не се издава.   .......................

  Добавянето във ваксинизационния календар, на една или две нови ваксини, винаги довежда до увеличаване на автоимунните болести. Експериментите с имунитета не остават без последствия!

  Детските инфекциони болести, трябва да бъдат преболедувани в детството, а ваксините ги отлагат за по късна възраст, когато те се прекарват доста по тежко. Ако човек не е преболедувал от детски инфекции, той е заплашен в зряла възраст, от редица тежки болести. На тази тема има сериозни изследвания, но и те са известни на малцина.

  Има подробна и добре агрументирана литература на тази тема. Например книгата на московския вирусолог Галина Петровна Червонская «Ваксините - мит и реалност». Тя подробно се спира и на състава на ваксините, и подечертава, че те са са замърсени, и с остатъци от средата в която са създавани (например, маймунски бъбреци), и с антибиотици, убиващи микробите в тези маймунски бъбреци, и с най-опасни консерванти, съдържащи живак и алуминий. Авторът предупреждава, че всяка ваксина е сложен химико-биологичен конгломерат, въвеждането на който, непосредствено в кръвта, винаги предизвиква непредвидени последствия, в т.ч. и отложени във времето. Препоръчвам също и трудовете на доктор А.Коток.

     Детски лекар Олга Игоревна Калитеевская 

    https://3rm.info/publications/49558-vrach-pediatr-dostoyanie-nacii-razrushaetsya-privivkami.html

    Превод, Григор Симов  

 Валентин Стамов: Прадядо ми змеят

Валентин Стамов

Славата на могъщият исполин се носела надлъж и шир по българските земи в началото на миналия век. Викали го там, където неземната му сила би могла да е в помощ. Носел огромни канари на немислими разстояния. На борческите състезания срещу него се изправяли едновременно по неколцина пехливани, но никой не успявал да му се противопостави.

Наричали го Добри, а когато някой му станел близък, великанът му давал да чуе как бие сърцето му... и след това как бие второто му сърце отдясно на гърдите. Всяко с пълна сила, всяко със своя ритъм. Щом някой възкликнел: „Ама как е възможно!“ Добри с усмивка отвръщал: „Това е от майка ми, змеицата...“.

Чудите се защо този разказ не започва с обичайното за приказките „Имало едно Време....“? Просто защото това не е приказка, а историята е самата истина, или поне в това е убеден правнукът на същия този исполински Добри. Но нека започнем с малко предистория.

„Ами че аз имам приятел, който е наследник на змей!“ - възкликна историкът Александър Мошев, разгръщайки февруарския брой на Списание 8 с увлекателния материал на доц. Вихра Баева за хората от с. Пирин, които пазят безбройни песни и легенди за тези същества.

Разбира се, чули го от сериозен човек, нямаше как да не помолим Александър да ни запознае с този свой приятел. Озоваваме се в изпълненото с атмосфера кафене на Националната опера срещу маестро Валентин Стамов. Той е като излязъл от друго време и друг свят - със суров и леко многозначителен поглед и коса, хваната на опашка. И с енциклопедичните си интереси и опит - завършва икономика и журналистика. занимава се и с рисуване и поезия. В началото избира да работи като шеф на заведение, защото там има най-голям досег с истории, достойни за възпяване, рисуване, озвучаване.

Притежава 40 000 книги, много от тях с автограф, и мечтае да създаде първа частна библиотека. Сега се занимава с маркетинга на Националната опера, до неотдавна е бил заместник-директор. Но онова, с което е най-известен, е, че единствен у нас продължава да акомпанира на неми филми. Поколения фенове на безгласното изкуство го познават зад пианото в кино „Одеон“, почти всички такива ленти - повече от 600, в националната филмотека са озвучени от маестрото. А ето че сега той е седнал спокойно в кафенето и разказва като приказка своята семейна история и легендите в нея.

Бащата на Валентин - Кирил Стамов, бил също колоритен човек. Дори вьншно - едното му око било искрящо синьо, другото - чисто зелено. Като любопитен ще споменем щриха, че в огромната му къща се осъществило според сина му първото изобщо лятно кино. Имаме пълното основание да му се доверим, тъй като е проучвал тази история доста подробно, търсейки информация по цял свят. Но този път пък нашата история е друга. Валентин я слушал от баща си десетилетия - още докато бил съвсем малък, го забавлявали с разкази за змейове, за прадядото Добри, за магия и легенди... После Кирил продължил да допълва още и още случки, истории и подробности за змейовете. Детето Валентин расъл с тях, постепенно станали неизменна част от живота му. Малко преди да почине, Кирил признал: „И да знаеш - не става дума за игра на въображението, а за истинска история, която се предава от баща на син.“

„Имаше голямо чувство за творчество и си мислех, че това са негови измислици и добавки, но в края на живота си ми каза, гледайки ме в очите: не , нищо, не съм измислил. Всичко, което съм mu разказал, е чистата истина“, преразказва Валентин. Бащата бил човек със сериозна професия, от когото не биха могли да се очакват напразни фантазии. Бил банкер, стигнал до поста заместник-директор на Централната кооперативна банка, а благодарение на уменията си продължил да се занимава с това и след 1944 а Работил като икономист и финансов експерт, анализирал статистика, изявявал се и като журналист, подтикнал сина си да поеме по стъпките му. Същият този човек му разказал историята, която мнозина биха сметнали за бабини деветини, а дори и най-широко скроените - за фантазия. Историята на змейовете.

Родителите на Валентин

Всичко започнало в най-мистичната част от България - Странджа планина, откъдето произлиза и родът на Стамови. Преди хилядолетия тежки катаклизми се изливали по нашата земя. Природата се разбунтувала срещу хората, бури и урагани унищожавали крехките постройки и избивали безпомощните човеци. Една неголяма група решила да се скрие в дебрите на земята (влечугоподобните Лемурийци).

Намерили не само спасението, ами и цял един нов свят. приличащ на изгубения рай. Стигнали до невероятни дълбини, изпъстрени с горещини от самото сърце на земята - до онези подземни пластове, където лавата вече се чувства като присъствие, температура, излъчване. Разкрили огромни кухини, които не може да си представи човек - цели километри дълги и широки стотици метри, пълни с реки и водопади.

„Горе било страшен ад. А долу те открили безброй непознати подземни животни, влечуги, даже птици, наподобяващи птеродактилите, които летели в големите зали“, разказва спокоино на приглушената светлина змейовият наследник.

Постепенно хората от долната земя свикнали да се справят в дълбините и на технологично ниво. Започнали да правят особени отражателни кристали, които да насочват нагоре светлината от лавата и да осветяват залите. Изобретили и осветителни тела от специалните смоли долу и от биомаса за горене. Създали свое, много различно от нашето познание, правели своите открития, писмености. своята цивилизация, своето общество. Имали собствена религия, вяра, духовност. Но столетията ги изменили не само технологично и интелектуално, а и биологически: вънито и вътрешно дотолкова, че се превърнали в доста различни от хората същества. В змейове!

Не, не си представяйте онези подобни на дракони влечуги - това за Валентин е художествено украсен образ. Според него змейовете са хора като нас. но Bидоизменени от безбройните години прекарани в земните недра. В историите, които Кирил Стамов завещал на сина си, змейовете останали долу в пещерите, далеч от нашият свят, защото вярвали, че това е единственият им шанс да оцелеят от катаклизмите навън.

Променил се из основи техният метаболизъм, тъй като прекарвали в подземните топли реки и води, костите им започнали да стават много меки и гъвкави и почти не можели да се счупят. Заплували почти като риби, а в телата им се увеличил сериозно стомашният обем. В резултат можели да поглъщат огромни количества вода. за да повишиш теглото си така, че да могат да ходят нормално. А щом им било нужно да са леки, имали механизъм бързо да изхвърлят водата, да плуват или да скачат светкавично по скалите с гъвкавата си костни структура.

Промените продължавили: мнозина получили по два органа - както имаме два бъбрека и два бели дроба, много от тях вече имали и по две сърца и два черни дроба, точно както се случило и със змея Добри.

Радиоактивността от земните недра ги променила на клетъчно ниво и удължила живота им. За това помогнала и липсата на слънце, което да състарява и убива клетките. Попадайки на шанса, че си лишени от лъчите му, змейовете вече можели да живеят до 600-700 години. Кожата им ставала все по-бяла и по-бяла...

Минали безброй столетия и любопитството какво се случва навън надделяло. Змейовете изпратили разузнавачи и разбрали, че извън пещерите отново може да се живее.

Но вече били доста различни от нас „обикновенните хора“. Слънцето било твърде силно за тях и трябвало да се облекат в специални одежди, иначе кожата им буквално за секунди се превръщала в люспи – затова и отвън започнали да ги наричат – Змейове и да ги свързват с влечугите от легендите (точно и с тях трябва да ги свързваме, защото те са влечугоподобни приятелю, без дезинформации моля!), белели се страшно лесно от слънцето.

„Не е трудно да ги разберем. За толкова дълго време, те се били превърнали в затворено общество, както например Япония преди войната, и изведнъж това се променило. Решили, че има смисъл да общуват с горните хора, със свойте братовчеди (генетично създадени от тях ....), но не бива на пълно да им се откриват, защото ще е опасно“, казва Валентин.

Оттук започнало времето на маскиране което фолклорът ни преразказва. Щом излизали навън, змеиските жени обличали дрехи като фереджета, само очите се виждали. Или традиционни наши носии - ръкавите са дълги всичко е затворено, цялото чело е в украшения и забрадки, всичко до врата е покрито, деколтета няма. А пък мъжете се докарвали с традиционната премяна на овчари - калпак, нахлупен до челото, ямурлук, закриващ тялото до шията, гъста коса, мустаци, брада отвсякъде. Всичко това, за да не може слънцето да ги изгори и едновременно — за да могат да комуникират със света навън.

Почнали да се появяват по мегданите в селата, където се събират хората. А змеиците обирали мъжките погледи с бялата си кожа, отдавна възпяван идеал народните песни. Пък и с цялата си неземна или по-точно подземна красота. Защо това им било нужно? Змейска любов Отговорът отново е логичен за всеки, който се е интересувал от затворените общества - генетичното разнообразие е важно и именно това било оценено от подземните змейове. Ако пък сте по-романтични - можете да намерите и пo-други мотиви... Но така или иначе резутатът е, че все по-често след завръщането на подземните хора на повърхността се случвало змей или змеица да бъдат очаровани от човешки представител на противоположния пол. Оттам обикновенно нещата минавали през опиянението на бъкличка с омайно вино. И щом младежа отпиел от него, змеицата или няколко змея го вземали, занасяли го в пещерите. 

Там тя се любела с него и създавали поколения. „Но това не е нещо прозаично, а направо божествено! Баща ми разказа как змеицата, която се любела с прадядото, бащата на Добри, го положила на килим от зелен мъх, толкова омаен, като че ли са подбрани билки. Щом легнеш на него, край топлата вода и изпаренията изпадаш В опиянение, делириум, който не можеш да си представиш. Не знаеш как се любят змеиците. То е змейска любов - нещо страшно!“ - толкова искрено се възторгва Валентин, че всекиму би се приискало поне веднъж да се запознае с някоя змеица. „Нашите момчета, които слизали долу, се връщали опиянени. жените, връщащи се от змейовете, пък усещали особено внимание, особена обич, не им е било лесно след това да останат сами.“ Уви, налагало се, също както и пазенето на определена конспиративност, защото макар и силни и развити, змейовете не се чувствали в безопасност от злонамерени люде.

Все повече деца се раждали от смесената любов. Ако отрочето било с метаболизъм, по- близък до змейовия, отивало долу да се възпитава и като порасне, се връщало от време на време на повърхността, за да се запознае с тази част от роднините си. Когато пък надделявала земната жилка, то растяло при нас, хората - както се случило с Добри. Понякога го получавало „приемно семейство“, на което змеят или змеицата давали торби със скъпоценни камъни и злато. Щом поотраснело, получавало шанса да се запознае с подземните си братовчеди, с техните история и бит.

Хората, слизали долу, минавали през сложните преходи между езерата, скални сифони, студени и после топли реки и водопади. Не винаги „свалката“ ставала на хорото, понякога змейските младежи и девойки избирали хорските и по вировете, дебнещи в дълбокото, и това създало още легенди, разказва маестрото. Змеицата дебнела къпещите се момчета и внезапно придърпвала избраника си надолу. Без кислород той бързо губел свяст и в полусъзнание стигал до магичните дълбини.

Идилията между змейове и хора продължила дълго, допълва Валентин. Когато дошли турците, змейовете се влели незабелязани във Войските ни и също се включили в защита на нашите земи. Любимото им оръжие бил големият боздуган на няколко метрово въже, който помитал всякакъв враг уви, и обединени, силите се оказали недостатъчни срещу неприятеля, с което малко по малко започнал краят на мирното съвместно съществуване. Змейовете обаче, както и при предишни военни нашествия, прибрали в пещерите си много произведения на изкуство, исторически свидетелства, така че да ги запазят през времето и да ги извадят тогава, когато са нужни на човешкия род. Постепенно срещите и залюбванията намалели, хтоничните ни приятели станали по-предпазливи и юнакът Добри бил едно от последните отрочета на смесената любов. С това приключила историята, която Кирил Стамов разказал на сина си.

Или почти. Защото споменът за змейовия корен продължава да се предава в рода, а с него и вярата, че красивата приказка е реалност, че може би змейовете са още в недрата на Странджа и просто очакват ние да станем достойни да се срещнем с тях. „Мислех си, че легендите за прадядо ми ги знаем само ние с роднините ми. Но когато разказах на монсеньор Георги Елдъров, католическия представител в България, той ми отговори, че неговият дядо му е говорил за Добри Змея - наричал го Румбеглият“ казва Валентин.

Това е името на малкото село, откъдето произхожда семейството - Румбеглий, близо до Бунархисар. Някога там живеели само българи, но след войните се оказало в турска територия. Родът на Стамов бил един от многобройните, избрали да емигрират в България и с това странджанската връзка прекъснала.

Дядото на Валентин и семейството му първо се установили във Варна и построили внушителната къща, за която вече стана дума, че се превърнала в първото лятно кино. И в нейното изграждане определено личало змейското начало месеци отнело изваждането на основите, когато дошъл моментът на мястото й да се построи панелен блок. За някогашната „крепост“ на улица „Парижка комуна“ № 22 си спомнят по-старите варненци.

Преди няколко десетилетия в региона се появил много едър и силен мъж, който търсел Стамови по незнайна причина, но така и не ги намерил, а според Валентин нищо чудно да е бил някой от странджанско-змейскитс им роднини. Съмишленик на музиканта в начинанието да се разбере истината за змейовете и във вярата, че те са още в странджанските пещери, е първият му братовчед Стоил - известен варненски зъболекар. Двамата от няколко години планират експедиция до родното село на дедите си, макар да са наясно, че никак няма да им е лесно да влязат в сложната система от подземни тунели. Вярват, че ако змейовете са още там и искат да бъдат намерени, сами ще се покажат „Повечето хора биха казали, че с орбитални спътници навсякъде, с напредъка на техниката вече всичко се знае, но дълбините продължават с километри надолу. Засега няма технология, с която да се стигне до там. Приемаме за мисия да търсим тези извори, тези места. Някои от проходите са запушени, защото те не искат да проникне всеки. Имат си и сложна защитна система, за да минават само достойните хора. Но трябва да потърсим тези места, защото може би все още змейовете са някъде там...“ надява се музикантът.

И съвсем не се бои от присмех заради доста авангардните си вярвания. „Това е истина, няма нищо измислено в случая. Баща ми призна - това нашите деди ми го разказваха съвсем сериозно, без никакви измишльотини, без претенции, че се правят на интересни. Змейовете са били много свестни, възпитани да ценят живота, правото на другия да го има, да си помагат Замислете се - били са много дълголетни, но когато са се качили горе, слънцето започнало бавно да ги унищожава. Това е върховна саможертва! Баща ми много се вълнуваше, когато си спомняше подробностите“, допълва Валентин.

Историята си той разказал под художествена форма и в сборник за фентъзи - избрал заглавието „Змеицата, която...“ Разказвал я е и на мнозина познати и близки и чак учудващо почти никога не се е сблъсквал със скепсиса им. Никой не му е казвал, че това е пълен абсурд. Хората допускали, че съществуването на змейовете е възможно, започвали да наслагват фактите и да обмислят детайлите. Например според змейовия правнук доказателство за подземните хора е почти целият ни фолклор. Не само историите за русалки, ами и за самодиви, вили-самовили, също са свързани със змейовете, убеден е Валентин Стамов. „Ако се зачетеш в легенди и традиции, всичко се подрежда. Например на Еньовден тези Вили-самовили са змейците, които нощно време, докато няма слънце, излизат на въздух сред природата. Те са боси, белоноги, облечени в бяло (вероятно и еманиращи бяла светлина :D ), защото искат тялото им да диша. Изпълняват своите игри и ритуали – да събират росата с бели материи и воали, да пият от тая роса, да правят магичните си вечерни танци. Историята за змейовете се препокрива и с нашите езически и после християнски празници - личи си много от тяхното Въздействие. Например те сьздават обичая за кукерите, за да не може никой да разпознае, че си различен, се маскираш. Като кукери са могли да направят своите ритуални танци и пред хората, без да ги разпознаят. В Странджа неслучайно възниква и нестинарството. Каква е тази способност? Нали долу ходят по нагорещени камъни - излезли змейове и показвали на хората как да го правят. Всичко се връзва, няма нищо, което да не съвпада“, емоционално обобщава Валентин.

Освен, че подготвя експедиция, той очаква да се случи и още нещо, което ще допълни историята му. За съжаление, от по-далечните му предци почти не са останали предмети, тъй като били разграбени от мазетата на семейните домове. Но едно нещо останало, а историята му звучи като от зловещ филм.

Чичото на Валентин и баща на братовчед му Стоил починал преди 20 г. И отново малко преди да си отиде, заклел сина си за нещо важно. В мазето му се пази голям сандък, който трябва да отворят само двамата братовчеди под светлината на запалена свещ, защото се пази нещо изключително важно. „Оттогава всяка зима братовчед ми повтаря, че тази година ще отворим сандъка с реликвите, там 100% има нещо змейско. Но явно изпитва някакъв страх. През април той жени дъщеря си в Оксфорд и ми каза, че като се върнем, ще го отворим - ако не иска, аз ще го направя!“, уверен е Валентин и обещава да ни сподели какво е намерил.

Змейските спомени са не само материални и преразказани, Валентин чувства това начало и в себе си. От една страна, чисто физически - вижда една от подземните змейски промени. Според него при пръстите стъпалата му са много по-широки, отколкото около петата, което е наследство от змейските нозе, почти видоизменени в плавници заради водния живот.

Друга такава характеристика е съвсем буквално... твърдоглавието му. Като войник Валентин се возел в камион, толкова бързащ да закара младежите, че поднесъл на завой и се обърнал. Музикантът полетял с главата напред, още 20 войници, сред които колегата му от казармата бившия премиер Иван Костов (Костов си е падал на главата, вероятно за това е станал толкова грозен и крадлив!), изхвърчали след него, буквално на гърба му. Валентин пресрещнал „челно“ твърдия бордюр, което счупило... не главата му, а именно бордюра.

Това не е първият такъв случай в рода му. Когато цялата фамилия се изселвала от родната Странджа, баба му Иринка, още пеленаче, била изпусната от коня и изгубена. Баща й сам се спуснал в дерето посред нощ, без да пали свещ. за да не го видят турците. Срещнал мистична жена с фередже, която я върнала. Бебето било съвсем здраво, а по-късно баба Иринка станала известна с невероятната си памет - знаела наизуст около 3000 народни песни!

За наследството си Валентин ни казва и нещо повече: змейско начало маестрото вижда и в своята музикалност защото звуковите му вкусове се препокриват с това, което баща му разказвал за предците - че са имали много интересни гърлени баси (особено гърлени думи като: „Khhhhaaaaa!”) в своите изпълнения.“Усещам гърлото в импровизациите, които правя, имам написана „Змейска сюита“ и много други подобни напеви. Докато слушам каквато и да е музика, много държа на басите, това, което те удря отдолу, петите ти да изтръпнат, да ти отреже краката, както се казва.“

Може би отчасти змейска е и самоувереността му, която помогнала в най-тежкия и същевременно успешен момент в музикалната му кариера. През 1991 г В Залцбург Валентин озвучавал с пианото си филма „Берлин 1918-1938г“ За да се подготви, проучил добре репертоара на автентично ретро заведение в самия немски град и възпроизвел част от мелодиите.

Никой не го бил предупредил, че изпълнението му ще съвпадне с честванията от рождението на Моцарт и Залцбург ще е изпълнен със световния елит в класическата музика. Повече от 2 часа маестрото свирил музикалните си композиции към филма, продължил и със „змейския“ си репертоар. Обрал овациите, най-възторжен бил и най-възрастният му фен. Оказал се 94-годишният проф. Юнг, братовчед на Карл Густав Юнг - създателя на аналитичната психология. „Дойде до мен просълзен. Каза, че съм изсвирил мелодии, на които той през 20-те години В киното е държал ръката на приятелката си като студент в Берлин - мислел, че никой друг жив човек не ни ги е чувал. Стояхме 4-5 минути прегърнати и не можех да го отблъсна, беше страхотно преживяване“, усмихва се змейовият правнук. С което идва и времето да се разделим с него.

Дори да възприемете тази история като въображение, приказка или фолклор, след като сте стигнали дотук, значи сърцето ви е отворено за различното и мистичното. Границите на фантазията понякога си заслужава да се отпуснат най-малкото защото иначе светът изглежда апатично и безлично сив, безнадеждно и безропотно обречен на застой. Пък и, замислете се, колко по-красив би бил той, ако повярваме, че змейовете са сред нас - помагайки ни да сме по-удовлетворени, пo-знаещи, по-оправни, no-красиви, подобри.. (да те са сред нас, никои не твърди обратното!)