Чудото Дядо Влайчо. Съдба, рецепти и пророчества – Яна Борисова

Дядо Влайчо е наричан най-великия пророк, който се е раждал по нашите земи. Смята се , че е бил дори по-силен от Ванга, а хората, на които е помогнал, били хиляди.

Приживе остава неизвестен и за него няма написана нито една книга, но сред народа той е изключително популярен. Хората, които го посещавали с най-различни тегоби, му дали прякора Безсребреника, защото отказвал да взема пари и подаръци за добрините, които вършел.

Потънал в забвение и отричан за повече от половин век, Дядо Влайчо запазва вярата си в Бог и не се пречупва в комунистическите лагери на смъртта, където е изпратен, за да бъде заглушена славата му. Независимо от трудностите и несгодите Влайчо не възроптава, не заема страдалчески или отшелнически пози, а предпочита да скита из страната без дом, за да помогне на нуждаещите се. Дори на преклонна възраст той продължавал да обикаля страната и да съветва хората, които успявали да се доберат до него. Носел със себе си и една цигулка. Все така отсядал при различни хора. Дарбата му била непокътната, а съзнанието съвсем ясно.

Способностите си да вижда в миналото, настоящето и бъдещето, да изцелява неизлечимо болни, той обяснява с Божията промисъл и нейните най-доблестни воини – вярата, покаянието и изкуплението.

Сред първите му сериозни предсказания били пророческите думи за идващата Балканска война (1912 г.), а след започналата мобилизация той започнал да предсказва кой от мъжете ще се върне жив и здрав от фронта.

Още на 22-23 години си пуска дълги коси и брада като Христос. Започват да го наричат уважително чичо Влайчо. Но на 28-29 години за всички вече е Дядо Влайчо, от дядо владика, което пък идва от богомилското дедец.

Когато войната избухва, обикаля страната и казва кой от мъжете ще се върне от фронта жив и здрав и кой – не. Пророкува и на бойното поле, където отива като доброволец през 1916 година. Отказва да носи пушка и да стреля по врага. Командирът го праща в тила, да готви и пренася храната. Зачисляват му и полковото магаре. Странникът крачи отпред с храната, а магарето – след него.

Легенди се носят и за срещата му с Ванга при Петър Дънов от онези години. “Ти, брат Влайчо, какво виждаш за сестра Ванга”, веднага поставил въпроса Дънов. Петричката пророчица току-що се била омъжила. “Ти скоро се омъжи, сестра Ванга, но виждам, когато не е далеч времето, че ще останеш вдовица. Домът ти ще стане като клуб и много хора ще идват”, веднага изрекъл той, а ясновидката от Рупите останала потресена. Дънов накарал Ванга да предскаже бъдещето на Влайчо. Тя започнала да обяснява, че той обича природата и да гледа пчели, но ще дойде време вместо да събира мед, него да приберат. И се оказва права.

Дядо Влайчо познавал творчеството на Лев Толстой, Ганди, Николай Рьорих, имал четива за нумерология, хиромантия и френология, неизменно носел със себе си Новия завет.

Заради популярността му сред народа комунистическата власт започва да го притеснява още в първите години след 9.09.1944 г.

Влайчо предвижда с точност скорошната смърт на Георги Димитров. Въпреки че познал датата, заради това пророчество комунистите го обявяват за народен враг. И ясновидецът попада в шестгодишен ад. Минава през пернишките и бобовдолските мини. Накрая го изпращат и в страшния концлагер “Белене”. Откаран е там само три месеца след кончината на Вожда – през месец ноември на 1949 г.

Влайчо може би е един от малкото световни феномени, които могат да предсказват и собственото си бъдеще, защото в свои записки пише, че ще се измъкне жив от ада на комунистическите лагери.

През 60-те години в. “Работническо дело” организира национален конкурс – анкета за ясновидци. Първенец е новозагорецът, докато пророчицата от Рупите остава втора.

Едва тогава комунистическата власт започва да го търси за съвети. Лично Людмила Живкова отива да го пита за съдбата на близките си. Той обаче й разказва мрачни неща както за баща й, така и за бъдещето на страната. Въпреки това й казва, че ще има опит за атентат срещу Тодор Живков, като има предвид организирания от Иван Тодоров-Горуня.

За дарбата му най-добрите свидетелства са от хората, които са пращали многобройни благодарствени писма, съхранени до днес в специален музеен кът, посветен на пророка в родното му село, казват близките на ясновидеца.

“Искаме да разберем защо е бил репресиран. Арестуван е в Ямбол, оттам го пращат в Бургас, откъдето пък е изпратен в Перник. Работил е в мините – в Бобов дол, но никой не казва защо. 6 години – общо и в Белене – 1949 г. – 1955 г. В самите мини е спасил хора от срутване – казал им днес да не ходят и те наистина го послушали и се спасили. Срещата с царя действително се е състояла.

“Беше много скромен, с четвърто отделение, но ни е оставил и своя автобиография. В нея пише: “В Европа Ванга е втора, а първи е – многоточие, явно е искал да каже за себе си – разказва Мария Жечева. – Познаваше всичко. Действително, като отидеше някой при него, той излизаше и го викаше по име

На опашката нямаше ред. Извикваше хората според нуждата им. Била съм свидетел как казва: “Да влезне Георги от Раднево!”, а хората протестират и ги питам какво става а те казват този Георги дойде сега преди малко и веднага го прие, а ние чакаме. И когато дядо Влайчо излезе от вкъщи и го изпрати, тогава им каза: “Недейте да протестирате, защото този мъж има болна жена и трябва да я отведе веднага до София при определен лекар. Направо познаваше имената на хората и се обръщаше към тях. На нас също е познавал. Каза, че децата ни ще се изучат и наистина – дъщеря ни е лекарка, а синът ни стана инженер”, разказва Жечева.

Знае се, че Ванга беше защитавана от Людмила Живкова, а Слава Севрюкова – от министъра на отбраната генерал Иван Михайлов. Нима над дядо Влайчо нямаше кой да му „опъне чадър“?- Необясним парадокс! Негов пръв защитник би трябвало да бъде „червеният“ акад. Тодор Павлов. Преди 9 септември 1944-та в сливенското село Кортен дядо Влайчо успява да го спаси от полицейска блокада, грижи се за него. Сетне Тодор Павлов е регент, но въобще не прави постъпки да го спаси. Вторият, който би трябвало да се застъпи за него, е небезизвестният Добри Терпешев, когото дядо Влайчо също е приемал преди 9-и, укривал го е. Лекувал е ранени партизани, помагал им е с дрехи, слагал си е главата в торбата, но никой после не е помислил за него!…

И на него му предлагат както на Ванга да му осигурят да приема хора с такса, а той отказва: „Даром ми е дадено от Бога, даром ще давам!”. Той е безсребърник. Това че отказва да приема на кабинет, също му създава проблеми. Изследва го проф. Георги Лозанов – тогавашните светила са очаровани от неговите способности, но Влайчо категорично отказва да бъде „ясновидец чиновник”, „кабинетен ясновидец”. Тоест – да бъде под наблюдение, под контрол. – И това му изяжда главата!

Той преминал през ада на всякакви изпитания, но независимо от това Бог му отреди доста дълъг живот- Дядо Влайчо доживява до 87 години въпреки мъченията в лагерите. През целия си живот той живее като аскет – без много ядене, алкохол, цигари, месо и похот. Винаги казваше на хората да се радват на трудностите, защото те са двигател на живота. „Колкото по-извисена е една душа, през толкова повече изпитания трябва да премине”, казваше той.

Ето някой пророчества и жизнена философия (а в книгата – и рецепти) на Дядо Влайчо.

„Аз не съм гледач, аз съм ясновидец“, казвал за дарбата си Пророка. „Виждам причините и последствията на нещата, минали, настоящи, бъдещи, на всички явления във времето и пространството; на хората, растенията, животните, местоположението на това, което става тук в света и на оня свят…“.

Слуховете за способностите на Дядо Влайчо се разпространявали бързо и като мълния. Проф. Георги Лозанов изследвал мозъка му, правили тестове и бил силно впечатлен от неговите способности. Затова той дошъл в село Коньово, за да се срещне с него. Казал му: „Ти си по-добър от Ванга и ще ти разрешим да гледаш. Тук ще сложим един човек с такса“. Влайчо обаче бил непоколебим безсребреник и отвърнал: „Професоре, даром ми е дадено, аз пари няма да вземам! Даром ще давам“. До края на живота си не взима нито стотинка!

И все пак Влайчо казал съвсем различни неща на комунистическата принцеса Людмила Живкова, когато се срещнали лично през 1980 година – месеци преди и двамата да се споминат. Нещата, които предсказал на Людмила, не й харесали, но те се оказали верни. Той я предупредил, че има опасност за нея, но може да я избегне. Казват, че тя не я приела насериозно, защото не съвпадала с казаното от Ванга.

В крайна сметка Людмила си тръгнала и повече не стъпила при коньовския пророк. Все пак провождала хора при него, а той пращал предсказанията си за нея по тях. „Умно момиче е, но препира да надскочи ръста си…“

„Абе, тоя наш български народ е доста твърдоглав. Мнозина не приемат Бога и ще патят. Ама, казвам ви, до болка ще теглят…“

„Не бойте се, война у нас няма да избухне. Въпреки това в България ще има немалко черни забрадки.“

Пред свои близки Дядо Влайчо споделил, че комунизмът ще продължи само четирийсет и пет години.

„Не бойте се. Потомците ще са свидетели на онова, което се задава. Не казвам, че извършващото се е дяволско колело на възхода, не… Ала ще дойде време, когато всичко, което сега се вихри с такъв небивал устрем и размах, в един само ден, в един само миг… ще се срине на пепел.“

„Когато в Русия начело застане човек с белег на главата, тогава ще падне комунизмът.“

„Хората без души нещо читаво могат ли да създадат?“

„Без вяра и нравственост с изплъзва равновесието между даване и получаване. Тогава душата потъва в дяволското гърло на ненаситността. Това изкушение в настъпващите времена все по-силно ще застрашава човеците.“

„Когато си замина, мрак ще има, какъвто не е бил.“

,,Вие няма да повярвате, но ще дойде време, когато мъжете ще носят обици и ще си слагат забрадки и ленти на косите. Те ще започнат да приличат на жени, а жените – на мъже. Светът ще се побърква. Но няма как – и това ще трябва да се изживее… Затуй ви казвам: ако е потребно да се мине през ада, вие продължавайте да вървите, без ни за миг да спирате, нито да се обръщате назад“.

„Имаше и други ясновидци по мое време… Най-силната ясновидка в България беше от Сливен – сестра Хаджи Кортеза. Тя работеше със светлина и сила… По духовна сила е била втора в Европа след Йоан Кронщадски от Русия, чието ясновидство достигало до чудотворство. В Америка първа по сила на ясновидството е сестра Елена Кей, по чийто метод сега работи милата сестра Ванга от Петрич… Тя по духовна сила е втора в Европа.“

„Цар Симеон II ще се върне у нас, но няма да ни управлява като цар.“

„При преодоляване на изпитанията многократно се засилват съпротивителните сили на човека. Това обогатява с неимоверна духовна мощ. То може да прокара и път към мъдростта.“

„Когато слиза на Земята, човек се ражда по плът. Когато напуска Земята и отива на оня свят, се ражда по дух.“

„Посредствеността се нуждае от сила, за да победи. Мъдрият е победител дори тогава, когато изглежда победен.“

„Докато разберем истината за живота, той вече е отминал. Не обяснява ли това защо мъдростта е такава рядкост на Земята?“

„Хората, преследвани за право дело, получават безценна свобода – да бъдат себе си.“

„Една е истината: каквото и да се случи, да не преставаме да се движим. И Пътят, който сме избрали, услужливо ще започне да тича след нас.“

„Когато нещо не е предопределено свише да се състои, то никога няма да стане.“

„Недоволството неусетно затвърждава онова, срещу което негодуваме.“

„Злият човек буди съжаление. Той сам е душманин на себе си.“

„Злото със зло не може да се изкорени. Злото с добро се надмогва.“

„Голяма част от проблемите ни идват, защото забравяме, че отсреща също стоят хора.“

„Не би могъл да съзреш добро в другите и най-вече във враговете, ако самият ти не го носиш в душата си.“

„Освободим ли се от трудностите, все едно сме престанали да съществуваме.“

„Човек трябва да бъде устойчив при провал. И два пъти повече при успех.“

„Ние трудно помъдряваме със старостта. Човек е мъдър или не по рождение. Среброто в косите не е белег за това.“

„Изпитанията са безценни дарове на живота. Те са нашата проверка: ще надмогнем ли трудностите, или те ще ни огънат? Никога не са самоцелни. Носят поуки за нашето развитие. Като преодоляваме тежестите, добре е да вникнем в техните послания – защо са ни изпратени и какво да променим у себе си.

Трябва да бъдем благодарни. Те ни очукват и заглаждат като речни камъни и така ни правят по-събрани и устойчиви на ударите на съдбата.“

„Смисълът на живота не е в привидно големите неща, а в прозорливостта да вникнеш в съкровената негова тайна. За какво ни е дългият живот, ако не е изпълнен с добрини?“

„Коренът на нашите страдания е в стремежа да бъдем щастливи.“

„Беднотията у българите е голяма, но и духът е голям. От това оцеляваме.“

„Животът е кратък за бързащите.“

„Правете безкръвни жертви. Давайте вечеря на болни и бедни.“

„Добре е да те благослови праведник за стореното от теб добро. Това е така, но не бива да се пренебрегва и друго. Знайте: изключително ценно е, ако те благослови циганин. Циганите са едни от най-гонените и презирани сред народите подир евреите. Затова тяхната благословия е силна.“

„Комунизмът осигурявал правда за всички? Ако една правда е изгодна за всички – и за умните, и за глупавите, и за работливите, и за мързеливите, и за почтените, и за разбойниците, правда ли е тя?“

„В живота не всичко е практическа изгода. В него може да получим полза или поука. Второто понякога е и плод на поражение. Но то в духовен план е по-ценно.“

„Човечеството върви напред благодарение на трудностите, с които си сблъсква и успешно преодолява.“

„Няма как да се измъкнеш от трудностите, без да си преминал през тях.“

„Вярвайте, вярвайте в Доброто! Без вяра животът е погубен.“

„Дарбата, спусната от Небето, не се продава. Колкото до парите, те не могат да купят ни здраве, ни щастие.“

„Не искам никога нищо да пишат за мене. Моята мисия на тази земя е аз да пиша върху душите на хората за тяхно добро. За славата на Бога и на България.“