Кортеза – светата пророчица от Сливен

Даже Петър Дънов признавал уменията на феномена

Кортеза (Константина Стефанова) е пророчица от Сливен.

Родена е през 1865 г. в Сливен.

Детството й е не само бедно, но и тъжно, защото претърпява тежък инцидент и дълго боледува. Успява обаче да възстанови силите си. Преживява разгрома на Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, вижда изграждането на нова България.

Животът на Кортеза се променя след срещата й с изтъкнатия лекар д-р Георги Миркович (първият лекар в България, който прилага методите на хомеопатията и един от първите трима ученици на Петър Дънов. ), който я наема като прислужница в дома си и там тя става свидетел на живота в къщата и спиритическите сеанси, провеждани от него.

Именно покрай контакта си с д-р Миркович необразованата Кортеза Стефанова започва да проявява потенциала си - участва в спиритическите му сеанси и започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва.

За разлика от повечето ясновидци, Кортеза не е в конфликт с църквата, а даже е уважавана от свещениците. Сред народа тя е по-известна и почитана от цар Фердинанд. Говори с ангели, със Света Богородица, със самия Исус Христос и с всички светии. Този дар ясновидката използва за добро – открива лечебни извори, напътства живите и контактува с мъртвите. Кортеза често пътува из цяла Югоизточна България. Допускат я да проповядва не само в открити местности, но даже и в дворовете на църкви, където събира десетки богомолци. Имало е случаи, в които на нейните проповеди са се събирали до 12000 човека.

В Сливен я наричат "момичето, което говори с Бога". Самата Кортеза определя сливенския край като втора "Света гора", защото в средните векове в този район е имало над 40 манастира и параклиси, както и много аязма, много от които са отрити от самата нея.

Учителят Петър Дънов, който я познава достатъчно добре, я смята за най-силната ясновидка в България. Няколко пъти я дава като пример в беседите си, въпреки, че във възгледите им има големи различия.

След 1910 г. няма сведения за съдбата на Кортеза. Според някои е живяла дълго, но ясновидските й способности намалели и затова и славата й заглъхнала. Отишла си е в мизерия и забравена от всички.

Две години след обявяването на Независимостта на България сред народа тя е по-известна и почитана от цар Фердинанд. Няма как да е иначе – във вените на монарха с прякор Лисицата може и да тече синя Бурбонска кръв, но простолюдието не дава пет пари за това. Повече го увличат чудесата, предвещани от Кортеза. А тя говори с ангелите, със Света Богородица, със самия Исус Христос и с всички светии. Този дар свише ясновидката използва за добро – открива лечебни извори, напътства живите и контактува с мъртвите.

Преживява разгрома на Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, вижда изграждането на нова България. Днес споменът за нея е избледнял като черно-бяла снимка от 1910 г. Кадърът е запечатал ясновидката Кортеза заедно с жителите на родопското село Момчиловци на 2 август – Илинден, на освещаването на параклис при чудотворно аязмо край града, открито от нея.

Днес името на пророчицата е забравено. Звучи необичайно и се среща главно сред момичетата в ромската махала на Сливен. Така през 2009-а цяла България чу за 11 -годишната Кортеза, станала най-младата майка у нас, и името ѝ стана символ на безхаберието на днешното ни общество.

Точно сто години по-рано обаче думите „майка Кортеза“ означават закрила свиеше. Учителят Петър Дънов, който я познава достатъчно добре, я смята за най-силната ясновидка в България. Няколко пъти я дава като пример в беседите си, макар да не скрива, че във възгледите им има големи различия.

Родена е през 1865 г. в Сливен с името Константина Стефанова. Никой в градчето на Сините камъни обаче не се обръща така към нея, а всички ѝ казват Кортеза, както е местният почин. Детството ѝ е не само бедно, но и тъжно, защото претърпява тежък инцидент и дълго боледува. Успява обаче да възстанови силите си.

За разлика от дружките си тя не мечтае за семейство и челяд. В крайна сметка, подтикната от недоимъка, решава да се омъжи. Знае обаче, че не я чака нищо хубаво. Според разкази на очевидци Кортеза сънувала, че сватбата няма да завърши добре. Така и става – годеникът ѝ получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на девицата. Макар да е подготвена от съновидението си, младата Константина-Кортеза е в шок. Повече не помисля за сватба, а възприема себе си като небесна невеста на Христос

Срещата с изтъкнатия лекар д-р Георги Миркович променя живота на Кортеза Стефанова. Той я наема като прислужница в дома си и покрай работата си тя става свидетел на живота в къщата и спиритическите сеанси, провеждани от лекаря. Д-р Миркович е сред най-важните фигури не само в историята на Сливен, но и на България. Преди Освобождението се занимава с просветителска и революционна дейност. Член е на Българския таен централен комитет в Букурещ. Две години лежи в затвора в Цариград, после е осъден на доживотно заточение и престоява до 1874 г. в Диарбекир и Мардин, където е лекар. Безплатно лекува заточеници и затворници. През 1875 г. е освободен от оковите поради избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция той е лекар на местното население до амнистията от 1878 г.

Образованието си по медицина д-р Миркович получава в Университета в Монпелие, франция, където учи от 1851 г. до 1856 г. Още като студент Наполеон III го награждава със сребърен медал за лекуването на болни от холера по време на епидемия. Докато е във франция, Георги Миркович се запознава с паранормални явления и преживява опитности, които за цял живот го правят убеден привърженик на парапсихичното и свръхсетивното познание.

Именно д-р Миркович е първият лекар в България, който прилага методите на хомеопатията. В книгата си „Домашен хомеопатичен лекар“ описва многобройните си наблюдения в тази област.

Освен всичко друго Георги Миркович е и един от първите трима ученици на завърналия се от САЩ Петър Дънов. Участва в годишните срещи на Веригата наУчителя (от първата 1900 г. до смъртта си през 1905 г.). На 29 септември 1905 г. д-р Миркович напуска този свят. Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. Дарява личната си библиотека и изданията си с около 1400 тома на читалище „Зора“, а имота си и 3000 златни лева завещава за благотворителни и общополезни цели на сиропиталището в Сливен. В завещанието посочва винаги да се иска съветът на духовния му учител Петър Дънов.

Именно покрай контакта си с д-р Миркович необра-зованата Кортеза Стефанова започва да проявява потенциала си. Тя участва в спиритическите му сеанси и започва да чува гласове и да получава видения. На пръв поглед – смехотворни твърдения, които не будят кой знае какво уважение. Присъствалите на сеансите обаче установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва.

Пак покрай д-р Миркович ясновидката се запознава и с Петър Дънов, наричан от последователите си Учителя или Беинса Дуно. Среща се с него и след смъртта на покровителя си д-р Миркович. В архивите на Бялото братство се пазят подробни сведения за визита на Учителя в дома на Кортеза през 1914 г. По онова време ясновидката вече е на 49 години, а Дънов – на 48. Него го наричат Беинса Дуно, нея – Сливенската светица. Тя редовно проповядва извън Сливен, обиколките ѝ често стигат до югоизточна България. „Където отидеше, в дома, в който отседнеше, или на гробищата, където много обичаше да ходи, ставаха истински митинги. Тя казваше в кой гроб кой е погребан, кога и от какво е починал, с какво е облечен, за да затваря устата на широките социалисти, които много я нападаха и устройваха даже скандали“, пише в спомените си ямболията Тодор Пеев, който бил син на братовчедка на Кортеза и последовател на Учителя.

Пак той съобщава, че Кортеза много се зарадвала на визитата на Петър Дънов и поканила гостите у дома си, който бил срещу местната мъжка гимназия. Според думите на очевидеца тя, „сияеща“, въвела гостите в приемната си.

Въпросната приемна била голяма стая, на втория етаж на паянтова постройка. Икони и кандила покривали цялата източна стена и усещането било като да си в църква. Около останалите стени били подредени миндери за сядане.

Очевидците описват Кортеза като словоохотлива, с приятен и ясен глас. Изразявала се обаче малко неграмотно. За разлика от покойния си патрон д-р Миркович, тя учила само до трето отделение, а и като цяло средата, от която произлизала, е малограмотна.