Ясновидецът Лулчев - българският Распутин

През 20-те години на миналия век цар Борис ІІІ се среща и сближава с една интересна личност, която за дълго време става негов таен съветник. Това е Любомир Лулчев, бивш офицер, член на мистичната християнска секта “Бялото братство”, водена от месията Петър Дънов.

препоръчано

Лулчев става митична и окултна фигура, която силно влияе на царя до края на живота му, и когото с право Народният съд от 1945 г. нарича “българският Разпутин”. Според съвременниците си той притежавал ясновидски способности. Макар, че се издига до ранга на таен съветник на монарха, Лулчев никога не ходел на ауидиенции в двореца. Срещите с Борис ІІІ са ставали винаги на “негова територия” – или в бараката, в която живеел на края на софийския квартал “Изгрев” (някъде около днешното руско посолство) или по поляните край Рилските езера, където дъновистите играели свои танци в ранни зори. Самият Лулчев считал себе си за писател – имал около 15 книги с поезия, философия и теология.

Още при първата си среща с Лулчев монархът чул от него смрязяващите думи: “Помнете, че когато идат бурите, светкавиците удрят по най-високите върхове!” Била кървавата 1925 година, само две години след разгрома на Септемврийското въстание. И наистина бурите не закъснели – но сякаш щастлива звезда закриляла царя. И при стрелбата на Арабаконак, и при атентата в “Света Неделя” Борис ІІІ отървал кожата. Предказанията на Лулчев още повече затвърдили авторитета му в двореца.

Атентатът в катедралата не поразява царя (той закъснял с минути за църковната служба там), но пострадва семейството на Лулчев. Под развалините на храма остава мъртъв тъстът му о.з. генерал Радойков. Пет години по-късно жестоко е убита в къщи и съпругата на ясновидеца – Ангелина (Гела).

Още преди да се ожени, Лулчев предупреждава бъдещата си съпруга, че в хороскопа й се пада да загине от ръката на близък човек. Убийството е извършено от домашната прислужничка Тимева, която ограбва бижутата на Ангелина.

Вече близък с царя Лулчев се опитва да издаде книгата си “Благословление”, но тя е забранена от цензурата. Книгата е биографичен роман, описващ размирното време от септемврийското въстание (1923) до атентата през 1925 г. В лицето на главния герой Генко, който от комунист става дъновист, не е трудно да се познае самият Лулчев. Почти документален романът добива скандална слава – в него е хроникирана първата среща между Борис ІІІ и автора. През 1940 г. романът е пуснат на пазара с разрешението на самия монарх. Втората забрана върху “Благословление” идва след смъртната присъда на тайния царски съветник, издадена от Народния съд.

През 1934 г. Лулчев на среща с Борис предрекъл, че в близките дни смъртта ще вземе човек от рода на царя. Още на следващия ден се случило непоправимото – самоубил са белгийският крал Алберт, вуйчо на Борис. В дневниците на ясновидеца се пази още едно доказателство за неговата близост до истината и умението му да надниква в бъдещето. Година след раждането на престолонаследника Лулчев пише, че “звездите и съдбата над невръстния Симеон говорят за кратко царуване”. От днешна гледна точка думите на астролога звучат повече от пророчески – знаем последвалите събития, свързани с царското семейство. По всичко личи, обаче, че Лулчев не е споделил с никого от височайшата фамилия това свое прозрение. Ясновидецът запазва гробовно мълчание и по повод странната и неизяснена до ден днешен смърт на монарха – записките по този повод в дневниците му са кратки и безлични. Прави впечатление, че окултистът малко пише за срещите на Борис с Хитлер и големите политически интриги на времето.

Съвремениците разказват, че често тайният съветник говорил с царя направо на “ти”, дори си позволявал да го нахока, за някои неправилни политически ходове. Влиянието му в двореца растяло и по време на правителството на Богдан Филов с Лулчев се съобразявали и министри, и генерали, и висши чиновници. В дневниците си министър-председателят Филов описва десетки случаи, когато Лулчев се месил в държавните работи – от назначаването на членове на кабинета, до назначавенето на посланици. Царят се съветвал с ясновидеца даже когато подготвял тронните си слова пред парламента, търсил е съветите му за някои политически рокади. Лулчев получавал и голяма кореспонденция, молби от различни хора, както и обикновени доноси. Често от една негова дума се задвижвала държавната машина в тази или друга посока. Волята на ясновидеца започнала да тежи след преврата от 1934 г., когато той започнал да качва и сваля министри, секретари на министерства и други началници. Може да се каже, че по това време през дъновистката барака на Лулчев минавал целия политически елит на България. Отначало там ги пращал царят, а след това те сами започнали да идват на тумби. При тайния съветник ходели на крака министрите Иван Багрянов (любовник на княгина Евдокия), Петър Габровски, проф. Борис Йоцов, шефът на Народното събрание Христо Калфов и десетки други.

Любопитно е, че главният обвинител от Народния съд през 1945 г. Георги Петров се опитал да избегне смъртната присъда за царския изповедник Лулчев. На среща с Политбюро на ЦК на БРП (к) той казва, че “за дъновиста Лулчев се колебае, че с него е работата е неясна и той не е играл пакостна роля”.

Членовете на Политбюро, водено тогава от Трайчо Костов, настояват категорично присъдите за царските съветници да са смъртни. Не помагат и няколко свидетелства пред съда, че прорицателят-дъновист е играл положителна роля в спасяването на българските евреи. Според някои съвременници точно той наклонил везните към решението, което взел монархът по този въпрос. Народният съд обаче го приема за виновен, че е прокарвал на политиката на двореца и правителството, близка до хитлеристка Германия и го осъжда на смърт на 1 февруари 1945 г. Така пада главата на Любомир Лулчев, ясновидец и таен царски съветник.