СКАЛНИЯ  ПАРАКЛИС В ТРЪН  НА  СВЕТА ПЕТКА  - КЪДЕТО СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА

Високо в скалите над Трън се крие тайна светиня – скалният параклис „Света Петка“, който лекува болни, пази жителите на града от зли сили и бележи още една червена точка в националното ни богатство. След като научите историята му, ще се убедите, че екскурзията до там си заслужава!

Преди няколко години скален параклис „Света Петка“ беше официално обявен за едно оттрите най-красиви и малко известни места в България (заедно със селата Ситово и Голешево). И с право, защото ако не знаете за съществуването му, едва ли бихте го посетили при обичайните си екскурзии, а веднъж стигнали там, усещате дълбоката му културна и духовна ценност, съчетана с омиротворяващата красота на околната природа.

Скалният параклис „Света Петка“ се намира на около 80 км западно от София, над главния път в посока Сърбия към ГКПП – Стазимировци.

Той представлява естествена пещера, образувала се върху малко възвишение почти в края на град Трън.

Според местните вярвания, тази пещера за известно време била скривалище и дом на православната светица Петка (Параскева) Българска, живяла през втората половина на X в. Още 10-годишна тя разбрала, че е призвана да разпространява Христовата вяра и да помага на хората в нужда. Естествено, се превръща в обект на гонения и близо 40 години е принудена да живее скришно на пост и молитва. През това време обикаля почти всички свети места и получава лечителска дарба.

На път към родния Епиват в заника на живота си, Петка преминава и през българските земи. Дирите й отново биват уловени и тя намира убежище в една пещера на високо и уединено място. Там се хранела с диви плодове и топъл хляб, който приготвяла върху малко огнище. Димът от него се губел в таен проход в скалата, който се оказал и нейно спасително убежище.

Един ден, когато сваляла питката от огъня, чула конски тропот и се скрила в отвора, водещ към най-високото място на хълма, откъдето и днес се вижда цялата околия. Докато се катерела оставя в скалите отпечатъци от единия си крак и едната ръка, които можете да видите и днес. А в средата на пещерата пък стои питката, която се вкаменила в момента, в който преследвачите й отчупили парче да я вкусят.

Днес скалният параклис „Света Петка“ изглежда изключително приветливо и подреден така, сякаш светицата го е напуснала преди минути. Около каменната питка са подредени иконите с лика й и глинени стомни с миро, а в средата й има дупка за свещите. Оставените от поклонниците пари пък отиват за дарения на хора в неравностойно положение.

От карстовите стени на пещерата сякаш се взират естествени икони,а капчиците, които се стичат покрай тайния изход са лековита светена вода. Предполага се, че това са сълзите на Света Петка, които се събират в съдове и раздава на миряните.

В сегашния си вид скалният параклис „Света Петка“ е устроен в периода 1990 - 1994 със средства на местни жители. Изградени са стълби с няколко места за почивка, които продължават и към върха на хълма, откъдето се разкрива живописна панорама.

Мястото е толкова идилично и енергийно заредено, че трудно може да остави някого безразличен.

Гледките от високо

Изкачете се до площадката над скалния параклис, за да се полюбувате на гледките към местността. На отсрещния хълм се вижда и друг малък храм – Света Троица. А от другата страна има няколко обора, приютяващи животните на местните. Мястото е обособено с пейки и е приятно за лек отдих сред природата на Краището.

Скалният параклис Света Петка

Не ни отнема много време, за да се изкачим до входа на храма. Още от там става ясно, че параклисът е възстановен в периода 1990-1994 г., а после разбираме, че преди това е бил ограбван, ползван за обор и какво ли още не… Желаещите да се докоснат до това свято място са толкова много, че се налага да изчакаме около 15-20 минути. Не е проблем, имаме си и приятна компания от няколко котки.

Пространството в параклиса е малко и се влиза на групички от по 6-7 души. Вход няма, а уредникът на Светата обител посреща всички посетители и с радост им разказва легендата за мястото…

Легендата за Света Петка

Света Петка е родена в град Епиват, днешна Турция. Започвайки да проповядва и лекува, мигновено става обект на множество гонения. Смята се, че през първата четвърт на 11 в. е избрала точно тази пещера за свое скривалище. Тук тя помагала на всеки, който идвал при нея с вяра в сърцето. Един ден, докато пекла питка, чула наближаването на неверници и за кратко време успяла да се измъкне. Така те заварили празна пещера и току що изпечената питка… Един от войниците посегнал да отчупи залък от нея, но когато я докоснал… тя се вкаменила!

Днес можете да видите вкаменената питка, както и следите от ръката и крака на Света Петка, които е оставила при бягството си. А от тавана на святото място се стича вода, която според народните предания е лековита. Много хора идват да оставят дарове, да запалят свещ и да се помолят на българската светица…

Смята се, че в тази пещера няколко години е живяла Света Петка. Родената в град Епиват (днес Селимпаша, Турция) Света Петка израства в изцяло българско заможно семейство. От съвсем малка тя проявява милосърдие – дава дрехите и обувките си на бедните деца. Когато навършва пълнолетие, дарява цялото си имущество и започва да пътува и проповядва. Но срещу нея започват гонения и тя е принудена 40 години да живее в азиатската пустиня – само на пост и молитва.

Един ден получава видение, че трябва да се завърне в родния си град. Вече освен да проповядва, започва и да лекува, като отново става обект на гонения. В търсене на убежище тя посещава Тракия, Македония, Мизия. Най-дълго време намира сигурност в Търновград, а по-късно достига и Трън. По това време тук не е било населено и Света Петка се заселва в пещерата, защото е на високо и уединено място.

Един ден тя чува, че войската идва за нея и побягва към пещерата. Успява да се скрие в отвор в скалата, като оставя в камъка следи от едната си длан и единия си крак, докато се катери. Войниците пристигат, не я откриват, но виждат, че жаравата в огнището е гореща и има току-що изпечена питка. Единият войник посяга да си отчупи парче от питката, но тя веднага се вкаменява. И днес в малкия параклис можете да видите вкамененената питка с отчупено парче, както и следите от ръката и крака на Света Петка.

След като успява да избегне опасността, Света Петка продължава странстванията си и няколко години по-късно почива в родния си град Епиват, никому неизвестна. Когато обаче 30 години по-късно изравят гроба й, я откриват нетленна и стари хора си спомнят за проповедническата й дейност приживе. Тогава църквата я канонизира за светица (1042 г.).

Мощите на светицата са местени няколко пъти, за да бъдат спасени от различни завоеватели. През 1238 г. Цар Иван Асен II донася мощите на Света Петка в Търново и ги полага в специално изградената за тази цел църква Света Петка на хълма Царевец.

След падането на Търново мощите са преместени във Видин, а след 1396 г. са предадени на сръбския владетел Стефан Бранкович, който ги съхранява в Белград.

66 години по-късно Белград също пада във власт на Османската империя. Когато пристига с войската си, османският предводител вижда много събрани около мощите на Света Петка хора, които не проявяват никакъв страх от завоевателите. Възхитен от вярата на хората, той прави жест и вместо да унищожи мощите, решава да ги върне в Цариград. Тъй като обаче Вселенската патриаршия по това време има финансови проблеми, молдовският княг Василий Лупу дарява цяла кола злато, за да откупи мощите. Това е и причината те днес да се намират в румънския град Яш.

Според поверието, човек може да си пожелае нещо, като допре ръка до отпечатъка от стъпката или дланта на Света Петка или като докосне вкаменената пита.

А след като излезете от храма (който по времето на социализма е ползван за обор), продължете нагоре по стълбите в скалата. Ще достигнете върха на възвишението, откъдето се разкрива красива гледка отвисоко към Трън.

Полезна информция: Параклисът е отворен всеки ден, няма вход, можете да запалите свещичка. Млада жена ще ви разкаже историята на Света Петка и храма. Скалният параклис Света Петка се намира над главния път на Трън (ако се движите в посока Сърбия, се пада отдясно). На отсрещен хълм от другата страна на пътя, също има малък бял параклис. В подножието на скалния параклис има малък паркинг.